Решение № 611 от 05.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е №611 гр.Пловдив,

05.11.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,Ігр.с.,в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Елена

Ангелова, като разгледа докладваното т.д.№20 по описа за 2019 г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба

,подадена от Ц.Д.Д., ЕГН **********, Г.С.Д., ЕГН **********, и Д.С.Д.,ЕГН **********, чрез упълномощения процесуален представител –адв. Г.С. ,със съдебен адрес-***, против ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- ***.

Изложено е в исковата молба ,че на **, около 13,10 ч., на главен път ** при км **, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е причинена смъртта на С.Г.Д.

- съпруг на първия ищец и баща на втория и третия. Произшествието е настъпило след като водачът на лек автомобил „Хонда Прелюд“ с per. №РВ 6164 ВС -П.Б.Т. при управление на МПС е нарушил правила на ЗДвП и е предизвикал сблъсък с лек автомобил „Рено Клио“, с per. № РВ 1077 СХ , управляван от Д., като в резултат на това последният е загинал. По случая било образувано ДП ,пр. пр. №1044/2017г. по описа на ВОП-** ,а след това и нохд №207/2017г.

,по което с присъда № 12/ 04.07. 2018 г. на ВОС- ** / влязла в сила на 20.07.2018г./ водачът П.Б.Т. е признат за виновен. Твърди се ,че загиналият при пътно-транспортното произшествие С.Д. е бил в отлично физическо и психическо здравословно състояние, водел е активен социален и ** живот ,бил е съпруг и баща, глава на консервативно патриархално семейство. След инцидента съпругата му изпаднала в състояние на продължаващи и до днес скръб, болка и меланхолия, затворила се в себе си и преустановила почти всички контакти с приятели и роднини ,като към настоящия момент състоянието й не се е подобрило .Внезапната загуба на техния баща е била не по-малко стресираща и шокираща и за ищците Д. и Г. Д.. Двамата са имали особено силна връзка със своя баща и към настоящия момент болката и страданието им от загубата му все още не са отминали. Твърди се ,че лекият автомобил, с който е причинено пътнотранспортното произшествие - „Хонда Прелюд“, е застрахован при ответника с полица **, със срок на валидност от 28.07.2017г. до 27.07.2018г. Тримата ищци са отправили до дружеството претенция за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ, която е заведена при ответника на 10.08.2018г., като по този повод е образувана щета № 0411-410-0002-2018г. С писмо № 99-4440/ 04.09.2018г. застрахователят е предложил да изплати обезщетение в размер на по 60 000 лева за всеки от ищците или общо 180 000 лева. С писмо № 99-4719/18.09.2018г. ответникът допълнително поискал да му бъдат предоставени нотариално заверени пълномощни или банкови сметки на наследниците, но и след предоставянето на такива не е било извършено плащане.

Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на причинената смърт на С.Д., настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на **, като претенциите са заявени като частични –за сума от по 60 000лв. от общ размер на вземането- от по 180 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от ** до окончателното им изплащане.

В срока по чл.367 ГПК от ответника- ЗАД“ ОЗК-Застраховане“АД е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорва се изключителната вина на водача П.Т. за причиняване на вредоносния резултат, както и механизма на настъпилото ПТП, като се поддържа, че описаният такъв в исковата молба не отговоря на действително развилия се. Направено е от ответника възражение за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия С.Д..

Позовавайки се на мотивите на приложената към исковата молба присъда по нохд №207/2018г. на ВОС, същият сочи, че в случая пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, а това е довело до причиняване на описаните увреждания. Освен това, ответникът оспорва исковете и по размер, като счита последният за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост. Твърди още, че ищците не доказват да са търпели неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 180 000лв. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на лихви. По изложените съображения се иска да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците, с която се оспорват твърденията на ответника. Посочено е, че при евентуално установяване на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, то същото е не повече от 30 % ,като основен принос за настъпване на пътнотранспортното произшествие има виновният водач, който е управлявал МПС с превишена скорост и под въздействието на упойващи вещества.

По делото е депозиран допълнителен отговор, в който е изложено, че ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба по аргументите, посочени в него. Поддържа направените възражения за прекомерност на предявените искове и за съпричиняване на вредите от пострадалия във висока степен. Съображения по спора са развити и в писмени бележки на адв. И.-процесуален представител на ответника.

