Решение № 6558 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6558 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507866 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивната жалба е подадена от ответника ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез представителя му, срещу решение № 5160/23.05.2022 г. на СРС, 55 с-в, по гр. д. № 627623/2021 г. с което е осъдено да заплати на Х. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД сумата 14 324. 17 лв. застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ за лек автомобил „Мерцедес Е 400“ с рег. № ******* КА за вреди от ПТП, настъпило на 30.07.2020 г. на АМ Тракия в района на гр. Стара Загора и в посока гр.

София, които вреди са покрит риск по договора за застраховка с ответника по полица № 17-0300/378/5000192 от 2017 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата 1 651. 39 лв. - лихва за забава за периода 14.09.2020 г. - 02.11.2021 г. и разноски по делото.

В частите, в които исковете са отхвърлени по главницата над присъдения до пълния предявен размер от 14 924. 17 лв., както и за лихва за забава до пълния предявен размер от 1 716. 28 лв., решението е влязло в сила.

Ответникът излага доводи, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че ищецът е активно легитимиран да предяви исковете. Сочи, че ищецът основава претенцията си на договор за цесия от 26.02.2021 г., който е с предмет вземане за обезщетение по щетата, сключен с лицето Д. П. А.. Счита, че това лице не е собственик на МПС, нито страна по застрахователното правоотношение. Същият в качеството си на лизингополучател, е страна по договор за финансов лизинг № 8212/17.10.2016 г. с предмет увреденото МПС. Поддържа, че лизингополучателят е 1 активно материално легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по чл.

384, ал. 2, т. 1 КЗ. Правата на лизингополучателя да носи риска от погиване на вещта целят да предотвратят риска от неоснователно бездействие на лизингодателя, който е бенефициер по застрахователното правоотношение. Счита, че лизингополучателят няма самостоятелни права по застрахователния договор и прехвърлянето единствено на правото на застрахователно обезщетение е недействително. Цесионерът не е придобил качеството на лизингополучател, тъй като не е встъпил в правата по договора за финансов лизинг, което да обуслови специалното му право по чл. 384, ал.

2, т. 1 КЗ. Сочи, че договорът за цесия предполага съществуващи вземане, каквото в конкретния случай нито е съществувало, нито е било ликвидно и изискуемо, тъй като застрахователят е отказал плащането в претендирания размер и то не е признато и с влязъл в сила съдебен акт. Счита, че е ирелевантно за спора обстоятелството, че впоследствие цедентът Д. А. е придобил собствеността върху процесното МПС, тъй като правото да се претендира застрахователно обезщетение настъпва към момента на събитието, към който момент собственик на вещта е било третото лице - лизингодател.

Поддържа, че ищецът не е придобил право да претендира застрахователно обезщетение и съдът неоснователно е уважил главния иск. Неправилно е прието, че претенцията е доказана по размер, тъй като по делото не са представени доказателства за възстановяване на МПС по цени на официалния сервиз. Излага съображения, че ищецът не е страна по договора за лизинг, поради което не може да се ползва от уговореното в него. Счита, че правото да се претендира застрахователно обезщетение по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ не може да се прехвърли самостоятелно, а единствено съвкупно с правата по договора за лизинг. Сочи, че от определеното обезщетение следва да се приспадне извънсъдебно платеното и че ищецът не е доказал исковете си по основание и размер. Поради това поддържа, че са неоснователни и акцесорните претенции за лихви за забава. Моли да се отмени решението и иска да се отхвърли изцяло. Претендира разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна - ищецът Х. Н. Н., чрез представителя си, в срока по чл.

263 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства и материалния закон. Счита, че възраженията на ответника, че лизингополучателят не е бил собственик на МПС към момента на цесията са без значение за спора, както и че цедентът не е страна по застрахователната полица, сключена между „А.Л.Б.“ АД и ответника. Лизингополучателят е легитимиран до получи застрахователното обезщетение, тъй като той носи риска от повреждането на вещта. Според него от доказателствата е видно, че собствеността на МПС е прехвърлена на лизингополучателя по договора за лизинг, което показва, че той е бил изпрана страна по този договор. Застрахователят дължи заплащане на пълно обезщетение в полза на лизингополучателя по сключената с лизингодателя застраховка „каско“. Счита, че правото да се получи застрахователно обезщетение е прехвърлимо и няма норма, която да забранява прехвърлянето му. Неоснователно в жалбата се поддържа, че за да се прехвърли вземането, то следва да е ликвидно и изискуемо. Счита също така, че е достатъчно вземането да е възникнало, за да може да се прехвърли, а то е възникнало към датата на цесията – 26.02.2021 г., с настъпване на застрахователното събитие в по – ранен момент. Поддържа, че въпросът дали вземането е спорно и дали длъжникът е отказал да го плати не е от значение за валидността на цесията. Освен това сочи, че застрахователят вече е платил на лизингополучателя (цедент) обезщетение от 2 761 лв. за същото събитие и същите вреди, на 14.09.2020 г., като плащането на обезщетението, макар и в непълен размер, съставлява признание за съществуване на вземането. Спорен е бил само неговия размер. Излага доводи, че след 2 като за лизингополучателя е възниквало право да получи застрахователно обезщетение, той може да го прехвърли на ищеца с цесия. Правилно съдът е определил размера на обезщетението съгласно САТЕ, по цени на официалния сервиз на марката, в който е следвало да се възстанови МПС. Поддържа още, че към момента на настъпване на ПТП за лизингополучателя е възникнало право на застрахователно обезщетение за вредите, съответстващи на стойността по цените на официалния сервиз, в какъвто размер вземането е цедирано на ищеца. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа страна :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи само за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми и без довод от страните.

