Решение № 326 от 14.09.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Бургас , 14.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100500880 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260070/22.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 525/2020 г. по описа на РС-Несебър, е постановено следното:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В. Х. И.. срещу А. А. Т. и Л. А. Д.. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик на 369.5 ид.ч. кв.м от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот в с.Р., ул.“Ч.“ № *, площ – 759 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: парцели с идентификатори: ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***, като

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 525/2020 г. по описа на РС-Несебър в тази му част.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.40, ал.1 ЗС припадащите се идеални части към самостоятелните обекти в съсобствения имот – ПИ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот в с. Р., ул. „Ч.“ № *, площ – 759 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: парцели с идентификатори: ***, ***, ***,

1

***, ***, ***, *** и ***, както следва:

38,393 % ид.ч. от поземления имот за В. Х. И.. – като собственик на гаражен етаж от сграда с идентификатор ***, 30,8035 % ид.ч. за А. А. Т. – като собственик на втори жилищен етаж от сграда с идентификатор ***, и 30,8035 % ид.ч. за Л. А. Д.. – като собственик на първи жилищен етаж от сграда с идентификатор ***.

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на дворното място, съставляващо незастроената част от поземлен имот с идентификатор *** в с.Равда, между В. Х. И.. – от една страна, и А. А. Т. и Л. А. Д.. – от друга страна, съобразно дадения вариант от вещото лице Таня Пашова по съдебно-техническата експертиза – Скица на реалното ползване „Приложение 2 към гр.д.№ 525/2020 г. – съгласно твърденията на ответниците и съгласно чл.40, ал.1 ЗС – Вариант 1“, като дяловете за ползване са определени по скицата точки от 1 до 12 и следва да се ползват, както следва: В. Х. И.. да ползва незастроената площ от 251 кв.м., защрихована със син цвят на скицата, означена като дял I, а А. А. Т. и Л. А. Д.. да ползват незастроената площ от 388 кв.м., защрихована с червен цвят на скицата, означена като дял II, съобразно скицата на л.123 от делото, която е приподписана от настоящия състав на съда и следва да се счита за неразделна част от решението.

С решението А. А. Т. и Л. А. Д.. са осъдени да заплатят на В. Х. И.. сумите съответно от по 59.46 лв. за направените от него разноски, съразмерно на квотите в съсобствеността, а В. Х. И.. е осъден да заплати на А. А. Т. и Л. А. Д.. сумите съответно от 300 лв. и от 600 лв. за направените от тях разноски – платено адвокатско възнаграждение за защита по иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Против решението на РС-Несебър е постъпила въззивна жалба от В. Х. И.. от с.Р., общ.Н., ул.“Ч.“ № *, подадена чрез пълномощник адв.Павлина Темелкова. Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение в неговата цялост, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника, изводът на съда, че „липсва субект, който не притежава право на собственост върху земята, а притежава отделен дял от собствеността“, е неверен и в противоречие с установеното по делото, че преди 21.01.2000 г. само Д. Т. е била изключителен собственик на дворното място и само тя е продала на ищеца идеални части от имота. В тази връзка са изложени подробни съображения и се цитира практика на ВКС, като се счита, че съдът неправилно и в противоречие с цитираната съдебна практика е приел, че теренът е загубил своята самостоятелност и се е превърнал в обща част, обслужваща обособените обекти. Според въззивника, след като по делото е безспорно установено, че етажната собственост е възникнала на 21.01.2000 г., районния съд незаконосъобразно и в резултат на невярната интерпретация на фактите по делото е приел, че незастроената част от дворното място е придобила статут на обща част, независимо, че след разпоредителната сделка собственици на земята са останали единствено Д. Т. и ищеца В.И., но не и друго лице, като в тази връзка се сочи, че А. Т. е само етажен собственик в режим на СИО с Т. и е налице липса на пълно съвпадение на етажните собственици и 2 собствениците на терена. В тази връзка се счита, че по въведения от ищеца спор по чл.124 ГПК съдът е пренебрегнал липсата на пълно съвпадение на етажните собственици и тези на терена, като въвеждайки аргумент от бездяловата собственост в режим на СИО, в какъвто режим е собствеността на етажен собственик без собственост в поземления имот, НРС е стигнал и до незаконосъобразния извод, че „липсва субект, който не притежава право на собственост върху земята“, което е в противоречие с установените по делото факти относно изключителната собственост на земята в полза само на Д. Т. от преди възникване на етажната собственост. Счита се, че в резултат на тези изводи съдът неправилно е приел, че при възникването на етажната собственост към 21.01.2000 г. и незастроената част от терена е станала обща част, без да съобрази обстоятелството, че само собствениците на дворното място, сред които не е етажния собственик А. Т., са разпределили ползването му, каквато възможност е предвидена в чл.38, ал.2 ЗС, с което изрично са заявили и волята си относно тази част от терена – незастроената, която не е обща част по естеството си да се разпредели в съотношение на притежаваните идеални части от двора.

