Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 623 от 06.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 705/2025
Вид
Решение № 623
Подписан
06.06.2025
В сила
19.07.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за собствеността
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Варна, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100500705 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по две въззивни жалби, както следва:

1. На Я. Я., Д. Я. и К. С., чрез адв.Д. против Решение № 2863 от 20.07.2024 година, постановено по гр.дело № 4938/2022 година, по описа на ВРС, с което съдът е допуснал поправка на ОФГ в Решение № 2834 от 14.08.2023 година и по този начин е изключил от делбата 2/3 ид.части от поземлен имот № 105 по КК.

В жалбата се сочи, че изводите за несъответствие между истинската воля на съда и нейното външно изразяване, са били извършени в нарушение на чл.246 от ГПК, т.е. съдът сам е отменил и изменил решението си, след неговото обявяване. Сочи се още, че това е станало по почин на ВРС, служебно, като е възприето, че делбения поземлен имот се е превърнал в обща част. В жалбата се излага още, че прехвърлянето на обект в ЕС включва и общите части на сградата и земята, като е идеалните части следват главната вещ. По същество искането е за отмяна на атакувания съдебен акт.

2. Втората въззивна жалба е от същите жалбоподатели, чрез адв. Д. против Решение № 352 от 02.02.2025 година, с което е била оставена без уважение, като неоснователна молбата за допълване на Решение № 2864 от 28.07.2024 година, с произнасяне относно извършване на делбата и прилежащите към жилището 2/3 идеални части от ПИ 105 по КК, представляваща обща част на сградата.

1

Излага се, че с Решение № 2934 от 14.08.2023 година, ВРС е допуснал до делба и процесните 2/3 ид. части от ПИ, като обща част на сградата и че решението е влязло в сила. Счита се, че жалбата следва да бъде уважена.

По делото и против двете жалби отговор не е постъпил.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание, молителите са редовно призовани, не се явяват, но чрез адв. Д. поддържат и двете си жалби и молят съда да ги уважи.

Въззиваемите М. Ж. и Ж. Ж. са редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

За да се произнесе по съществото на спора и като съобрази предметните предели на производството, ВОС констатира следното:

По искова молба на Я. Я., Д. Я. и К. С., съдът е бил сезиран с искане за делба на самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, Община Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, с идентификатор *** по КККР, находящ се в сграда с ид. ***, разположена в поземлен имот с ид. ***, при съседни самостоятелни обекти: под обекта ***, над обекта ***, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж между съделителите Я. В. Я., ЕГН **********, Д. В. Я., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН ********** срещу М. Я. Ж., ЕГН **********, при следните квоти: 6037129/17988000 ид.ч.з а Я. В. Я., 6037129/17988000 ид.ч. з а Д. В. Я., 2998000/17988000 ид.ч. з а К. Д. С. и 2915742/17988000 ид.ч. з а М. Я.

Ж., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.

С Решение № 2934 от 14.08.2023 година, ВРС е допуснал до делба процесния обект, като е отразил в диспозитива си, че ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, Община Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, с идентификатор *** по КККР, находящ се в сграда с ид.

***, разположена в поземлен имот с ид. ***, при съседни самостоятелни обекти: под обекта ***, над обекта ***, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 2/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** по КККР между съделителите Я. В. Я., ЕГН **********, Д. В. Я., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН ********** срещу М. Я. Ж. , ЕГН **********, при следните квоти:

6037129/17988000 ид.ч. з а Я. В. Я., 6037129/17988000 ид.ч. з а Д. В. Я., 2998000/17988000 ид.ч. з а К. Д. С. и 2915742/17988000 ид.ч. за М. Я. Ж. , на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Едновременно с горното съдът е прекратил производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК в частта, по предявения от Я. В. Я. с ЕГН **********, Д. В. Я. с ЕГН ********** и К. Д. С. с ЕГН ********** срещу М.

Я. Ж. с ЕГН ********** и Ж. В. Ж. с ЕГН **********, иск справно основание 2 чл. 34 от ЗС за делба на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с ид. *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект и поземления имот от 15.11.2017 г., с административен адрес: гр.Варна, Община Варна, Варненска област, ******, с площ от 266 кв.м, с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползванесредно застрояване, с номер по предходен план 1174, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, като недопустим.

Прекратителната част от Решението е била обект и на въззивно разглеждане, по жалба на настоящите молители. С Определение № 4467 от 27.11.2023 година ВОС решението в частта, имаща характер на определение, с която е било прекратено производството за делба на 2/3 ид. части от поземления имот. Определението не е било атакувано пред ВКС на Р България.

С Решение № 2864 от 207.2024 година ВРС и предвид стореното искане, е възложил в дял, на основание чл. 349, ал.2 о т ГПК на Я. В. Я., ЕГН ********** следния недвижим имот, а именно: Апартамент, находящ се в гр.