В рамките на проверката на решението по чл. 269 ГПК въззивният състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. СРС е обсъдил всички събрани пред него доказателства, като е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към спорните по делото факти.

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове за вземания с правно чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 99 ЗЗД - за обезщетение по имуществена застраховка „каско“, което е прехвърлено в полза на ищеца по договор за цесия и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за лихви за забава върху него.

Решението не се оспорва от ищеца в частите, в които исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, поради което в тези части е влязло в сила.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Както е посочил и СРС в мотивите на оспореното решение, основателността на иска зависи от доказване, от страна на ищеца, на следните предпоставки : валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет процесното МПС, по което застраховател е ответникът , настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риск , причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите, придобиване от ищеца на правото да се получи обезщетение за претърпените вреди.

Ответникът носи тежестта да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения по иска.

В случая, с доклада по делото по чл. 140 ГПК, СРС е отделил за безспорно обстоятелството, че за л. а. „Мерцедес Е 400“ с рег. № ******* е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, полица № 17-0300/378/5000192 от 2017 г. с ответника „ЗАД А.Б." АД, със срок на валидност към датата на ПТП, че при ответника е образувана щета № 0300/20/727/503804, по която в полза на лизингополучателя Д. П.

А. е изплатено застрахователно обезщетение за процесното ПТП в размер на 2 761 лв. на 14.09.2020 г.

Не е било спорно и от доказателствата се установява, че по договор за финансов лизинг № 8212/17.10.2016 г. лизингодателят „А.Л.Б." АД е отдал за ползване на 3 лизингополучателя Д. П. А. л. а. „Мерцедес Е 400“, с ДК № ******* КА. Договорът е сключен с опция за изкупуване на МПС - арг. от т. 3 и т. 20.

Договорът за лизинг предвижда задължително имуществено застраховане на вещта, както и задължение вредите, причинени на автомобила при ПТП по време на действие на лизинговия договор, да бъдат поправяни в сервиз на „Б.С.Р.“ ООД - т. 34. 2 от договора. Договорът за застраховка „каско“ е подписан от собственика на застрахованата вещ „А.Л.Б." АД.

От прието уведомление на лизингополучателя от 31.07.2020 г. се установява, че ответникът е уведомен за ПТП, с лизинговия автомобил, управляван от лизингополучателя Д. П. А.. ПТП се състои в това, че движение по АМ „Тракия" в посока гр. София, в района на Стара Загора водачът се отклонил от платното за движение и самокатастрофирал в съществуващата на място мантинела. Водачът е признал, че не е информирал органите на МВР за пътното произшествие, поради което протокол за ПТП не е бил съставян.

Като съобрази събраните доказателствата по делото в съвкупност, въззивният състав споделя изводите на СРС, че по делото се установява валидното застрахователно правоотношение, в срока на което са настъпили вреди за застрахованото МПС, които съставляват покрит риск по договора.

Установено е също така, че с договор за цесия от 26.02.2021 г., лизингополучателят Д. П. А. е прехвърлил на ищеца Х. Н. Н. вземането си срещу ответника за получаване на застрахователно обезщетение, произтичащо от процесното ПТП, ведно с дължимата върху него лихва за забава. По делото не се спори, че ответникът е уведомен за цесията.

По основният спорен въпрос - за липсата на материално правна легитимация на ищеца, т. е. че ищецът не е придобил правото да претендира застрахователно обезщетение по застраховката, което възниква към датата на ПТП и вземането не може да му бъде прехвърлено валидно с договор за цесия от лизингополучателя, съдът намира следното :

Въззивният съд не споделя възраженията, направени пред районния съд и поддържани във въззивната жалба, за липса на активна материална легитимация на ищеца.

Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора е за лизингополучателя - чл. 343 от ТЗ, както се сочи и в жалбата.

На следващо място, в разпоредбата на чл. 384 КЗ са предвидени специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество . В чл. 384, ал. 2 КЗ е уредена хипотеза, при която лизингополучателят има правата на застрахован по повод изплащане на обезщетение по застраховката в следните случаи: т. 1. - при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; т. 2. - при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане.