Решение № 458 от 04.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. П. , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20205220102434 по описа за 2020 година

В исковата си молба срещу Н. СТ. П. с ЕГН ********** от град П., ул.“****“№***, ет.*, . ап.** ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление град София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо ПетковКазанджията“№4-6 твърди, че в законовоустановения срок и в изпълнение на указанията по ч.гр.д.№1021/2014г по описа на РС-П. депозира настоящата иск искова молба, с която предявява положителен установителен иск. Твърди се, че на 18.01.2016г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „Юробанк България“АД и ищцовото дружество , по силата на който банката в качеството на цедент е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ЕООД в качеството на цесионер портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в приложение към договора за цесия, произтичащи от договори за кредити, сключени с физически и юридически лица. Твърди се, че между ищеца и ответника е сключено споразумение за разсрочено плащане на процесното задължение с изх.

№00206562/22.06.2016г., което свидетелства за промяна на страните и наличието на процесуална и материална легитимация на ищеца. Твърди се, че цесията е съобщена на длъжника с уведомление, което е получено от последния на 04.02.2016г.Твърди се, че на ***г е сключен договор за потребителски кредит №*** между ответника в качеството на кредитополучател и банката в качеството на кредитор. Съгласно чл.1 от договора банката предоставя кредит в размер на 13 780лв. за предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит от ***г. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката за първата година от срока на издължаване променлива годишна лихва , формирана от сбора 1 на референтния лихвен процент прайм на банката за необезпечени кредити за съответния период плюс договорна надбавка в размер на 1.05%. Към момента на сключване на договора РЛП е 5.95%. За периода след първата година до крайния срок кредитополучателят дължи променлива лихва, формирана от сбора на референтния лихвен процент прайм на банката за необезпечени кредити за съответния период плюс договорна надбавка в размер на 8.05%.

Съгласно чл.3, ал.4 ГПР на отпуснатия кредит е 15.28%, а общата сума , дължима от кредитополучателя е в размер на 24.787.99лв. , изчислена към момента на сключване на договора. Съгласно чл.6 крайният срок за погасяване на кредита е до 21.05.2023г.При просрочение на дължимите вноски съгласно чл.9 от договора както и при предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи лихва за времето за забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.Съгласно чл.15 страните са уговорили при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главница или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора вземането на банката става изцяло, предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

Върху сумата от 13 780лв. се дължи лихва при условията на чл.3 от договора и такси по чл.2, ал.2 и чл.5, т.3 от договора . погасяването на кредита става на месечни вноски с падеж 21 во число на съответния месец . Длъжникът не е погасил две месечни вноски както следва за месец юли 2013г в размер на 160лв. с падеж 21.07.2013г и за месец август 2013г в размер на 160лв. с падеж 21.08.2013г. При това положение и съгласно клаузите на договора целият кредит е станал предсрочно изискуем, без да се прекратяван действието на договора като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Целият неизплатен остатък от кредита в размер на 13 700.38лв. е станал предсрочно изискуем и следва да бъде заплатен от длъжника ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. Твърди се ,че ответникът дължи и договорна лихва в размер на 631.17лв. за периода от 21.06.2013г. до 21.08.2013г.и лихва за просрочие в размер на 29.22лв. за периода от 22.08.2013г. до 20.02.2014г.Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 13 700.38лв., договорна лихва в размер на 631.17лв. за периода от 21.06.2013г до 21.08.2013, наказателна лихва в размер на 29.22лв. за периода от 22.08.2013г. до 20.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. Не оспорва не оспорва процесните вземания нито по основание нито по размер.Твърди, че не е погасявал кредита си поради липса на финансови средства.

2

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1021/202014г. по описа на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 24.03.202014г.“Юробанк България“АД с ЕИК 000694749 е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. Издадена е Заповед №573/02.04.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. СТ. П. с ЕГН **********/ ответника по делото да заплати на банката –заявител главница в размер на 13 700.38лв., договорна лихва в размер на 631.17лв. за периода 21.06.2013г до 21.08.2013г., лихва за просрочие в размер на 29.22лв. за периода 22.08.2013г до 20.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението – 24.03.2014г до изплащане на вземането , както и разноски за заповедното производство – 287.52лв. държавна такса и 645.02лв. адвокатско възнаграждение.В заповедта за изпълнение и в т.14 от заявлението изрично е посочено, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит №***/***г. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08.07.2020г. от ЧСИ Георги Захариев с рег.№888 на КЧСИ.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение на 22.07.2020г. в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане №7280 от 27.07.2020г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на банката – заявител на 21.08.2020г. и на 14.09.2020г / в едномесечния срок/ „ЕОС Матрикс“ЕООД с ЕИК 131001375 е предявил настоящия иск.

