Решение № 10203 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10203 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110123555 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, с ЕИК: 130460283, подадена чрез процесуалния му представител – адв. В. Г. срещу К. С. С., с ЕГН: **********, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 617,99 лева, претендирана като цена на предоставени електронни съобщителни услуги, формирана, както следва: 1/ от сумата от 352,01 лева – незаплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 18.09.2019 г. за мобилен номер 359897833287 за потребление на мобилни услуги за период от 20.08.2019 г. до 19.11.2019 г., ведно със законна лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането, 2/ сумата от 37,80 лева / 20 х 1.89 лева/ – незаплатени лизингови за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г. по договор за лизинг от м. 09.2019 г. за предоставено мобилно устройство ALCATEL 1S Dual Blue, ведно със законна лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането и 3/сумата от 228,18 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.09.2019 г. за мобилен номер 359897833287 за период от 20.01.2020 г., ведно със законна лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането, като за сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – по ч.гр.д. 71527/2021 г. на СРС въз основа на заявление от 14.12.2021 г.

Претендират се и направените в исковото и заповедното производство разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно 1 облигационно отношение, възникнало по силата на договор за мобилни услуги от 18.09.2019 г., по силата на който „Йеттел България“ ЕАД се е задължило да предоставя мобилна услуга „Тотал + 27.99“ за мобилен номер 359897833287 със срок на действие от 24 месеца.

Към посочения договор е сключен допълнителен договор от 18.09.2019 г. за закупуване на следното устройство на изплащане: ALCATEL 1S Dual Blue с уговорени равни месечни вноски в размер на 1,89 лева и уговорена в договора възможност за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ. Посочва, че устройството е предоставено на обща лизингова цена в размер на 80,36 лева при стандартна цена в размер на 269,90 лева, т.е. направената отстъпка възлиза на сума в размер на 189,54 лева.

За периода от 20.08.2019 г. до 19.11.2019 г. било извършено изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца, поради което договорът е прекратен поради неплащане на задължения на потребителя и на основание т.

11 от договора за мобилни услуги, във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19 б. „в“ от Общите условия на мобилния оператор, като на ответника са начислени процесните такси и неустойки. Посочва, че съгласно т. 11 от договора при прекратяване на договорен абонамент предсрочно поради неизпълнение на потребителя или по негова инициатива, същият дължи по всяка СИМ карта, по отношение на която договорът е прекратен, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за оставащия период на договора до прекратяването, но не повече от 3 стандартни месени абонаментни вноски без ДДС, заедно със стойността на отстъпките за оставащия срок на договора, а когато на потребителя е предоставено мобилно устройство за ползване съгласно договора, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Посочва, че въз основа на цитираната договорна клауза при прекратяване на договор от 18.09.2019 г. за мобилен номер 359897833287 е начислена неустойка в размер на 228,18 лева, от които 87,97 лв. – стойността на 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС и 140,21 лв. – неустойка в размер на предоставената отстъпка от стандартната месечна цена за мобилно устройство ALCATEL 1S Dual Blue, а на основание т.12, ал.2 от Общите условия лизинговите вноски за предоставените мобилни устройства са обявени за предсрочно изискуеми.

С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат уважени.

С исковата молба не са представени писмени доказателства. Такива се съдържат в производството по ч.гр.д. 71527/2021 г. на СРС: договор за мобилни услуги по заявка № 622222953/18.09.2019 г., договор за лизинг от 18.09.2019 г., декларация съгласие, фактура № 7294301027/20.09.2019 г. за период на 18.09.2019 г.-19.09.2019 г., фактура № 7295597600/20.10.2019 г. за периода от 20.09.2019 г.-19.10.2019 г., фактура № 7296929646/20.11.2019 г. за 2 периода от 20.10.2019 г.-19.11.2019 г. и фактура № 729559666/20.01.2020 г. за периода от 20.12.2019 г.-19.01.2020 г. и ОУ.

