Решение № 339 от 02.05.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. гр. Хасково, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева в присъствието на прокурора Даниела Д. Сакалова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20235640101938 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Н. А. срещу Прокуратурата на Република България, с която предявен иск с правно основание чл.4, Пар.1 ДЕФ вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 24.07.2023г.-01.09.2023г., в резултат на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз, причинени от нарушаване на правото му на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес, поради отказа на Прокуратурата на Р.България да внесе искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково, ведно със законна лихва за забава, считано от 24.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В искова молба и уточнителни молби, ищецът твърди, че е подал искане до Окръжна прокуратура - Хасково за възобновяване на наказателното производство по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково, в което изложил, че е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково, постановена на база неверни свидетелски показания на свидетеля А.С.С.. Излага твърдения за това, че свидетелят А.С.С. лъжесвидетелствал по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково, по което ищецът бил осъден и извършил престъпление по чл. 290 от НК, в 1 какъвто смисъл според ищеца било постановление от 26.10.2011г. на РПКърджали по образувана преписка 1653/2021 по описа на РП Кърджали, по която прокурор при РП Кърджали постановил отказ да се образува наказателно производство срещу С.С.С.. Отказът бил обжалван пред ОПКърджали, която потвърдила постановлението на РП-Кърджали.

Постановлението на ОП било обжалвано пред АП-Пловдив, която също потвърдила това постановление. То съответно било обжалвано пред ВКП, която се произнесла с прокурорски акт от 21.03.2013г., като потвърдила обжалваното постановление. Предвид изложеното, според ищеца, от всички писмени доказателства в лицето на прокурорските постановления на Прокуратурата се установявало, че било налице извършено престъпление от общ характер по чл. 290 ал.1 НК за лъжесвидетелстване от А.С.С. по НОХД № 112/2009г по описа на ОС-Хасково.

Въз основа на искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково била образувана преписка № 1526/2023г. по описа на Окръжна прокуратура Хасково. С постановление на ОП-Хасково по пр.преписка вх. №1526/2023г., бил постановен отказ за изготвяне на искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД №112/2009г по описа на ОС- Хасково. Това постановление било обжалвано пред Апелативна прокуратура-Пловдив по пр.преписка вх. №2186/2023г., която потвърдила постановлението на ОПХасково, а впоследствие постановлението на АП-Пловдив било обжалвано пред ВКП по пр.преписка с вх. № 8731/2023г., която потвърдила обжалваното постановление. Постановлението на ВКП било окончателно, влязло в законна сила, не подлежало на обжалване по реда на НПК и така не можел да се упражни съдебен контрол върху постановленията на ОП, АП и ВКП, което според ищеца представлявало отказ от правосъдие в нарушение на чл.47 от ХОПЕС и чл.13 от ЕКЗПЧОС, вр. чл.52 пар.3 от ХОПЕС. Ищецът твърди, че вследствие на този отказ, той претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на доброто име и чест, психологически тормоз, физически дискомфорт, денонощно безсъние, в периода от 24.07.2023г. 01.09.2023г., ведно със законна лихва, считано от 24.07.2023г. Сочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека, чл.6 от ЕКПЧОС следвало да се тълкува въз основа на два принципа - принципът, според който трябвало да съществува възможност за отнасяне на една гражданска претенция до съд и втория принцип - принципът на международното право, който забранявал отказа от правосъдие.

С оглед изложеното, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени му 2 неимуществени вреди, вследствие на допуснато нарушение на правото на ЕС, а именно такова по чл. 47 от ХОПЕС и чл.6 и чл.13 от ЕКПЧОС, вследствие на постановения от прокуратурата отказ за изготвяне на предложение за възобновяване на наказателното производство по НОХД№112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2023г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата си молба. Моли исковете да бъдат уважени като основателни и доказани.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск изцяло, алтернативно - по размер.

