Определение № 2972 от 19.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2972 гр. Пловдив, 19.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502368 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, чрез юрисконсулт ***, против определение №8985/10.07.2025 г. постановено по гр.д.

№1255/2025 г. на ПдРС, XIX гр.с., което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено производството по делото. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д.№ 2368/2025 г. на ПдРС е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК“ АД срещу Г. М. Х., ЕГН **********, в качеството и на поръчител по договор за банков кредит от 06.10.2014г. и Г. А. Е., с ЕГН **********, адрес: гр.

***, ап. 12, като наследник на кредитополучателя ****.

Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка с разпореждане от 06.02.2025 г. е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередностите на исковата молба, а именно: да посочи кога е усвоена заемната сума, какви разходи се включват при изчисление на ГПР, извършвани ли са плащания по договора, кога, какви и какви задължения са покрили същите, на какво основание се притендират вземанията от Г.

Х., формулиране на надлежен петитум сочещ ясно и точно какви суми се притендират разделно от всеки от наследниците на починалия длъжник, както и солидарната задълженост на поръчителя за дължимата част на всеки от разделните длъжници, определяне цени за всеки от предявените обективно и субективносъединени искове и 1 представяне на доказателства за внасяне на държавна такса от 4%. Тъй като не са били изпълнени дадените от първостепенния съд указания, исковата молба е оставена отново без движение с разпореждане от 06.02.2025 г. Поради частичното изпълнение на дадените указания, исковата молба отново е била оставена без движение с разпореждане от 12.03.2025 г. Тъй като не са били отстранени нередовностите на исковата молба, последната е оставена отново без движение с разпореждане от 29.05.2025 г. Поради неизпълнение на дадените указания, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба е върната, а производството по делото е било прекратено.

Определението е правилно.

Гражданскоправната защита според българското националното право е предоставена на притежателя на всяко материално право, прогласено от законодателя.

Редът за осъществяване на тази защита се определя и от процесуалните права за предявяване и разглеждане на исковете. Ищецът, предявявайки иск за защита на свое право, което е накърнено, е задължен да посочи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си и петитума - искането си, отправено до съда - чл. 127 ГПК.

Съвкупността от тези твърдения и изявления на ищеца определя правното основание на претенцията, на която съдът дава правна квалификация. Българският съд не разполага с правомощие да изменя основанието на претенцията, т. е. фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава искането си. Основанието на иска определя и предмета на делото, както и предмета на доказване в процеса и допустимите и относими възражения на ответника.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита се търси.

За да е нередовна исковата молба, следва обстоятелствената част на исковата молба да е непълна. В случая – това е било така, защото заявената от ищцата претенция не е била ясна и конкретизирана, в съответствие с изискванията за редовност. При наличието на констатиран недостатък, при осъществената по реда на чл. 129 ГПК проверка, за съда е съществувало задължение за даване на указание за отстраняването на такъв, /такова съдът би имал именно при констатиране на непълнота на обстоятелствената част на иска съгласно ТР № 1 по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай, както е констатирал в разпорежданията си от 06.02.2025 г.

24.02.2025 г., 12.03.2025 г. и 29.05.2025 г. първостепенният съд, от депозираните искова молба и уточняващи молби не става ясно какво точно е искането към съда.

Всъщност в исковата молба и уточняващите молби основно се излагат правни доводи, без да се посочва какви точно суми се претендират в условията на солидарност от солидарните длъжници Г. М. Х. – поръчител и Г. А. Е.- наследник на кредитополучателя **** и какви суми в условията на разделност от поръчителя - Г. М.

Х.. Затова и правилно съдът е преценил, че става дума за нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК –липсва ясно в какво се 2 състои искането на ищеца, при което е оставил без движение исковата молба с указание в едноседмичен срок от съобщението да се формулира ясен петитум. Вместо да се изпълнят дадените указания на съда, ищецът не посочва точно и ясно сумите, които претендира в условията на солидарност и в условията на разделност.

При тези данни по делото въззивният съд намира обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е върнал по реда на чл.129,ал.3 от ГПК предявените от „Банка ДСК“ АД искове и прекратил производството по делото за правилно и законосъобразно. Въпреки многократно даваните указания до ищеца, предявената от него искова молба е останала нередовна. Поради това обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8985/10.07.2025 г. постановено по гр.д.

№1255/2025 г. на ПдРС, XIX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3