Ответникът по делото К. С. С., уведомен по реда на чл. 47 ГПК чрез назначен особен представител адв. П. Б., не подава отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, проведено на 20.05.2025 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на исковете. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Б., който изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на исковете – поради начисляване на процесните суми в противоречие със ЗЗП.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 29903/06.10.2023 г. по ч.гр.д. № 71527/2021 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От представените по делото доказателства /договор за мобилни услуги по заявка № 622222953/18.09.2019 г. с предпочетен номер 359897833287 с ценова листа, договор за лизинг от 18.09.2019 г., декларация съгласие, фактура № 7294301027/20.09.2019 г. за период на 18.09.2019 г.-19.09.2019 г., фактура № 7295597600/20.10.2019 г. за периода от 20.09.2019 г.-19.10.2019 г., фактура № 7296929646/20.11.2019 г. за периода от 20.10.2019 г.-19.11.2019 г. и фактура № 729559666/20.01.2020 г. за периода от 20.12.2019 г.-19.01.2020 г. и ОУ/ се установява, че между страните са сключени сделки за доставка и ползване на мобилни услуги съответно за продажба на едно мобилно устройство в периода о т 18.09.2019 г. до м. ноември 2019 г. /тъй като срока на договорите е 24 месеца, но с последната фактура начисленото потребление е за отчетен период д о 19.11.2019 г. – крайната фактура/. В посочените договори са уговорени цената на абонаментните планове за всеки номер, както и ползваните отстъпки от цената на всеки план. Всеки от договорите е подписан от ответника, като заедно с това са подписани и представените ценови листи, налице е и подписана от ответника декларация съгласие, че приема общите условия на дружеството. Поради това съдът не намира за нужно самите общи условия също да бъдат подписани, след като потребителят е декларирал, че са му предоставени, запознал се е с тях и го приема. От своя страна спрямо никой от документите не е заявено конкретно оспорване на подписа на ответника, като не е поискано и извършване на експертиза на същия. Такова оспорване не е заявено и в първото по делото съдебно заседание.

Видно от договора за мобилни услуги за номер 359897833287 абонаментната такса възлиза на 27.99 лева. съгласно същия договор цената на устройство ALCATEL 1S Dual Blue възлиза на 80.36 лева – в брой с избрания абонаментен план и на 269.90 лева – в брой без абонамент или отстъпката е в 3 размер на 189.54 лева.

Съгласно договора /стр. 3, б. „б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно договора, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент, в брой/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Видно от договора за лизинг цената на устройсвото е уговорено да бъде заплатена – при 35 лева първоначална вноска и 24 вноски по 1.89 лева /общо 80.36 лева/ - като последната вноска е за придобиване собствеността върху лизинговата вещ. Липсва спор, че устройството е получено от ответника, което налага извод, че сумата от 35 лева с ДДС е платена.

По делото са представени фактури – обединени в две групи – три редовни фактури и една обща крайна фактура. С представените фактури, видно от приложените подробни извлечения към тях /с изключение на крайната фактура/ са начислени следните вземания:

А/ Фактура № 7294301027/20.09.2019 г. за период на 18.09.2019 г.-19.09.2019 г.

– за сумата от 299.72 лева - за предпочетен номер 359897833287, като сумата е формирана, както следва: 180 лева – разговори, данни, съобщения, други услуги, 24.88 лева – месечна абонаментна такса; 37.80 лева – устройство на лизинг, 48.54 лева ДДС, 1.89 лева вноска за лизинг и 6.61лева – „услуга плати с Теленор“ / като върху последните две суми не е начислено ДДС/.

Съгласно исковата молба от тази сума се претендират 24.88 лева – месечна такса, 1.89 лева – лизингова вноска, 51.97 лева – за „плати с теленор“ и 180 лева за услуги с добавена стойност /или 258.74 лева независимо, че посочена стойност от 292.27 лева/;

Б/ Фактура № 7295597600/20.10.2019 г. за периода от 20.09.2019 г.-19.10.2019 г. – за сумата от 29,87 лева – за предпочетен номер 359897833287, като сумата е формирана, както следва: 23,32 лева – месечна абонаментна такса; 4.66 лева ДДС и 1.89 лева вноска за лизинг / като върху последната сума не е начислено ДДС/;

В/ Фактура № 7296929646/20.11.2019 г. за периода от 20.10.2019 г.-19.11.2019 г. – за сумата от 29,87 лева – за предпочетен номер 359897833287, като сумата е формирана, както следва: 23,32 лева – месечна абонаментна такса;

4.66 лева ДДС и 1.89 лева вноска за лизинг / като върху последната сума не е начислено ДДС/;

Представените фактури не са оспорени от ответника с конкретни доводи.

С крайната фактура № 729559666/20.01.2020 г. /с период от 20.12.2019 г.19.01.2020 г./ са начислени 228.18 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги и 37.80 лева – вноска за лизинг – като към фактурата няма представено по делото приложение, от което да се установят точните компонентни на същата.

С исковата молба се твърди, че сумата от 228.18 лева е формирана от 1/ сумата 140.21 лева – разлика между цената на устройство без абонаментен 4 план и преференциалната цена за ALCATEL 1S Dual Blue с абонамент; 2/ сумата от 87.97 лева – неустойка в размер на трикратната месечна абонаментна такса / посочената сума съответства на три такси по 29.33 лева, но по договор таксата е 27.99 лева, а с фактурите са начислявани 23.32 лева или трикратната такса би възлизала на 69.96 лева – т.е налице е математическо несъответствие/. Сумата от 37.80 лева е формирана от 20 броя лизингови вноски от 1.89 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед № 29903/06.10.2023 г. по ч.гр.д. № 71527/2021 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от преди ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.