Решение № 333 от 21.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Ямбол, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20222300100125 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на К. Р. С., депозирана чрез адв.Р. М. от САК против ЗАД „АРМЕЕЦ" АД с ЕИК 121076907, с която е поискано осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2 200.00 лева месечно обезщетение, считано от 19.01.2020г. /датата на настъпване на ПТП/ до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху исковата сума, считано от 11-то число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания, до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар.

Исковата си претенция ищцата основава на следните обстоятелства:

На 19.01.2020 г., на югозападния обход на гр. Карнобат, при км. 8+200 м., водачът на лек автомобил „Опел Вектра", с peг. № А 9947 КН- К. Й. С., нарушава правилата за движение, като не избира скоростта си на движение съобразно интензивността на движението и условията на видимост и не контролира непрекъснато управляваното МПС, поради което напуска пътното платно отдясно по посоката си на движение, преобръща се и реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадала ищцата К. Р. С.- пътник в лек автомобил марка и модел „Опел Вектра", с peг. № А 9947 КН. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2/19.01.2020 г. Образувано е и досъдебно производство №282 ЗМ-25/2020 г., по описа на РУ - Карнобат. След злополуката, К. С. е транспортирана до УМБАЛ „Бургас“ АД, където постъпва в увредено общо състояние и с оплаквания за силни болки в цялото тяло. Назначени са й различни 1 изследвания и прегледи, в резултат на които са установени следните увреждания: крайницигорна парапареза и долна параплегия; фрактура на С6 прешлен с компресия на гръбначния мозък на това ниво; суспектна фрактура на дъгата на Tx1 в задната част; стеноза на гръбначномозъчния канал от костен фрагмент; контузия на гр. мозъчния канал на това ниво с едем и други. Поставена й е диагноза: закрито счупване на първи шиен прешлен; паралитични синдроми - пареза на горните крайници и плегия на долните крайници. След клинично обсъждане е взето решение за провеждане на оперативно лечение. Под обща анестезия и оротрахеална интубация е извършена корпоректомия на С6 и стабилизация /Корпородезис ет стабилизацио/. Направена е и втора операция, при която е осъществена екстензия по метода на Кръчфийлд. От продължителното залежаване С. получава и декубитални рани, които също са обработвани. В болницата е проведена и лечебна физкултура /ЛФК/ в леглото, за да сяда с чужда помощ. Пострадалата не може да се изправя, да стои изправена, да ходи и да си движи крайниците. Изписана е на 10.02.2020 г. с персистираща плегия за долните крайници. Дадени са й препоръки за дома, предписани са и медикаменти за продължаване на лечението и е насочена за провеждане на курс по ЛФК. На 10.02.2020 ищцата постъпва в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на „УМБАЛ- Бургас" АД по повод продължаващите затруднения в самообслужването и невъзможността да ходи. След провеждането на диагностично - консултативни процедури е установено, че изпитва ограничения при извършването на активни движения с горните крайници, но не може да извършва каквито и да било движения с долните крайници.

Поставен й е катетър и е предписана терапевтична схема, включваща пасивни упражнения за долните крайници, активни движения с помощ за горните крайници, позиционна терапия, упражнения срещу дозирано съпротивление за горните крайници за раменните стави. На 17.02.2020 г. е изписана невъзстановена, като са й дадени препоръки да провежда домашна ЛФК, периодични курсове на рехабилитация в болнични условия и в санаториум, да използва инвалидна количка и тоалетен стол. Впоследствие ищцата е била отново хоспитализирана в „СБР - гр. Котел" ЕООД с цел провеждане на физиотерапевтични процедури, които не постигат нужния резултат и състоянието на ищцата остава непроменено. От настъпване на произшествието ищцата е неколкократно освидетелствана като неработоспособна от лекарски консултативни комисии и използва болнични, като с Експертно решение № 0026/11.12.2020г. й е определена 100% трайна нетрудоспособност с чужда помощ за срок от една година, считано от 01.12.2021г. Твърди се в исковата молба, че пътния инцидент е причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето, като причинените травми са довели до изключително сериозни последствия, които са непреодолими със съвременните възможности на медицината. Ищцата не може да се изправя сама, горните й крайници са със значително ограничен обем на движение, а долните крайници са абсолютно неподвижни, като в допълнение има и оплаквания от изтръпване и липса на чувствителност от кръста надолу. Ограничението в движения на ръцете е от такова естество, че ищцата не може да задържа предмети и да извършва елементарна дейност като хранене и вдигане на предмети. Обездвижването на краката води до невъзможност за самостоятелно придвижване. Липсата на сетивност води и до невъзможност за контрол 2 върху тазовите резервоари, което налага тя да бъде катетаризирана и да ползва памперси за възрастни. Това е повод и често да се оплаква от урологични инфекции. Поради естеството на получените травми и усложненията от тях ищцата не може сама да върши елементарни битови дейности, тъй като е прикована към леглото и е изцяло зависима от чужда грижа в своето ежедневие за задоволяване на хигиенните и битови потребности, като придвижване, къпане, ходене до тоалетна, смяна на памперси, преоблича, пазаруване, приготвяне на храна и хранене, вдигане на предмети и т.н. Ограничената подвижност и залежаването водят до поява на декубитални рани, които са източник на болка и изискват допълнителни грижи като почистване и промяна на позицията на тялото. С цел частично запазване на мускулния тонус на ищцата е необходимо ежедневно да се извършват и кинезитерапевтични процедури. Състоянието на ищцата е от естество, налагащо чужда помощ за не по-малко от 24 часа в денонощието. Към момента помощта в ежедневието на ищцата се осъществява от нейните близки, но роднините на ищцата нямат възможност да бъдат постоянно по 24 часа около нея и е необходимо тази дейност да се извършва от професионален придружител (болногледач), което е свързано с разходи, които са непосилни за ищцата и нейното семейство. За заплащане на възнаграждение за професионални придружители (болногледачи), според ищцата ще й бъде необходима ежемесечно сума в размер на не помалко от 2200.00 лв., изчислена на база установените към момента средни месечни възнаграждения на болногледачи за района на местожителството й, при спазване на изискванията на трудовото законодателство по отношение на работно време, почивки и годишен отпуск и при отчитане на 7 дневен работен график.

