Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1646 от 08.10.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5304/2021
Вид
Решение № 1646
Подписан
08.10.2021
В сила
30.10.2021
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1646 гр. Пловдив, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20215330205304 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 2537168, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д.И.Г., ЕГН: ********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ като неправилен и незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител, редовно призован.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост, извършено на 29.12.2018 год. в 09:33 часа в гр.Пловдив, бул.“Санкт Петербург“ срещу №1 в посока бул.“Менделеев“ с МПС - товарен автомобил „ИСУЗУ ТФС 85”, рег. № *****, установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта /ATCC/ TFR1-M № 546, като при въведено ограничение на скоростта в населеното място от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена скорост от 77 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „****“ ООД и управител на дружеството - жалбоподателя М.С.М., който не се възползвал от правото по чл.189, ал.5 от ЗДП и не подал декларация за лицето, което управлявало процесното МПС на въпросната дата и място. ЕФ бил издаден срещу Младенов за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, Списък с намерени фишове, снимков материал, Справка за промяна на регистрация и собственици на превозното средство, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, снимка на разположение на АТСС. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните съображения:

След анализ на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира, че е налице състава на административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочените в ЕФ дата и място при управление на товарен автомобил „ИСУЗУ ТФС 85”, рег. № ***** жалбоподателят е нарушил въведеното в 2 населено място ограничение на скоростта от 50 км/ч, като при установена с АТСС ТFR1-М №546 скорост е превишил разрешената такава с 27 км/ч. По този начин с поведението си Младенов е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч и скоростен път – 120 км/ч.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя М.С.М.. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС се води на името на „****“ ООД. Също така и в чл.188, ал.2 от ЗДвП изрично е посочено, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил. По делото няма ангажирани доказателства относно това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата, поради което и правилно е определен субекта на административнонаказателната отговорност, а именно законния представител на дружеството.

За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

3

Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. За използваното АТСС е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 с валидност до 24.02.2020г., съгласно отбелязаното в него, т. е. към датата на извършване на нарушението - 29.12.2018 г., срокът на валидност на одобрения тип конкретно АТСС TFR1-M № 546 не е бил изтекъл. Наред с това съгласно представения по делото Протокол за лабораторна проверка № 3-33-18 от 08.03.2018г., процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, която е дала заключение, че АТСС съответства на одобрения тип.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 80 км/ч. В горепосоченият Протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 80 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 77 км/ч, която скорост е указаната в електронния фиш.

Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащият се в преписката Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Изпълнено е и условието на ал.3 на чл.10 от Наредбата за снимка на разположение на използваното АТСС, приложена в административната преписка.

Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 km/h.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява 4 законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 2537168, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Д.И.Г., ЕГН:

********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената по делото юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5