Определение № 19400 от 10.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19400 гр. София, 10.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д.а като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д.а Гражданско дело № 20251100111319 по описа за 2025 година

По делото са предявени от А. Д. М. против малолетните деца Ж. А. М. и А. А. М., представлявани от техния законен представител – тяхната майка К. Т. М., следните кумулативно обективно съединени искове:

1/ иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът не дължи следните суми по изп.дело № 568/2025 г. на ЧСИ С.П.:

- 17660 лв. – общо издръжка за двете деца за периода 18.07.2020 г. - 02.12.2024г. по изпълнителното дело;

- 5 936.28 лв. - лихва за периода 18.07.2020 -02.12.2024 г. по изпълнителното дело;

- 8 800 лв. – общо издръжка за двете деца за периода 02.12.2024 г. -10.09.2025 г. по изпълнителното дело;

- 382.14 лв. - лихва за периода 02.12.2025 г. – 10.09.2025 г. по изпълнителното дело.

2/ евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, който да бъде разгледан, ако съдът приеме за неоснователен иска по чл.439, ал.1 от ГПК за суми, начислени за периода 18.06.2025 г. - 16.04.2025 г. С евентуалния иск по чл.124, ал.1 от ГПК ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че не дължи сумите/не е посочен конкретен размер/ за периода 18.06.2025 г. – 16.04.2025 г.

Настоящият състав намира, че исковете са недопустими, поради следните съображения:

По предявения иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК:

Ищецът твърди в исковата молба, че ответниците са негови деца. Поддържа, че че срещу него е постановено решение от 28.02.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г. на СРС, с което родителските права върху двете деца са предоставени на майка им, определен е режим на лични отношения на ищеца с децата и е осъден да заплаща издръжка в размер на по 400 лв., 1 за всяко от децата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Твърди, че това решение не е влязло в сила. Обжалвано е пред въззивния съд, образувано е въззивно гр.д № 5528/2025 г. на СГС, по което производството все още е висящо.

Твърди, че на основание чл.242, ал.1 от ГПК било допуснато предварително изпълнение на невлязлото в сила решение на СРС. Въз основа на издадения от СРС изпълнителен лист било образувано изп.дело № 568/2025 г. на ЧСИ С.П..

Поддържа, че след приключване на съдебното дирене пред СРС – след 15.11.2024 г. - настъпили факти, които му давали право да оспори принудителното изпълнение, а именно: на 02.12.2024 г. Дирекция “СП“ - Ловеч издала две заповеди за временно настаняване на децата /заповед № ЗД/Д-ОВ-070/02.12.2024 г. и заповед № ЗД/Д-ОВ069/02.12.2024 г./, с които двете деца били настанени при дядо си Д.А. М.; с решение № 63/16.04.2025 г. по гр.д. № 1782025 г. по описа на РС-Троян двете деца били настанени в семейството на баба си и дядо си по бащина линия – Ж. В. М. и Д.А. М.. Въз основа на това решение бил издаден изпълнителен лист от РС - Троян № 67/16.05.2025 г. Именно бабата и дядото на двете деца ги отлеждали към датата на подаване на исковата молба.

Твърди, че изплатил издръжката на децата за периода 18.07.2020 г. - 02.12.2024г., чрез плащания, извършени от него и от неговия баща Д. М., още преди да бъде издаден изпълнителния лист от 22.04.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г. на СРС и да бъде образувано изп.дело № 568/2025 г. на ЧСИ С.П..

На следващо място твърди, че не дължи издръжката за двете деца за периода 02.12.2024 г – 23.09.2025 г. , поради наличието на нови обстоятелства – настаняването на децата при техния дядо Д. М., въз основа на горецитираните заповеди на Дирекция „СП“гр.Ловеч и решение № 63/16.04.2025 г. по гр.д. № 17/2025 г. на РС – Троян.Поддържа, че двете деца от 10.04.2024 г. не живеели вече при своята майка.

При тези твърдения ищецът е предявил иск за установяване, че не съществуват вземанията по изпълнителния лист от 22.04.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г. на СРС, въз основа на който е образуваното изп.дело № 568/2025 г. на ЧСИ Петров.

Тъй като ищецът в исковата молба сам твърди, че решението на СРС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист от 22.04.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г., все още не е влязло в сила, обжалвано е пред въззивния съд и все още е висящо производството по вгрд. № 5528/2025 г. на СГС, т.е правото, за което е издаден изпълнителният лист все още не е установено от съда, е недопустимо предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

Защита по чл.439 от ГПК може да се търси едва след като е влязло в сила изпълнителното основание, при това е допустимо ищецът да основе иска си само на факти, настъпили след преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо за вземанията, т.е след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

При висящността на исковото производство относно спорното вземане 2 длъжникът все още не може да се позовава на факти, които биха възникнали след преклудиращото действие на силата на влязлото в сила съдебно решение относно изпълняемото право.

Следователно, предвеният в настоящото производство иск по чл.439, ал.1 от ГПК е недопустим, на основание чл.130 от ГПК, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

По евентуалния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, който да бъде разгледан, ако съдът приеме за неоснователен иска по чл.439, ал.1 от ГПК за суми, начислени за периода 18.06.2025 г. - 16.04.2025 г.:

С евентуалния иск по чл.124, ал.1 от ГПК ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че не дължи сумите/не е посочен конкретен размер/ за периода 18.06.2025 г. – 16.04.2025 г.

Искът е недопустим и нередовен. Нередовен е, тъй като не е посочен конкретен размер на вземането, а и периодът, за който е предявен, е невъзможен – 18.06.2025 г. – 16.04.2025 г. Съдът обаче счита, че не е необходимо исковата молба да бъде оставена без движение за отстраняване на нередовности, тъй като искът е изначално недопустим. От петитума е видно, че ищецът иска да бъде установено, че не дължи на ответниците суми за издръжка и лихви за период, предхождащ 16.04.2025 г. – датата на постановяване на решение № 63/16.04.2025 г. по гр.д. № 17/2025 г. на РС-Троян, с което децата са настанени за отглеждане в семейството на баба си и дядо си по бащина линия – Ж. В. М. и Д.А. М..

Ищецът сам твърди, че е спорен въпросът за съществуването на задължение за заплащане на издръжка по решение № 12820/2020 г. на СРС, тъй като е предмет на разглеждане по въззивно гр.д. № 5528/2025 г. на СГС, което е висящо. Недопустимо е в паралелен процес да се разглежда съществуването на същото вземане, по което вече има образувано исково производство/ 126, ал.1 от ГПК/. В случай, че претенцията за изръжка бъде отхвърлена, за ищеца би се породило правото да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу взискателите за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство./чл.422, ал.3 от ГПК/.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото.

3

Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4