Решение № 601 от 02.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Русе, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20224520105173 по описа за 2022 година

Ищецът В. С. С. твърди, че 08.02.2021 г. между нея и наследодателя на ответниците Д.П.Б. бил сключен договор за заем за сумата от 12000 лева, която сума и била предадена в брой на същата дата. С договора била уговорена и неустойка за забава като процент от стойността на заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 1000 лева. Бил уговорен и срок за връщане на заема 6 месеца от датата на предаване на сумата, като същата следвало да се върне най-късно на 08.08.2021 г. Нямало изпълнение от страна на заемателката респективно от страна на наследниците и. Иска да бъдат осъдени ответниците- първия преживял съпруг, а втората -дъщеря на Д.П.Б. да и заплатят сумата от 12000 лв., ведно със лихва за забава считано от 01.04.2022 г., дължими по договор за заем, както и сумата от 1000 лева, неустойка за забава.

Ответниците Т. В. Д. и М. Т. Д., действаща чрез своя баща и законен представител Т. В. Д., считат предявения иск за неоснователен, Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Договор за паричен заем сключен на 08.02.2021 г. ищецът 1 като заемодател предоставил на Д.П.Б. като заемател сумата от 12000 лв.

Посочено е в чл.3 от договора, че предаването на сумата се е извършило на 08.02.2021 г. на ръка от заемоателя на заемателя, който след преброяването и я е приел. Тази сума следвало да се върне в срок от 6 месеца от датата на предаване на сумата, т.е. най-късно на 08.08.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 14, заемателят дължал неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 1000 ако не върнел сумата в срок.

Д.П.Б. починала на 05.12.2021 г. и оставила за свои наследници по закон ответниците: Т. В. Д.- преживял съпруг и М. Т. Д.- нейна дъщеря.

Ищцата отправила покана до наследниците на Д.П.Б. за заплащане на посочените суми в 7-дневен срок от получаването и. Същата била получена от Севдалина Д., но представените преписи са нечетливи и не може да се установи датата на връчване.

Видно от банково извлечение на ищцата, същата на 08.02.2021 г. от един и същ банкомат изтеглила сума в размер на 11000 лв. и 2 000 лв. от каса на банка.

С определение в проведеното на 29.03.2023 г. съдебно заседание е признато, че оспорването по чл. 193 от ГПК, направено от ответниците по отношение на истинността на Договор за паричен заем сключен между ищеца и наследодателката на ответниците на 08.02.2021 г. относно съдържанието на неговата първа страница не е доказано.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предвид недоказаното от ответниците оспорване на съдържанието на първата страница - конкретно текста на чл.3 от договора , съдът приема, че по делото се установява, че между ищцата и Д.П.Б. е бил сключен договор за заем. Последният е юридически факт, който създава облигационно-правна връзка между страните, поражда права и задължения, намиращи се в генетична и функционална връзка предвид неговия двустранен характер.

Законът изисква точно изпълнение на договорните задължения или престиране на дължимото по вид, качество, обем и срок. Установи се по делото, че ищецът е изпълнил поетото договорно задължение по предоставяне на сума от 12000 лв. в брой. Съобразно това следва да се приеме, че същият е изправна страна и следователно има качеството на кредитор. В тежест на 2 ответната страна е да докаже факта на изпълнение на договорното задължение по връщането им. По делото обаче не се събраха доказателства, които да обосноват извод, че Д.П.Б., респективно ответниците, като нейни наследници по закон са изпълнили това си задължение в срок.

С оглед изложеното предявения иск като основателен и доказан за сумата от 12000 лв. следва да се уважи.

Върху посочената сума ответникът дължи и лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателно и изплащане.

По отношение на лихвата за забава считано от 01.04.2022 г. до предявяване на иска, следва да се посочи, че предвид представените по делото нечетливи преписи на документи за връчване на поканата за доброволно изпълнение не може до се установи датата на това действие.

Отделно не е посочен и размера на претенцията по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно, неустойката се дължи при следните предпоставки: страните да са я уговорили изрично, нещо което от представените по делото доказателства се установява, че е така, длъжникът виновно да е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си. Последното от своя страна изисква преди това да се установи, че между ищеца по делото и Д.П.Б. е налице сключен договор, въз основа на който да е надлежно възникнало за Д.П.Б., респективно ответниците, като нейни наследници по закон, задължение, което именно да не е изпълнено, по причина, за която отговарят.

По делото се установи по безспорен начин, че между ищеца и Д.П.Б. е сключен договор за заем. Последният е юридически факт, който създава облигационно-правна връзка между страните, поражда права и задължения, намиращи се в генетична и функционална връзка предвид неговия двустранен характер. Законът изисква точно изпълнение на договорните задължения или престиране на дължимото по вид, качество, обем и срок. Установи се по делото, че ищецът е изпълнил поетото договорно задължение по предоставяне на сума от 12000 лв. по договора. Съобразно това следва да се приеме, че същият е изправна страна по негои следователно има качеството на кредитор.

В тежест на ответната страна е да докаже факта на изпълнение на 3 договорното задължение по връщането им. По делото обаче не се събраха доказателства, които да обосноват извод, че Д.П.Б., респективно ответниците са изпълнили това си задължение в срок.

Изложеното дава основание да се приеме, че е налице неизпълнение.

Не се релевираха доказателства за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на договорното задължение и съдът приема, че е налице виновно неизпълнение, за което длъжникът отговаря. Същото, като нов юридически факт, поражда правото на изправната страна да иска заплащане на установената в договора неустойка. Предвид характера на неустойката - тя обезпечава изпълнението на договора и служи като обезщетение за вредите, без да е нужно те да се доказват, съдът приема, че ответниците дължат на ищеца сумата от общо 1000 лв., представляваща уговорена неустойка по процесния договор.

Съдът намира, че същата не е нищожна. Това е така, тъй като преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; Не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС.

В конкретния случай се претендира мораторна неустойка в размер на 1000 лв., обезпечаваща главното задължение в размер на 12000 лв. Същата се 4 претендира 14 месеца след настъпилата изискуемост и нейният размер е под размера на дължимата законна лихва, ако такава беше уговорена в договора.

Предвид изложеното претенцията по чл.92 от ЗЗД като основателна следва да се уважи.

С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 1960 лв. – разноски за производството.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН: ********** и М. Т. Д., ЕГН: **********, действаща чрез свия баща и законен представител Т. В. Д., ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: ******, като наследници на Д.П.Б., починала на 05.12.2021 г., да заплатят на В. С. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес град Русе, бул. „Гладстон" № 5, ет.2, сумата от 12000 лв. главница ведно със законната лихва върху нея считано от 11.10.2022 г. до окончателното и изплащане, сумата от 1000 лв., неустойка, дължими по договор за заем сключен на 08.02.2021 г., между ищцата и Д.П.Б., както и сумата от 1960лв.разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5