Решение № 3452 от 14.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8897/2026
- Вид
- Решение № 3452
- Подписан
- 14.09.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 318 · Наказателен кодекс
- чл. 319 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 112, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Решение № 3452/14.09.2026 г. по НАХД № 8897 по описа за 2026 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132-ри състав.
Производството е по реда на гл. XXVIII от НПК.
Софийска районна прокуратура е внесла постановление за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на В. Х. Д., ЕГН **********, за това, че на *** г., около 18:45 часа, в гр. София, ул. „Георги Софийски“ № 3 в сградата на Военномедицинска академия - София, противозаконно си служил с официален документ, издаден за друго лице - лична карта № ********, издадена на *** г. на името на Х.С.М., ЕГН **********, валидна до *** г., с цел да заблуди длъжностно лице - представил описаната лична карта на младши разузнавач Ц.А.Н. - полицейски служител в 06 Сектор на СДВР, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 318 от НК.
В съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител.
Защитникът на обвиняемия на етап съдебни прения поддържа, че са налице всички законоустановени предпоставки за прилагането на чл. 78а от НК по отношение на подзащитния му. В тази връзка навежда, че обвиняемият е пълнолетно лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Защитникът обръща внимание и на това, че за престъплението, вменено в отговорност на подзащитния му, законодателят е предвидил алтернативното налагане или на наказание „лишаване от свобода“ за срок до две години, или на наказание „пробация“, или на наказание „глоба“. Aкцентира се и върху това, че не са били причинени имуществени вреди. При индивидуализацията на административното наказание се прави искане за съобразяване с това, че обвиняемият не реализира доходи и няма имущество, а твърдяното деяние се откроявало с ниска степен на обществена опасност.
В откритото съдебно заседание, в което съдът е дал ход на съдебните прения, обвиняемият, редовно призован, се явява. Същият заявява, че се придържа към заявеното от упълномощения от него адвокат. При предоставена последна дума обвиняемият прави искане да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в законоустановения минимален размер.
1
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа страна:
Обвиняемият В. Х. Д., с ЕГН **********, е българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, роден на ,,***'' г. в гр.
Пловдив, с постоянен адрес и адрес за призоваване гр. ***.
Обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Обвиняемият се познавал със свидетеля Х.С.М., на когото на *** г. от МВР-София била издадена лична карта № ********, валидна до *** г.
В следобедните часове на *** г. свидетелят М. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с рег. № *** в гр. София. Свидетелят бил спрян за извършването на проверка от полицейски служители при ОППСДВР. Пред спрелите го за проверка полицейски служители свидетелят отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дръг тест 5000“ за установяване на употреба на наркотични вещества или на техни аналози. С оглед изразения от него отказ на свидетеля бил издаден талон за медицинско изследване № *** от *** г. Съгласно обективираното в издадения талон за медицинско изследване разпореждане свидетелят М. е следвало в рамките на 45 минути от получаването на талона – в 17,30 часа на *** г., да се яви в болничното заведение Военномедицинска академия-София за предоставяне на проби от кръв и урина във връзка с изследване за употреба на наркотични вещества или на техни аналози. Полицейските служители, участвали в проверката, не съпроводили свидетеля М. до лечебното заведение, посочено в издадения талон за изследване, тъй като за тях не възникнало подобно задължение, предвид факта, че водачът отказал да бъде изследван с техническо средство.
След като получил екземпляр от издадения спрямо него талон за изследване, свидетелят М. по неустановено по делото време се срещнал с обвиняемия, който по неустановен по делото начин се съгласил да придружи свидетеля до болничното заведение, където вместо него да даде биологични проби за химико-токсикологично изследване. Свидетелят М. предал на обвиняемия Д. издадения му талон за медицинско изследване № *** и личната си карта с № ********, издадена на *** г. от МВР-София, валидна до *** г., 2 издадена на името на Х.С.М., ЕГН **********.
В лечебното заведение Д. заявил пред служител на ВМА-София, обслужаващ спешната регистратура, че се явява, за да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. По същото време и на същото място, съгласно предварително утвърден график, се намирала свидетелката Ц.А.Н. – на длъжност „младши разузнавач (спешни центрове)“ в 06 сектор „Спешни центрове, транспортно и техническо осигуряване“ към отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР, която изпълнявала служебните си задължения. Предвид намерението, обективираното пред служителя, обслужаващ спешната регистратура, около 18:40 часа свидетелката Н. била уведомена, че се е явило лице за предоставяне на биологични проби за изследване. Съгласно утвърдените в лечебното заведение правила, след като лице, явило се за предоставяне на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, било регистрирано на регистратурата, същото следвало да бъде съпроводено от дежурния на тази дата полицейски служител до Клиниката по токсикология, намираща се на единадесетия етаж в сградата на ВМА-София. В изпълнение на така утвърдения вътрешен ред свидетелката Н. се явила пред обвиняемия и му се представила. Пред свидетелката Н. обвиняемият се легитимирал, като представил лична карта № ********, издадена на *** г. от МВР-София, валидна до *** г., на името на Х.С.М., ЕГН **********, както и талон за изследване № ***. За да стигнат до Клиниката по токсикология, свидетелката и обвиняемият се качили в асансьор. Докато се намирали в асансьора свидетелката Н. задала редица контролни въпроси на обвиняемия, който успешно посочил имената, ЕГН, адреса от личната карта, включително и номера на документа за самоличност.
