Решение № 36 от 12.05.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Велики Преслав, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200085 по описа за 2023 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Й. А. С. с ЕГН **********, с адрес в гр.******, срещу Наказателно постановление №23-0323-000041/13.02.2023г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото НП, доразвити и в съдебно заседание от процесуален представител на жалбоподателя. Същият релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП, за недоказаност на твърдяното вменено на жалбоподателя нарушение и липсата на субективна съставомерност на същото. Възоснова на изложеното се иска отмяна на постановения от АНО акт.

Въззиваемата страна и призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-Шумен, не изпращат представители в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Н а 04.11.2021 г. св. Т. И. и колегата му М. С. М. – служители при РУ Велики Преслав, във връзка с провеждана специализирана полицейска операция, около 11,20 ч. на път SHU 2134, в близост до с.Янково, решили да 1 предприемат проверка на водач на л.а.“Сузуки Витара“ с рег.№**** на когото подали звуков и светлинен сигнал. Водачът на автомобила обаче рязко увеличил скоростта си на движение и успял да се отклони по черен път - към намиращата се в близост гора и преминаващ през жп-прелез, след което предвид невъзможността си да се предвижват със служебния си автомобил и състоянието на пътя, полицейските служители преустановили следването му.

Въпреки множеството зацапвания от кал по автомобила, записали регистрационният му номер от задната му табела, като успели от намиращи се на прелеза хора да разберат, че автомобилът с „варненска“ регистрация е преминал от там – управляван от около 30-годишен мъж, търсил преди това загубените си кучета. След последваща извършена справка било установено, че автомобилът е собственост на Д.Н.Т. от гр.Варна. Във връзка с направените на 04.11.2021 г. от полицейските служители констатации, последвала проверка от страна на РУ - В.Преслав, по която св.М. Х. М. констатирал, че регистрацията на процесния автомобил е служебно прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 23.02.2021 г. и че същият няма валиден годишен технически преглед. Видно от приложено от собственика Т., Удостоверение №14207/02.12.2021 г. от ноториус И., МПС-то собственост на същия е продадено на С. Г. Г. от гр.Русе с Договор за покупко-продажба от 13.07.2016 г. Видно от попълнена от Г. Декларация по чл.188 от ЗДвП, същият сочи именно жалбоподателя като вероятно лице управлявало автомобила, доколкото същият му е продаден в началото на 2018 г. без писмен договор за това. Установеният С., декларирал в съотв. Декларация по чл.188 от ЗДвП, че не може да посочи кой е управлявал автомобила, сочейки в нарочно снето Сведение, че го е продал, без да разполага с писмен документ. Предвид констатираното, св.Н., съставил АУАН – за извършено нарушение на чл.104, ал.1, чл.147, ал.1 и чл.140, ал.1 от ЗДвП от С., а в последствие била сезирана и РП-Шумен.

С Постановление от 06.12.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради несъставомерност на извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ В.Преслав по компетентност, за преценка относно ангажиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП.

Въз основа на посоченото в Постановлението на ШРП и установеното в хода на административнонаказателната преписка било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за извършено на 04.11.2021 г. нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП и му били отнети 10 контролни точки.

Видно от приложеното по административнонаказателна преписка, Уведомления по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането с рег. № 054988/24.09.2018 г. и с рег. № 131568/17.01.2021 г. са изпратени до регистрирания собственик на л.а.“Сузуки Витара“ с рег.№***** Д.Н.Т., като след изискана информация и направена справка в ЦАИСДО Сектор ППШумен е установено, че регистрирания собственик на процесния автомобил, след прието в сектора от 2021 г. уведомление от ГФ, не е уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на 2 настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитан ите свидетели св.Т. И., св.М. Х. М. и св.Н. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуван е на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти. В аспект на горното и за пълнота на изложението е необходимо да се отбележи и че практиката е постоянна в разбирането си, че в случаите на чл.

36, ал. 2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в съдържанието му /каквито не бяха констатирани/ са изцяло неотносими към законосъобразността на НП. Поради изложеното, в случая релевантни биха били единствено пороци само в обжалваното Наказателното постановление. Същото, съдът намира за изготвено от компетентен орган и съдържащо нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН.

Видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП, на Й. А. С. е приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява пътно превозно средство.

Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение 3 и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В случая, видно от материалите по делото не се съдържат доказателства за осъществен състав на вмененото по чл.140, ал.1 от ЗДвП нарушение от жалбоподателя Й. А. С..

От една страна отговорността на жалбоподателя е ангажирана възоснова на посочена информация в Декларация по чл.188 от ЗДвП от С.Г.Г. Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В настоящия казус се установява, че съгласно справка от централна база КАТ, МПС е регистрирано на името на Д.Н.Т., но е представено Удостоверение №14207/02.12.2021 г. от ноториус И., видно от което МПС-то , собственост на същия е продадено на С.Г.Г. от гр.Русе с Договор за покупко-продажба от 13.07.2016 г. Именно и той е посочил името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което и жалбоподателя е привлечен към административно-наказателна отговорност. Същият в хода на административната преписка е оспорил този извод, като е изложил писмени възражения в тази насока. Такива се сочат и в съдебното производство, като съдът намира, че по делото не се доказа, че на посочените в НП дата и място именно жалбоподателят е управлявал описаното МПС – л.а.“Сузуки Витара“ с рег.№*****, напротив – единствената информация за водача, видно от показанията на св.Т. И. и описанието дадено пред него от очевидци е на млад мъж, със значителна възрастова разлика от тази на жалбоподателя, а именно около 20 години, както и очевидно местоживеене в района на с.Бял бряг, предвид възприетата информация за търсени от същия загубени животни.

Управлението на автомобила от страна на жалбоподателя не се приема от настоящия състав за доказан по делото факт.

От друга страна, въпреки, че при обективна несъставомерност не е необходимо да се обсъжда субективната такава, то следва да се посочи и че в случая автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да да се доказа, това обстоятелство да е било доведено до знанието на собственика на автомобила, респ. до жалбоподателя и съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил информиран, като такива доказателства не са събрани и в хода на 4 прокурорската преписка, видно от посоченото в прокурорския акт/, и съответно, не се доказа и ч е посоченият като нарушител от АНО С., към датата на извършване на вписаното в НП нарушение на 04.11.2021г., да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на автомобила именно на визираното основание / в този см. е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС /.