Решение № 15828 от 19.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15828 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110146601 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Марин Любенов Иванов срещу Наталия Боянова Плугчиева, с която с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от ищцата сумата от 5000 лева /съгласно намаление на иска, допуснато с протоколно определение от 21.05.2024г./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на клеветнически твърдения, съдържащи се в молба от 11.08.2023 г. на ответника до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. Царево по изп.д. № 77/2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба /уточнена с молба от 25.09.2023 г./ ищцата твърди, че на 18.08.2023 г. нейният съпруг получил молба от ответника по изп.д. № 77/2023г. на СИС при Районен съд Царево, в която на втора страница било написано следното „Аз предполагам, че семейство Д. заедно с ДСИ Царево искат да разиграят отново схема за продажба на Кремиковци жена ЧСИ 862 М. Д., лишена от право на юридическа деятелност от 24.04.2023г., започва изп дело, М.Д., мъж, е взискател, М. Д., майка, е покупател както в продажба на Кремиковци“. Ищцата счита твърдението, че била лишена от юридическа деятелност за невярно и клеветническо, тъй като не тя била лишавана от права като частен съдебен изпълнител, а по нейна молба до Министъра на правосъдието била поискала да бъде освободена като ЧСИ, а министърът бил уважил молбата й с изрична заповед. Твърди, че изложените в писмото твърдения уронвали честта, достойнството и увреждали доброто име на ищцата като дългогодишен юрист и бивш съдия. Сочи, че изявлението на ответника довело до влошаване на здравословното й състояние, сърцебиене, високо кръвно налягане. Моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага твърдения, че изявлението му „предполагам, че семейство Д. заедно с ДСИ Царева искат да разиграят отново схема за продажба на Кремиковци“ представлява субективно мнение, а не информация за 1 факт. Сочи, че ищцата действително е лишена от права като ЧСИ на 24.04.2023 г., с оглед на което развива съображения в насока, че това твърдение не е клеветническо. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже по делото пълно и главно: наличието на противоправно вредоносно деяние, осъществено от ответника, т.е. че е автор на изявлението, посочено в исковата молба, както и че огласените твърдения са обидни и/или клеветнически, фактът на претърпените неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже истинността на твърденията си.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че в молба с автор ответника депозирана по изп.д. № 77/2023г. на СИС при Районен съд Царево, се съдържа следното изявление: „Аз предполагам, че семейство Д. заедно с ДСИ Царево искат да разиграят отново схема за продажба на Кремиковци жена ЧСИ 862 М. Д., лишена от право на юридическа деятелност от 24.04.2023г., започва изп дело, М.Д., мъж, е взискател, М. Д., майка, е покупател както в продажба на Кремиковци“.

Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява по безспорен начин от приетата и неоспорена молба с вх. № 466 от 11.08.2023г. по описа на ДСИ към Районен съд – гр. Царево, подадена от ответника, в който се съдържат посочените в исковата молба думи и изрази.

Следователно авторството на процесното деяние от страна на ответника се установява по делото. Относно неговата противоправност, съдът намира следното.

Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1 НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление.

Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.

Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани.

Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните 2 права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл.

40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст /в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.

№ 6009/2007 г., III г. о., ГК/.

Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано в чл. 39, ал. 1 КРБ. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.

Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от Конституцията на РБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на престъплението обида/.

Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и оценката на фактите /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./.

В конкретния случай инкриминирания с исковата молба израз съдържа в различни свои части както оценъчно съждение, така и твърдение за факт от обективната действителност, който е позорен за ищцата. От една страна твърдението, че ищцата М.

Гарибова и нейния съпруг М. Д. заедно с М. Д. „искат да разиграят отново схема за продажба на Кремиковци“ представлява оценъчно съждение, защото пресъздава единствено мнението на ответника, което /с оглед негативната конотация на израза и цялостния текст на молбата/ е, че ищцата и останалите посочени лица се опитват да извършат някакво незаконосъобразно действие. Доколкото, обаче, не е изяснено какво представлява твърдяната „схема за продажба на Кремиковци“ нито е посочено какво конкретно противоправно деяние, ищцата се опитва да извърши, не е налице клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК, тъй като липсва твърдение за факт от обективната действителност, който да е свързан с извършено от ищцата престъпление или да разкрива друго позорно за нея обстоятелство. Същевременно изразът не представлява и обида, тъй като в него не се съдържат вулгарности, нито други унизителни за честта и достойнството на ищцата думи и изразни средства.

Различно е положението, обаче, по отношение на частта от инкриминирания с исковата молба израз, в която е посочено, че ищцата М. Гарибова е лишена от право на юридическа деятелност от 24.04.2023г. Изразът представлява твърдение за факт от обективната действителност – че ищцата е лишена от права на посочената дата – който 3 разкрива позорно за ищцата обстоятелство – че правата й като частен съдебен изпълнител са били принудително отнети. Това твърдение е невярно, тъй като от приетата молба с вх. № 1108-2016 от 18.04.2023г. от ищцата до Министъра на правосъдието се установява, че ищцата е поискала правомошията й като частен съдебен изпълнител да бъдат прекратени на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ – по нейно лично искане. От приетата Заповед № СД-04-28 от 24.04.2023г. на Министъра на правосъдието се установява, че правомощията й на ЧСИ са прекратени именно на посоченото от нея основание, а именно по нейно собствено искане.

При това положение ищцата М. Гарибова не е „лишена“ от каквито и да било права, още помалко от цитираната в молбата на ответника „юридическа деятелност“, доколкото прекратяването на правата й като частен съдебен изпълнител е по нейна воля и не води до загуба на юридическа правоспособност, а единствено на възможността да осъществява за в бъдеще посочената дейност.

Ето защо съдът установи, че твърдението има клеветнически характер, тъй като разкрива позорно за ищцата обстоятелство /лишаване от права/ и същевременно е невярно, поради което е противоправно. Доколкото установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не беше опровергана, то е и виновно извършено от ответника.

Относно неимуществените вреди, претърпени от ищцата в причинно-следствена връзка с деянието, същите се установяват от показанията на св. М. Д., който /в относимата към конкретния казус част от показанията си/ сочи, че съпругата му /ищцата/ никога не е била лишавана от права, а сама решила да напусне камарата на съдебните изпълнители. Ищцата била много чувствителна и свободолюбива и за 4-5 дни вдигнала кръвно налягане, получила аритмия и не могла да спи, Жалбите, който ответникът подавал пред държавния съдебен изпълнител по изп.д. № 77/2023г. били разглеждани пред РС – гр.