След като достигнали единадесетия етаж на сградата на ВМА-София, свидетелката и обвиняемият били посрещнати от свидетеля Г. В. С. - асистент в секция „Военна токсикология“ на катедра „Медицина на бедствените ситуации“ в департамент „Военномедицинска подготовка и осигуряване“ на Многопрофилна болница за активно лечение-София, който със Заповед № 1631 от 25.10.2024 г. на началника на Военномедицинска академия свидетелят Г. В. С. бил командирован във Военномедицинска академия-София, където да изпълнява функционалните задължения на лекар в клиника „Спешна токсикология“ на катедра „Токсикология“ в Стационарен блок на 3
Многопрофилна болница за активно лечение-София във Военномедицинска академия-София.
Влизайки в кабинета на свидетеля С., последният запитал обвиняемия дали щял да даде кръв и урина за изследване, който въпрос получил положителен отговор. В кабинета обвиняемият предал на свидетеля С. талон за изследване № ***, както и лична карта №********, издадена на *** г. от МВР-София, валидна до *** г., издадена на името на Х.С.М., ЕГН **********. Свидетелят С. огледал снимката на личната карта, при което забелязал разминавания между външните белези на обвиняемия и тези на лицето, изобразено върху представения му документ за самоличност. Тъй като у него възникнало съмнение досежно самоличността на явилото лице, свидетелят С. попитал обвиняемият дали той е „Християн“. Обвиняемият не отговорил на зададения му въпрос, а попитал свидетеля С. дали е възможно да разговарят насаме, но последният отказал, като обяснил, че могат да разговарят единствено в присъствието на дежурния полицейски служител.
След получения отказ обвиняемият признал, че не той е лицето по лична карта. Предвид така развилата се пред нея ситуация свидетелката Н. докладвала за случая и поискала на адреса на болничното заведение да бъде изпратен полицейски екип за указване на съдействие. На подадения сигнал се отзовали свидетелите В. Е. Е. и С. Г. К. – и двамата полицейски служители при 04 РУ-СДВР, част от автопатрул „АП-105“. След като пристигнали в сградата на ВМА-София, свидетелите чрез автоматизираната информационна система „Пътна полиция“ (АИС ПП) установили самоличността на обвиняемия. На адреса свидетелите Е. и К. научили от свидетелите С. и Н., че обвиняемият се представил пред тях за друго лице, като за целта използвал лична карта, издадена на друго лице.
С протокол за доброволно предаване от *** г. свидетелката Н. предала на разследващите органи лична карта №********, издадена на *** г. от МВРСофия, валидна до *** г., на името на Х.С.М., ЕГН **********, както и талон за изследване №***, ведно със седем броя холограмни стикера.
Впоследствие обвиняемият бил отведен в сградата на 04 РУ-СДВР, където със Заповед за задържане на лице рег. № 228з243/23.05.2026 г. му била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
4
Съдът приема горната фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В. Е. Е., С. Г. К., Г. В. С., Ц.А.Н. и Х.С.М. (частично кредитирани), справка за съдимост, справка от отдел „Български документи за самоличност“ при СДВР, протокол за доброволно предаване от *** г., талон за изследване №***, лична карта № ******** издадена на *** г. на името на Х.С.М. ЕГН: ********** и валидна до *** г., заключение на техническодокументна експертиза, заповед № 2439 от 29.12.2020 г. на началника на ВМА, заповед № 1631 от 25.10.2024 г. на началника на ВМА, длъжностна характеристика за длъжността „асистент“ в секция „Военна токсикология“ на катедра
„Медицина на бедствените ситуации“ в департамент
„Военномедицинска подготовка и осигуряване“ на Многопрофилна болница за активно лечение-София във Военномедицинска академия, начален график на „Лекари-токсикология“ за месец март, удостоверение рег. №513р44130/22.04.2026 г. от началника на 01 сектор към отдел „Човешки ресурси“СДВР, Заповед №513з-4993/10.05.2024 г., акт за встъпване в длъжност, специфична длъжностна характеристика на длъжност „младши разузнавач (спешни центрове)“ в 06 сектор „Спешни центрове, транспортно и техническо осигуряване“ на отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР, Заповед с рег.
№ 228з243/*** г. за задържане на лице.
От кредитираната от съда като компетентно и обосновано изготвена техническо-документна експертиза, обективирана в протокол №140/2026 г. от 24.03.2026 г., се установява, че личната карта е изработена съгласно установените изисквания за този вид документи.
При изграждането на изводите си относно релевантната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция ползва показанията на свидетелите С. и Н., на които се довери изцяло, след като прецени същите за последователни, детайлни, информативни, логични, правдоподобни и кореспондиращи, както помежду си, така и на останалите приобщени доказателства и доказателствени средства. От показанията на свидетелката Н. става ясно, че на инкриминираната дата същата се намирала в сградата на ВМА-София и изпълнявала служебните си задължения, в изпълнение на които тя била длъжна да съпроводи до Клиниката по токсикология обвиняемия, в хода на което последният се легитимирал пред нея, използвайки лична карта № ********, издадена на *** г., на името на Х.С.М., ЕГН: **********, 5 валидна до *** г. Видно от споделеното от нея, в проведен разговор между тях свидетелката Н. задала на обвиняемия редица контролни въпроси, свързани с отразените в представения документ за самоличност данни, като обвиняемият отговорил успешно на всеки един. Свидетелски показания на Н. и С. еднозначно сочат, че, след като инкриминираният документ му бил предоставен, свидетелят С. се усъмнил в самоличността на явилото се пред него лице, тъй като забелязал разминавания между външните белези на обвиняемия и тези на лицето, изобразено върху личната карта. Показанията на свидетелите Н. и С. са единни и по отношение на това, че едва след като на обвиняемия било отказано да разговаря насаме със свидетеля С., обвиняемият признал, че не той е лицето по лична карта.