Решение № 5031 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5031 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100504890 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1903/02.02.2024 г. по гр.д. № 21646/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК е признато за установено, че Н. И. Х., ЕГН ********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, сумата от 1000,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40005151574/28.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 58819/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу Н. И. Х., ЕГН **********, установителни искове за сумата от 191,77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.09.2021 г. до 05.09.2022 г., за сумата от 321,15 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 01.09.2021 г. до 05.09.2022 г., както и предявения осъдителен иск за сумата от 300,00 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която отхвърлен искът за възнаградителна лихва, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че 1 клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като е съобразена с максималния праг на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случай че клаузата се приеме за недействителна, то се сочи, че това не води до недействителност на целия договор, а е налице само частична недействителност, тъй като клаузата може да се замести по право от императивна норма и да се присъди законната лихва за забава от датата на сключване на договора. По изложените съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Н. И. Х., с който оспорва същата като неоснователна. Изложени са доводи, че в обжалваното решение съдът е приел, че е налице нарушение на ЗПК, въз основа на което е достигнал до извод за недействителност на договора за потребителски кредит, с който въззиваемият изразява съгласие, като мотиви относно нищожността на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави според въззиваемия са изложени само за пълнота. Претендира разноски.

В останалите му части решението не е обжалвано от заинтересована страна и следователно е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Съдът е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 искове за установяване на дължимостта на суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 32397/10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 58819/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявен е бил и осъдителен иск за сумата, за която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено.

По предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, който е предмет на произнасяне в настоящото производство, в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, по който на ответника е предоставена сумата от 1000 лв.; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в 2 размера, посочен от ищеца; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитополучателя и изискуемост на вземането.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 28.07.2021 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, и Н. И. Х., като кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № 40005151574, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сума в размер на 1000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: срок на кредита – 18 месеца, месечна вноска – 75,29 лв., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 41,00 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 48,90 % и общ размер на всички плащания – 1355,33 лв. Договорът е бил сключен при общи условия, приложени към исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

В т. V и т. V I от договора е посочено, че клиентът-кредитополучател изрично е поискал предоставянето на допълнителна незадължителна услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възнаграждението за която възлиза в размер на 300 лв.

След добавянето на задължението за заплащане на допълнителната услуга общото задължение по кредита е в размер на 1655,33 лв., а общият размер на месечната вноска става 91,96 лв. Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна погасителна вноска е на 01.02.2023 г.

Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане от 28.07.2021 г., удостоверяващо извършено плащане на заемната сума от 1000 лв. по договора в полза на кредитополучателя Н. И. Х..

Въз основа на така установените факти се налагат следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи 3 императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. въззивната инстанция може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

В настоящия случай от съдържанието на процесния договор се установява, че същият представлява именно договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната норма и следва да отговаря на изискванията, предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съдът приема, че уговореното възнаграждение за допълнителната услуга „Фаст“ представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, който е индикатор за общото оскъпяване на кредита. По въпроса вече е налице и произнасяне на СЕС с решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, страна по което е "Профи кредит България" ЕООД. С решението е дадено тълкуване на разпоредби от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета и от Директива 93/13 в смисъл, че: Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат 4 в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит; Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница; Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.