Определение № 1104 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500562 по описа за 2025 година Производство по чл.274,ал.1 ГПК.

С определение на Никополски РС №207 от 13.05.2025г.,постановено по гр.д.№147/2025г.е прекратено производството по гр.д.№147/2025г.по описа на НРС и делото е изпратено по подсъдност на РС София.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от ищеца пред НРС С. Р. П. ,чрез пълномощника му адвокат Д. К. от АК Плевен,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че неправилно съдът е приел за основателно направеното от ответника възражение за липса на местна подсъдност ,с оглед неговото седалище в гр.София.Твърди се,че съдът неправилно е приел,че ищецът не брани свои потребителски права по договор за кредит,нито че търси отричане на вземания по такъв договор,за да се обоснове потребителския характер на спора.В частната жалба са изложени подробни доводи и съображения в подкрепа на твърдението ,че ищецът по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК има качеството на потребител и в това производство,съгласно §13 от ДР на ЗЗП.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение на НРС ,с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Районен съд София.Към частната жалба е представено копие от личната карта на жалбоподателя С. П. ,съгласно което постоянният му адрес е в с.******* ,Община Гулянци,Пл.обл.

Ответникът по частната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София, представлявано от управителя Т. В. ,чрез своя пълномощник –юрисконсулт М.

М. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК,в който взема становище,че частната жалба е недопустима и неоснователна.Посочено е,че ответникът е ЮЛ,като съгласно чл.108 ГПК искове срещу ЮЛ се предявяват 1 пред съда,в чийто район се намира тяхното седалище ,като в случая е предявен иск по чл.439 ГПК.С иска по чл.439 ГПК длъжникът по изпълнението се домогва да осуети правото на принудително изпълнение,като предмет на иска са фактите,погасяващи правото на принудително изпълнение ,а не самото вземане,което е стабилизирано и удостоверено от издаденото срещу длъжника изпълнително основание.

Изложени са доводи,че местната подсъдност по чл.113 ГПК намира приложение по искове,упражняването на които придават на ищеца качеството на потребител.Твърди се,че в случая ищецът е длъжник по изпълнително дело и специалната подсъдност по чл.113 ГПК не е приложима в хипотезата на предявен иск по чл.439 ГПК.В тази насока е посочена съдебна практика на ВКС.В заключение дружеството моли съда да отхвърли като неоснователна частната жалба .

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Гр.д.№147/2025г.по описа на Никополски Районен съд е образувано на основание постъпила искова молба от С. Р. П.,чрез пълномощника му адвокат Д. К. от АК Плевен срещу „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София,като е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК. Претенцията на ищеца е да бъде признато за установено,че не дължи на ответника сумата от 21 195175 главница по изпълнителен лист ,издаден по ч.гр.д.№90/2013г.по описа на НРС,както и сумата 2000лв.главница по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№91/2013г.на Никополски РС или общо сумата 23 197,75лв.по двата изп.листа,поради погасяване по давност вземането на кредитора.

Препис от ИМ е изпратен на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София за писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.С писмения отговор ответникът е направил възражение за липса на местна подсъдност,поради обстоятелството,че е ЮЛ със седалище в гр.София .

С обжалваното определение Никополски РС е уважил така направеното възражение,прекратил е производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски РС.

За да прекрати производството по делото ,НРС е приел,че специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК не е приложима в конкретната хипотеза, доколкото ищецът няма качеството на потребител в материалното правоотношение,предмет на иска,от което се претендират права и не се търси защита на потребителски права.Прието е,че разпоредбата на чл.113 ГПК не следва да се тълкува разширително ,като приложното й поле обхваща само исковете,уредни в ЗЗП.В тази насока е посочена съдебна практика – определения на районни и окръжни съдилища.

По въпроса да ищецът по предявен иск по чл.439 ГПК има качеството на потребител е налице противоречива практика на съдилищата в България.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените от НРС 2 съображения,както определение. и цитираната съдебна практика в обжалваното

Производството по гр.д.№147/2025г. по описа на НРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, от кредитополучател по два договора за потребителски кредит срещу ответното дружество,в качеството му на цесионер,на когото вземанията по двата изпълнителни листа са прехвърлени. Твърденията в ИМ са ,че вземането на кредитора ,предмет на двата изпълнителни листа,издадени въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение, не съществува , поради погасяването му по давност. Настъпилите правопогасяващи факти, попадащи в обсега на чл. 439 ГПК, се твърдят именно по отношение на двата договора за потребителски кредит,въз основа на които са издадени двата изп.листа,предмет на принудително изпълнение по образуваното изп.дело №202/2025г.по описа на ЧСИ Т. К., рег.№*** и район на действие ОС Плевен.Настоящият съдебен състав намира, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 113 ГПК, която изключва общата подсъдност по чл.105 ГПК, тъй като спорът е по повод два договора за кредит, с характер на потребителски.

Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР на ОСГТК на ВКС № 3/ 23.06.2022г. по тълк.дело № 3/2019 г., преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13,т.1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони.

Искът по чл.439 ГПК е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено изпълнително основание за дължимост на парични вземания, въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение.

Ищецът чрез предявения иск по чл.439 ГПК оспорва изпълнението с твърдения,че вземането на кредитора по двата изп.листа е погасено по давност.Съдът приема,че с предявения иск по чл.439 ГПК ищецът упражнява последваща защита на правата си, извън заповедното производство,но въз основа на изпълнение, основано на задължението по договорите за финансова услуга. В това правоотношение ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В този смисъл Окръжният съд приема,че ищецът като потребител по два договора за финансова услуга, претендиращ защита срещу изпълнението основано на тези договори, независимо от избрания способ, може да се ползва от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК. Аргумент в тази насока е фактът, че съгласно ЗЗП е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред.В този смисъл е и нормата на §1 от ДР на 3

ЗЗП , която предвижда,че при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.

По изложените съображения,Окръжният приема,че релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга,поради което и в конкретния случай е приложима нормата на чл.113 ГПК относно специалната местна подсъдност по постоянния адрес на ищеца в с.*******,която дерогира общото правило на чл.105 ГПК за предявяване на иска по седалището на ответника. Релевантно в случая е основанието, на което е възникнало оспореното вземане,а то се основава именно на два договора за потребителски кредит,които са правопораждащите факти,въз основа ,на които е възникнало вземането на кредитора и задължението на ищеца като кредитополучател.

В този смисъл въззивната инстанция счита,че обжалваното определение на НРС,с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС София е неправилно и следва да се отмени.

Делото следва да се върне за разглеждане на Никополски РС,които да се произнесе по предявения иск от потребител с правно основание чл. 439 ГПК.

Настоящото определение не е преграждащо и по аргумент на чл.274, ал.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определението на Никополски Районен съд №207 от 13.05.

2020г.,постановено по гр.д.№147/2025г.,с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС София.

В Р Ъ Щ А делото на Никополски РС за последващи процесуални действия

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4