Към момента на събитието виновният водач, управлявал лек автомобил „Опел Вектра", с рег. № А 9947 КН, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „АРМЕЕЦ" АД, с полица № BG/11/900103420, валидна от 14.04.2019 до 13.04.2020 г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява становище по предявения иск, като го оспорва изцяло както по основание, така и по размер.

Оспорен е и акцесорния иск за присъждане на лихва. Ответникът счита, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за вредите, които ищцата твърди да търпи. Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел Вектра", с peг. №А9947КН, действаща към момента на събитието, като не възразява посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в процеса. Оспорва да са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва отговорността на водача К. С. по основание и размер. Счита, че същият не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинена телесна повреда на ищцата. Оспорва се наличието на причинно-следствената връзка между действията на водача С. и телесните увреждания на ищцата, както и се оспорват вредите като факт от обективната действителност и като размер. Ответникът оспорва наличието на 3 противоправност в поведението на К. С., т.к. въз основа на твърденията в исковата молба и представеният с исковата молба констативен протокол за ПТП не би могъл да се направи безспорен извод за допуснати от него нарушения на правилата на Закона за движение по пътищата, като се твърди, че същият не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния резултат. Оспорва се наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача С. към момента на настъпване на събитието- 19.01.2020 г. Счита се, че С. като водач на застрахования лек автомобил не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Твърди се, че водачът С. е предприел всички възможни мерки, за да избегне удара и в тази връзка в разглеждания случай не е налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите, доколкото не са налице съществени елементи от сложния му фактически състав.

В условията на евентуалност ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Кръстинка С. на вида и степента на телесните си увреди, като в тази връзка се поддържа, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан, поради което тялото й свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, вследствие на което са причинени сочените в исковната молба телесни увреждания. Оспорва се наличието на твърдените от ищцата имуществени вреди, както и техния размер. Ответникът оспорва описаните в исковата молба вреди да се намират във връзка с поведението на застрахования при ЗАД „Армеец“ водач, поради което и тъй като отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, за ответникът не възниква задължение за изплащане на застрахователно обезщетение за тези вреди. Твърди се, че посочените в искова молба вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, а се дължат на общия физически и физиологичен статус на ищцата, на предшестващи и/или съпътстващи заболявания/травми, на вида и/или несвоевременността на оказаната медицинска помощ, на неспазване на предписания режим на поведение в рамките на лечебния и възстановителен период и др. Предвид липсата на данни относно цялостното здравословно състояние на ищцата преди момента на настъпване на ПТП, при условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване от фактори, свързани с общия физиологичен статус на ищцата и здравното й състояние, допринесли за настъпването на твърдените в исковата молба увреждания, както и от външни фактори, в това число такива, свързани с вида и своевременността на проведеното лечение, спазване на предписания от лекарите режим на поведение. Оспорена е претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени и бъдещи разходи за професионални придружители (болногледачи), както по основание, така и по размер.

Оспорват се твърдените имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи, да са настъпили за ищцата, т.к. в исковата молба е заявено, че „към момента помощта се оказва от нейните близки“, т.е. от датата на настъпване на събитието до датата на подаване на 4 исковата молба за ищцата не са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за болногледач. В условията на евентуалност е оспорен началния момент, от който се претендират разходи за болногледач, а именно- датата на настъпване на ПТП. Оспорва се към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие ищцата да е имала необходимост от болногледач, с мотив, че ищцата е била лекувана в болнични заведения и в този период не са сторени разходи за болногледач. Оспорва се от страна на ищцата да са сторени претендираните от нея разходи. Оспорва се необходимостта и наложителността от използване на услугите на болногледач/и, като се твърди, че ищцата не е имала и няма нужда от ползване на посочените услуги. В условията на евентуалност ответникът твърди, че дори ищцата да има необходимост от чужда помощ, тя ползва /би могла да ползва/ този вид услуга, който се предоставя от държавата безплатно /личен асистент/. В условията на евентуалност се оспорва периода, за който се претендира обезщетение за имуществени вреди, като се твърди, че необходимостта от чужда помощ е отпаднала, като се позовава на приложеното към исковата молба Експертно решение №0026 от 11.12.2020 г., в което срокът на чуждата помощ за ищцата е определен до 01.12.2021 г. Твърди се, че след този момент, дори преди това ищцата да е имала нужда от чужда помощ, вече няма нужда от такава.