По горните съображения, въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон и практиката на ВКС, районният съд незаконосъобразно е счел претенцията по чл.124 ГПК за недопустима и е прекратил производството по нея, като по чл.40 ЗС е определил дяловете на страните по спора без да държи сметка за последвалата промяна в съсобствеността само на дворното място. Сочи се, че съдът е оставил без внимание, възприемайки иначе защитната теза на ответниците, и факта, че видно от представените писмени доказателства, съпрузите са дарили на ответниците 26 ид.части от поземления имот, които не могат да бъдат предмет на самостоятелна сделка, ако са общи части, т.е. и те са считали дворното място за съсобствено, а не за обща част. Според въззивника, незаконосъобразния извод на съда относно незастроената част от дворното място е обусловил и незаконосъобразен извод и по разпределяне на ползването му – не при твърдените от ищеца дялове в съсобствеността, а по правилата на процентното съотношение при възникване на етажната собственост и съобразно приетото, че дворното място е обща част, като на ищеца, който е съсобственик с по-голяма идеална част е определено ползването при вариант 1 от експертизата, осигуряващ му достъп само от 4,22 м. откъм лицето на парцела и значително по-малка площ от притежаваната от него. В заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение изцяло, в т.ч. и в прекратителната част, като се уважат исковите претенциите така, както са предявени. Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите А. А. Т. и Л. А. Д.., подаден чрез пълномощник адв.Людмил Дамянов, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея оплаквания, като се изразява съгласие с изводите на първоинстанционния съд. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и за подвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

3

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок чл.259 ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по исковата молба на В. Х. И.. против А. А.

Т. и Л.А. Т..

Изложени са твърдения, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КК на с.Равда, общ.Несебър, с административен адрес с.Р., ул.“Ч.“ № *, с площ от 759 кв.м., със съответните описани граници, номер по предходен план – парцел VІІ-360, кв.57. Твърди се, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала първоначално между ищеца и родителите на ответниците и техни праводатели Д. и А. Т.и, като с нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */21.01.2000 г. ищецът е закупил само от Д. Т. 215/560 кв.м.ид.ч. от дворното място, съставляващо тогава парцел VІІ360 в кв.57 по плана на с.Равда, целия с площ от 560 кв.м., а от двамата съпрузи е закупил и гаражен етаж от изградената в същия имот по време на брака им, в режим на СИО, двуетажна жилищна сграда, като по този начин квотите в съсобствеността върху дворното място са станали 215/560 кв.м.ид.ч. за ищеца и 345/560 кв.м.ид.ч. за Д. Т., която е била едноличен собственик на парцела. Твърди се, че при сключването на сделката е извършено и разпределение на реалното ползване на дворното място с договор за разпределение от 21.01.2000 г. между ищеца В.И. и Д. Т.. Впоследствие, на 14.11.2000 г. с нотариален акт № 98/2000 г. ищецът закупил 130/1195 кв.м.ид.ч. от съседния парцел VІ-360 в кв.57 по плана на с.Равда, собственост на А. П., а Д. Т. закупила в режим на СИО със съпруга си 26/1195 кв.м.ид.ч. от същия съседен парцел, след което с молба-заявление по чл.93 ППЗТСУ ищецът, Т. и П. отправили искане до Община Несебър за изменение на ЗРП на с.Равда, с което 156 кв.м. (закупените от ищеца и Т. идеални части) от югозападната част на парцел VI-360 в кв.57 да бъдат обособени и присъединени към парцел VІІ-360, кв.57, ведно с улица тупик, обслужваща само процесния имот, като парцелът да стане с площ от 765 кв.м., а съседния парцел VI-360 в кв. 57 да остане с площ от 1039 кв.м. Твърди, че площта на тупика била 49 кв.м. и същият бил образуван при предшестващи промени на един голям бивш имот, за който отношенията са били уредени тогава, като предназначението му е било само и единствено за достъп до парцел VII-360, кв.57 по плана на с.Равда. По силата на протоколно решение № 5/28.03.2001г. на АГК при Община Несебър, със заповед № 125 от 11.06.2001г. на кмета на Община Несебър било одобрено исканото частично изменение на РП, касаещо парцели VІІ-360 и VІ-360 в кв.57 по плана на с.Равда. Твърди се, че след закупуването на горните идеални части от съседния имот отпаднала необходимостта от съвместно ползване от съсобствениците на приобщения тупик към процесния имот, но въпреки това след промяната те продължили да ползват отреденото и м при разпределението на ползването с 4 договора от 21.01.2000 г., като от присъединените части ищецът ползвал новозакупените 130 кв.м.ид.ч., а тупикът бил ползван само от праводателите му, но всички паркирали автомобилите си до тупика. Твърди се, че епизодично съпрузите Т. с а искали да ползват самостоятелно освен цялата площ на тупика, така и в съседство с него и площ, съответна на закупените от тях 26 кв.м.ид.ч., но до разрешение на този въпрос не се стигнало, а преди 1 година ищецът спрял да паркира там колата си. В тази връзка, тъй като ищецът считал тези претенции на праводателите си за неоснователни, той им предложил да направят геодезическо заснемане, но те не се съгласили, поради което И. сам възложил такова заснемане и установил, че при първоначалното разпределение му е отредена по-малка площ от дела му в съсобствеността, като допълнително построената от него сграда 2 не накърнявала дяловете в съсобствеността от преди изменението на РП. В резултат на това, ищецът изготвил актуален вариант за разпределение на ползването, който представил на съпрузите, но те не се съгласили и искали да ползват както целия тупик, така и 26 кв.м.ид.ч.