По допустимостта на иска съдът намира следното:

Съгласно решение №1 от 01.02.2017г по т.д.№3228/2015г на ВКС при частно правоприемство на заявителя на основание договор за цесия , настъпило след издаване на заповедта, цесионерът, който няма качеството банка не е легитимиран да води иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Това разрешение е приложимо при издадени заповеди за незабавно изпълнение по чл.417,т.2 от ГПК , но не и по чл.410 от ГПК. Съществува обаче и по-нова практика на ВКС – определение №665 от 04.11.2019г. по ч.т.д.№2390/2019г по описа на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК , с което е допуснато касационно обжалване по въпроса: „При частно правоприемство основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение , легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.422 от ГПК ако заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл.417, т.2 от ГПК с оглед особеното качеството на кредитора- банка , каквото качество цесионерът няма. Съставът на ВКС е дал положителен отговор на този въпрос, който е в противоречие с обсъжданото погоре решение. Настоящият съдебен състав възприема практиката на ВКС, обективирана в определение №665 от 04.11.2019г. по ч.т.д.№2390/2019г по описа на ВКС и приема, че 3 настоящият ищец „ЕОС Матриск“ЕАД в качеството на цесионер е легитимиран да предяви настоящия иск. Тоест искът е предявен от легитимирана страна, след подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с предмета на настоящото производство.

Предвид изложеното настоящият специален положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е процесуално допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

По същество на иска съдът намира следното :

От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника се установява, че на ***г между „Юробанк България“АД с ЕИК 000694749 в качеството на кредитор и ответника Н. СТ. П. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 13 780лв. за пълно и предсрочно погасяване на задължения предходен договор по договор за потребителски кредит *** от ***г., сключен между същите страни . Кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне общо сумата от 24 787.99лв. като крайният срок за погасяване на кредита е 21.05.2023г. неразделна част от договора е погасителния план, подписан от двете страни по облигационното правоотношение , видно от който падежът на първата погасителна вноска е 21.06.2013г., а падежът на последната погасителна вноска е 21.05.2023г. Кредитът е следвало да бъде погасяван на 120 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 211.46лв. , платима на 21-во число на съответния месец. В погасителния план подробно е посочено каква част от вноската е за главница, договорна лихва, и такса. Между страните няма спор, а и от представените от ищеца писмени доказателства е видно, че сумата по кредита е усвоена на датата на сключване на договора на ***г. като същата е преведена по банковата сметка на ответника. В чл.15 от договора е уговорено ,че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор , вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуем. В чл.18 от договора страните са уговорили право на банката във всеки един момент от действие на договора да прехвърли вземанията си по договора на конкретно посочени в договора или други финансови или нефинансови институции.В чл.19 от договора е уговорено уведомяването между страните да става на адреса, посочен в договора. В чл.3, ал.1 е договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока за издължаване на кредита променлива годишна лихва в размер на сбора на референтния лихвен процент Прайм на банката за необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.05%.

За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателя дължи на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от референтния лихвен процент Прайм на банката за необезпечени кредити в лева за съответния период на 4 начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 8.05%. Годишният процент на разходите е 15.28%.

Установява се от представените от ищеца писмени доказателства/ лист 5-36 от делото/, че на 18.01.2016г между „Юробанк България“АД и „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания с предмет цесия съгласно чл.2.1.1 прехвърляне на вземания , които вземания са индивидуализирани в Приложение №1 към договора, в което приложение подробно са посочени както следва: номер да договора, вид на отпуснатия кредит, дата на договора, има на длъжника, ЕГН на длъжника, обща дължима сума в лева към 31.12.2015г, в т.число главница, лихва и разноски. Видно от приложението/ лист 32 от делото/ в същото фигурира вземането по коментирания по-горе договор за потребителски кредит, като в приложението е посочени, че общия размер на прехвърленото вземане е 16 385.66 лв., от които главница в размер на 13 700.38 лв. и лихви в размер на 718.19лв.