Определение № 2610 от 30.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2610 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502455 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане № 23049/08.08.2024, пост. по ч.гр.д.№ 13037/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Д. Б. Б. за вземане по договор за кредит.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Счита за неправилни изводите на съда, че клаузите за допълнителни услуги заобикалят закона. Счита и че наличието на неравноправни клаузи не води до нищожност на потребителския договор. Поддържа, че съдът е следвало да уважи заявлението като откаже да издаде заповед за изпълнение само по отношение на сумите, за които счита, че се претендират въз основа на неравноправни клаузи в договора. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че заявителят не е изпълнил дадените указания за посочване извършвани ли са плащания по договора, кога, в какъв размер и какви вземания са погасили.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В изпълнение на тези си правомощия, заповедният съд е поискал от заявителя да изложи фактически твърдения относно извършените плащания по договора. С молба от 06.08.2024г. заявителят е посочил, че това са правопогасяващи факти, които длъжникът следва да наведе, посочил е и че счита, че заявлението, подадено от него отговаря на 1 формалните изисквания на ГПК и не е изпълнил дадените указания.

Настоящата инстанция намира, че дадените указания от заповедния съд за отстраняване на нередовности са правилни и законосъобразни. В заповедното производство съдът е длъжен да извърши проверка за евентуално неравноправни клаузи и ако прецени, че има такива – да издаде заповед само за вземанията, които се основават на останалите клаузи от потребителския договор. В същото време е от значение въпросът дали са извършвани плащания, т.к. същите са относими към остатъка от главното задължение. Неизпълнението на законосъобразно дадени указания за отстраняване на нередовности има за последица отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай се претендира издаване на заповед за изпълнение за суми, дължими по договор за кредит, както и по сключения към него договор за допълнителни услуги в размер на 214,84лв.

Както правилно е посочил заповедният съд, не става ясно дали в посочени ГПР към основния договор е отчетен и разхода по договора за допълнителни услуги, което пък може да доведе до извод за недействителност на договора за кредит поради нарушаване на изискванията на чл.22 във вр. с чл.11, т.10 от ЗПК. Именно поради това е поискана информация за извършвани плащания, с оглед приложение на нормата на чл.23 от ГПК, съгласно която в случая на извод за недействителност на договора следва да се присъди чистата сума, дадена в заем. Неизпълнението на указанията на съда води до отхвърляне на заявлението изцяло, т.к. съдът е в невъзможност да определи чиста невърната стойност на заема. Именно това и сторил и в настоящия случай заповедния съд. Постановеното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 23049/08.08.2024, пост. по ч.гр.д.№ 3037/24, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2