От конституираното в производството трето лице- помагач на страната на ответника- П.Б.Т. е изразено становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Няма спор между страните, а и се установява от представеното удостоверение за наследници

№**, издадено от Община **, че ищците са наследници по закон на С.Г.Д., ЕГН **********, починал на **.

Приложено е към настоящото дело нохд №207/2017г. на Пловдивския военен съд, от което се установява, че с присъда №12 от 04.07.2018г. /влязла в сила на 20.07.2018г./ подсъдимият П.Т. е признат за виновен в това, че на **, около 13,10ч. ,на път **, в района на ** км, в землището на **, при управлението на МПС -лек автомобил „Хонда

Прелюд”, рег. № РВ 6164 ВС, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Г.Д., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“ пр.1 вр. ал.1, б „в”, вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

В хода на производството е допусната по искане на ответника АТЕ, с в.л. В.С., чието заключение съдът кредитира ,като обективно, компетентно изготвено и неоспореното от страните. Според заключението, най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие е следният-водачът П.Т. е управлявал лек автомобил „Хонда Прелюд” със скорост около 104 км/ч по южната лента на платното за движение на пътя ** –**, в посока от изток на запад. През това време водачът Д. е бил спрял лекия си автомобил „Рено Клио” на южния банкет. В един момент същият е потеглил и навлязъл на платното за движение, извършвайки маневра-обратен завой, от дясно наляво пред лекия автомобил на П.Т.. В заключението е посочено, че в този момент дистанцията между автомобилите е била около 93,08 м и водачът на лек автомобил „Хонда Прелюд” е имал техническа възможност да започне да възприема навлизането на другия автомобил. Т. е отклонил автомобила си наляво, но е задействал спирачната му система със закъснение, спрямо общоприетото за подобна ситуация, при което след около 1,35сек. е настъпил удар. Отразено е още, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина. Според в.л., лекият автомобил „Рено Клио” е навлязъл на пътното платно в момент, когато е бил извън опасната зона на лекия автомобил „Хонда Прелюд”. При установеното разположение на автомобилите, водачът Д. би имал техническа възмож-ност да завърши маневрата си „обратен завой” без да настъпи сблъсък, ако автомобилът „Хонда Прелюд” не е бил с променена траектория и се е движил със скорост не по-висока от нормативно определената-90 км/ч.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелката М.К. Н./племенница на ищцата и братовчедка на ищците Г. и Д. Д./.

Свидетелката Н.депозира показания, че внезапната смърт на С.Д. се е отразила изключително тежко на най-близките за покойния хора –съпруга и синове. Семейството било задружно и сплотено, отношенията на членовете му били много близки и топли, живеели в разбирателство, взаимно уважение, обич и привързаност.

С.Д. бил огромен авторитет като родител, съпруг и **, не престанал да работи до последния си дъх, бил изключително продуктивен. За ищцата загубата била непреодолима, съпругът й бил отговорен, грижовен човек, стожер на семейството, подкрепял я във всичко. Тя много тежко преживявала внезапната му смърт- изпаднала в дълбока меланхолия, затворила се в себе си, здравословното й състояние се влошило и понастоящем трудно приема факта, че той не е до нея. Връзката между бащата и синовете също била много силна, помежду им съществували хармонични отношения. Ищците все още не са се отърсили от голямата загуба и не могат да се примирят с внезапната смърт на баща си.

Не е спорно между страните, а и се установява от представената застрахователна полица **, че лекият автомобил „Хонда Прелюд”, рег. № РВ 6164 ВС, е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на събитието.

Установява се по делото, че ищците са подали на

10.08.2018г. /видно от известие за доставяне/ молба до ЗАД”ОЗК” АД за завеждане на претенции по застраховка „ГО“ с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. С писмо на ответника №99-4440/ 04.09.2018г. е определено обезщетение за всеки от ищците в размер на по 60 000 лв. , с което те не са се съгласили. С писмо №99-4719 от 18.09.2018г. същите са уведомени, че преписката не е окончателно окомплектована и че следва допълнително да представят документи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата ,както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.

В разглеждания случай няма спор между страните, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ , доколкото увредените лица са насочили писмени претенции до ответника , като не им е било изплатено исканото обезщетение.