Варна, ***, ет. 2, представляващ самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, Община 7 Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, с идентификатор *** по КККР, находящ се в сграда с ид.

***, разположена в поземлен имот с ид. ***, при съседни самостоятелни обекти: под обекта ***, над обекта ***, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при условие, че Я.

В. Я., ЕГН ********** заплати за уравнение на дяловете: сумата от 59461,09 лв. на Д. В. Я., ЕГН **********, сумата от 29528,00 лв. н а К. Д. С., ЕГН **********, сумата от 28717,82 лв. на М. Я. Ж., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка от трите суми, в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, на основание чл.349, ал.5 от ГПК. Я. В. Я., ЕГН ********** ще стане собственик на имота след като изплати в срока по чл. 349, ал. 5 о т ГПК определените парични уравнения, заедно със законната лихва, на основание чл.349, ал.6 от ГПК. Също тогава съдът се е произнесъл и по отношение на сметките.

С Решение № 2863 от 28.07.2024 година, ВРС по свой почин е инициирал производство за поправка на ОФГ и е допуснал такава в Решение № 2934 от 14.08.2023 година, като е постановил да се чете:

„ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, Община Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 к в .м, с идентификатор *** по КККР, находящ се в сграда с ид.

***, разположена в поземлен имот с ид. ***, при съседни самостоятелни обекти: под обекта ***, над обекта ***, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж, 3 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж“, на основание чл.

247, ал. 1 от ГПК“. В мотивите си съдът е приел, че допуснал опущение и е редно да поправи същото, т.к. по отношение на процесните 2/3 ид.части от имота е налице влязло в сила прекратително определение.

С Решение № 352 от 02.02.2025 година, ВРС е оставил без уважение искането на настоящите молители да се допълни Решение № 2864 от 28.07.2024 година с искане да се включат и процесните 2/3 ид.части от поземления имот.

Виждането на въззивния съд е следното:

В постоянната си практика ВС и ВКС приема, че съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради в режим на етажна собственост общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, стълбите, площадките, покривите и др., които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване. В случаите, когато има сграда в етажна собственост, и има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на дворното място, дворът е обща част и като такава следва режима на сградата и не може отделно да се прехвърля или да се дели, както и да се изнася на публична продан/решение № 574 от 7.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3710/2022 г., II г. о. и посочената в него практика на ВС и ВКС/.

Безспорно е, че земята представлява обща част в случаите когато отделни обекти в една сграда са собственост на различни лица и урегулираният поземлен имот е бил предназначен за строежа на тази сграда.

Проблемът със статута на земята - обща част или в обикновена съсобственост - се поставя в случаите, когато урегулираният поземлен имот е застроен с повече от една сграда. Когато сградите са индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички случаи, когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улици и т. н. Ако това разделяне е възможно при спазване на всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята е останала в обикновена съсобственост, независимо от застрояването със 4 сгради, които са индивидуална собственост на съсобствениците/решение № 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., II г. о. /.

В процесния случай се установява, че се иска делба на процесния обект – самостоятелен обект в сграда в гр. Варна, Община Варна, Варненска област, ******, етаж първи, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, с идентификатор *** по КККР, находящ се в сграда с ид. ***, разположена в поземлен имот с ид.

***, при съседни самостоятелни обекти: под обекта

***, над обекта ***, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж между съделителите Я. В. Я., ЕГН **********, Д. В. Я., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН ********** срещу М. Я. Ж., ЕГН **********, при следните квоти: 6037129/17988000 ид.ч. за Я. В. Я., 6037129/17988000 ид.ч. за Д. В. Я., 2998000/17988000 ид.ч. за К. Д. С. и 2915742/17988000 ид.ч. за М. Я.

Ж., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС. Всеки един от съделителите е получил самостоятелен дял, ведно с припадащите му се идеални части от дворното място и общите части на сградата. В дял на молителя Я. Я. е поставен процесния имот, ведно с ид.части от общите части на сградата и правото на строеж.

Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС , съгласно която общите части не може да се делят, не допуска делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се част от земята.

Настоящият състав приема за правилна практиката в приложените и цитирани по-горе съдебни решения, което не изключва принципната позиция, изразена в т. 1, б. б. "д" и "е" ППВС № 2/82 г., че делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС е недопустима, тъй като дворното място е обща част само и единствено по отношение на всички собственици, притежаващи отделните обекти в сградата. Законът в чл. 38, ал.

3 ЗС има предвид забрана за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна собственост до делба се допуска и припадащата му се част от земята. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика, решение № 279 от 20.06.11 г. по гр. д. № 915/10 г. на ВКС, I г. о.