Решение № 6432 от 23.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6432 гр. София, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100503871 по описа за 2023 година

С първоинстанционното решение № 14615/15.12.2022 г. по гр.д. № 57 017/2021 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на Е. Д. М. сумата от 23000 лева - обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ от повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България за периода от 18.11.2013 г. до 09.01.2018 г. обвинение в извършване на престъпление по чл. 321 НК, по което с влязла в сила на 01.07.2019 г. присъда по НОХД № 646/2015 г. по описа на СНС ищецът е признат за невиновен, като е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. против Прокуратурата на Република България иск за присъждане на обезщетение за периода от 02.07.2019 г. до 01.09.2021 г.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 284722/21.12.2022 г. от Е. Д. М., уточнена с молба вх. № 4033/06.01.2023 г. срещу решението. Съгласно въззивната жалба се обжалва съдебното решение в частта, с която искът на ищеца Е. Д. М. е отхвърлен за периода, посочен в исковата молба и уточненията, както и за периода 02.07.2019 г. – 16.04.2020 г. Излага, че КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС е приключило на 16.04.2020 г., който факт не е отчетен в обжалваното решение. Твърди, че се дължи законна лихва върху главницата считано от датата на увреждането, която е 18.12.2013 г., а не възприетата в решението по – късна дата 05.10.2021 г. /входиране на исковата молба/.

Въззивна жалба вх. № 284722/21.12.2022 г. е връчена на ПРБ на 23.01.2023 г., уточнението е връчено на ПРБ на 26.01.2023 г. и не е постъпил отговор.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8202/12.01.2023 г. от ПРБ срещу решението.

1

Съгласно въззивната жалба се обжалва съдебното решение в частта, с която искът на ищеца Е. Д. М. е уважен за сумата от 23 000 лв. Излага, че по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС е постановено решение, с което присъда от 05.06.2019 г. по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС е потвърдена по определени обвинения и именно наложеното по тях наказание от 17 г. и 6 м. ЛОС ищецът изтърпява. В останаата част въззивната присъда била отменена и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Апелативния съд. Излага, че нямало влязла в сила оправдателна присъда. Сочи, че обвинението по чл. 321 НК на ищеца е от 19.02.2018 г., а не от 18.12.2013 г. Сочи и че показанията на свид. П. не следва да бъдат кредитирани, а назначената СПЕ е работила по липсваща по делото медицинска документация, поради което не следва да бъде кредитирана. Оспорва иска по размер, като с решението бил присъден силно завишен такъв.

Подаден е отговор на тази въззивна жалба от Е. Д. М. чрез адв. И. Ю. от 02.02.2023 г., в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че ищецът е оправдан по обвинение за организирана престъпна група по чл. 321 НК и му се дължи обезщетение за неимуществените вреди. Подаден е и отговор лично от Е. Д. М. от 07.02.2023 г. Излага, че е осъден от ВКС по непредявено обвинение по чл. 31 НК по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС.

В съдебно заседание ищецът въззвник чрез адв. Ю. пледира, че правилно е присъдено обезщетение в определения размер, понеже именно обвинението по чл. 321 НК е определило подсъдността на делото на Специализиран наказателен съд, а това обвинение е отпаднало.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Решението е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ е уважен за горницата над 1 000 лв. до пълния предявен размер от 23 000 лв., както и в частта, с която искът е отхвърлен за период 10.01.2018 г. - 01.07.2019 г., както и в частта, с която неправилно не е присъдена законна лихва считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 01.07.2019 г. /присъдена е лихва от по-късна дата/.

Предявен е иск по чл. 2, ал.1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу ПРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие от повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България за периода от 18.11.2013 г. до 01.09.2021 г. неоснователно обвинение за извършване на престъпление по чл. 321 НК, по което с влязла в сила на 01.07.2019 г. присъда по НОХД № 646/2015 г. по описа на СНС ищецът е признат за невиновен.

Ищецът претендира репариране на неимуществените вреди за това, че в периода 18.11.2013 г. - 01.09.2021 г. срещу него неоснователно е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 НК, наред с други обвинения, съгласно обвинителен акт по ДП № 62/2015 г. ГДБОП МВР, пр.пр. № 431/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура. Било образувано и водено НОХД № 646/2015 г. по 2 описа на Специализиран наказателен съд, ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС и н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС.