Поддържа липсата на доказателства относно изложените в исковата молба твърдения, както и наличие на причинна връзка между претендираните вреди и незаконно обвинение. Не били налице също доказателства, установяващи претърпените морални вреди, като пряка и непосредствена последица от цитираните по-горе постановления за отказ за възобновяване. Ищецът не ангажирал с исковата си молба доказателства в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразен акт на ОП- Хасково, по процесната преписка, който пряко е засегнал неговите права, както и доказателства за твърдените търпени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с правопораждащ отговорността факт. Липсвали доказателства органи на Прокуратурата на Р България да са извършвали други действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди като прекомерен, включително и с оглед твърденият кратък срок на увреждане. Счита претенцията за изключително завишена, несъобразена с чл.52 ЗЗД, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Възразява срещу началният момент на акцесорната претенция за лихва, а именно - 24.07.2023г. В съдебно заседание, се изразява становище за неоснователност на исковeте и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал.

1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищеца от бездействия на ПРБ, които най-общо нарушават чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и респ. представляват съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

3

Фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, изведен от практиката на СЕС (решение по съединени дела C6/90 и C-9/90 Francovich и Bonifaci; решение по съединени дела C-46/93 и C48/93 Brasserie du Pеcheur и Factortame; решение по дело C-224/01 Gerhard Kobler; решение по дело С-98/14 Berlington Hungary и др.), най-общо включва:

1). нарушение на общностна норма, която представя права на частноправни субекти; 2). нарушението следва да е Достатъчно съществено и 3). наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и вредите.

Квалификацията "Достатъчно съществено" предполага явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са представени в нейното право на преценка. Факторите, които следва да се вземат предвид са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът и свободата на преценка, която нарушената норма представя на националните органи; извинимият или неизвиним характер на нарушение или причинени увреждане и дали вредата е причинена умишлено или не. За отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т. е. отговорността за вреди е обективна. Когато нарушението е извършено умишлено или при неполагане на дължимата грижа, само това е Достатъчно то да бъде квалифицирано като "Достатъчно съществено"; но това не означава, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на държавата.

В случая, претендират се вреди от дейността на Прокуратурата по повод отказ за изготвяне на искане за възобновяване на наказателно производство по НОХД №112/2009г. по описа на Окръжен съд-Хасково като ищецът твърди нарушение на норми на правото на ЕС, които според него му представят права, като твърди, че това нарушение е Довстатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната за претърпяна от него вреда, които твърдения следва да се квалифицират като нарушение на правото на справедлив процес и достъп до правосъдие.

Съгласно чл. 6, § 1, изр. първо КЗПЧОС – право на справедлив съдебен процес е "всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедлИ. и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". Член 6, § 1 включва "право на съд", един от аспектите на което е правото на достъп, тоест правото на иницииране на производство пред съд по гражданскоправни въпроси (Golder v. the United Kingdom, § 36). Правото на съд безспорно включва правото да се инициира производство, но също и правото на разрешаване на спора от съд (Kutic v.

4

Croatia, § 25 и § 32 във връзка със спиране на производството; Acimovic v.

Croatia, § 41; Beneficio Cappella Paolini v. San Marino, § 29, относно отказ от правосъдие). Правото на достъп до съд е нарушено, когато пред лицето се поставят правни и практически пречки, поради които не може да отнесе делото си за разглеждане до независим и безпристрастен съд, който отговаря на изискванията на чл. 6.

Съгласно чл. 13 КЗПЧОС - право на ефективно средство за защита "всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. " Разпоредбата на чл. 13 не представлява отделно право, а е обща разпоредба относно упражняването и закрилата на правата и свободите. Същата изисква осигуряването на вътрешно правно средство за защита, като не е задължително това да е съдебен орган.

Съгласно чл.47 от Харта на основните права на европейския съюз всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Съгласно чл.51 ХОПЕС разпоредбите на хартата се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на преД.вените в Договорите компетенциите на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите.

По предявения иск по чл.2в, ал.1,т.2 ЗОДОВ, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. нарушение на норма от правото на Европейския съюз, която представя права на частноправни субекти – в случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита; 2. нарушението да е Достатъчно съществено; 3. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 4. причинно – следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца неимуществени вреди.