Твърди, че макар да е признат за виновен по част от обвиненията по обвинителния акт, то за престъплението по чл. 321, ал. 3 НК, вменено му с обвинителния акт, е признат за невиновен и присъдата е влязла в сила. Излага, че именно това обвинение е обуславило подсъдност на обвинението на СНС. Излага, че е търпял болки и страдания във връзка с поддържаното обвинение по чл. 321, ал. 3 НК, като включително е бил с мярка „задържане под стража“ считано от 24.11.2013 г. до 09.01.2018 г. Претендира и законна лихва върху главницата считано от датата на увреждането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ПРБ оспорва иска. Излага, че с нова присъда по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС първоинстанционната оправдателна присъда по всички обвинения е отметена и ищецът е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. Поради това оспорва наличието на причинна връзка между вредите и оправдаването по едно от обвиненията. Оспорва иска и по размер, оспорва ищецът да е търпял болки и страдания пряк и непосредствен резултат от оправдаването за престъплението по чл. 321, ал. 3 НК. Позовава се на давност относно лихвата за забава.

В обжалваното решение районният съд е приел, че по соченото от ищеца обвинение по чл. 321, ал. 3 НК той действително е бил оправдан с присъда по НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, потвърдена в тази част по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС на 05.06.2019 г., което пък не е протестирано от ПРБ в тази част. Приел е, че оправдателната присъда по обвинението по чл. 321, ал. 3 НК е влязла в сила като непротестирана на 01.07.2019 г. По тази начин е прието, че обвинението е било поддържано за периода от 18.11.2013 г. /дата на задържане за 72 часа/ до оправдаването на 01.07.2019 г. или за период от 5 години и 8 месеца.

Прието е в решението, че ищецът е търпял болки и страдания във връзка с обвинението при кредитиране показанията на свидетелите и на СПЕ, според която при ищеца се е наблюдавала продължила повече от обичайното адаптационна реакция с преобладаващо нарушение на други емоции / името по пътеката на Здравна каса на протрахирана депресивна реакция/.

Поради това, че в исковия период ищецът не е получил обезщетение във връзка с други водени от него производства, бил е задържан под стража, вкл. и за обвинението по чл. 321, ал. 3 ПК, за периода от 24.11.2013 г. до 09.01.2018 г., средностатистическият доход на година бил в размер на 5 586 лв., както и други подборно изложени доводи, искът е уважен изцяло. Присъден е пълният претендиран на обезщетението размер от 23 000 лв., но за част от периода – от 18.11.2013 г. до 09.01.2018 г. Датата 09.01.2018 г. може да бъде обоснована с това, че на нея е постановена първата оправдателна присъда на СНС, но невлязла в сила; също така според справка, а и не се спори, на тази дата ищецът е освободен от ареста на основание чл. 309 НК след четена оправдателна присъда.

Относно началния момент на дължимост на лихвата за забава – същата е присъдена от входиране на исковата молба - 05.10.2021 г., поради прието за основателно възражение за давност. Съдът е обосновал, че лихва би се дължала от влизане в сила на оправдателната присъда на 01.07.2019 г.

3

По предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже, че с влязла в сила присъда е оправдан по повдигнатото му обвинение, във връзка с което е претърпял вреди пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая се претендира обезщетение за вреди претърпени вследствие на едно от обвиненията спрямо ищеца, по което е оправдан, като по поне едно друго обвинение по същия обвинителен акт е признат за виновен и му е наложено наказание.

Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. , ОСГК в подобни хипотези обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз основа на едно от незаконните обвинения и в случаи на установеност по делото, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от значение както при изследване на причинната връзка, така и при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД.

Видно от неоспорена справка от ЕИСПП /л. 51 и сл./ и приобщен на диск препис от НОХД, а и страните не спорят, то НП е образувано през 2012 г., а ищецът е задържан на 18.11.2013 г. За периода 24.11.2013 г. – 09.01.2018 г. ищецът е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ във връзка с всички обвинения по НП. Едно от тези обвинения е процесното обвинение по чл. 321, ал. 3 НК. С присъдата на осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 НПК този период е приспаднато от наказанието. С обвинителен акт по ДП № 62/2015 г. ГДБОП МВР, пр.пр. № 431/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура ищецът е обвинен в извършването на множество престъпления, а именно: по чл. 321, ал. 3 НК /ОПГ въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши определени престъпления/; по чл. 142, ал. 2 НК /отвличане/ - деяние от 14.12.2009 г.; по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 5 НК / грабеж в големи размери извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група/- деяние от 14.12.2009 г.; по чл. 330, ал. 2, т. 4 НК /палеж извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение/- деяние от 14.12.2009 г.; по чл. 116, ал. 2, пр. 4 вр. ал. 1, т. 6 НК / убийство на полицейски орган, по начин или със средства, опасни за живота на мнозина/- деяние от 14.12.2009 г.; п о чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 НК / грабеж в особено големи размери и деецът е бил въоръжен, извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група/деяние от 12.03.2010 г.; по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК / грабеж, извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група/ - деяние от 4