Определение № 2216 от 08.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2216 гр. Варна, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Частно гражданско дело № 20263100100945 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 257 във вр. чл. 255 от ГПК.

Образувано е по подадена от Р. И. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. А, ул. „К“ № 9, молба вх. № 35252/04.05.2026 г. за определяне на срок при бавност за произнасяне по гр.д. № 4467/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, чрез изпращане на делото (ведно с депозираните по него жалби) на Окръжен съд – Варна по компетентност.

В молбата се съдържат оплаквания за забавяне на производството по делото, иначе бързо такова, с повече от една година, както и за назначаване на некомпетентни адвокати, които не познават защитата по ЗЗЛСПОИН.

Съгласно приложено становище по чл. 255, ал. 2 от ГПК на съдията – докладчик администрирането на депозираните от ищцата Р. Т. въззивна и частна жалба по делото е забавено поради предоставената на страната правна помощ и недоволството на Т. от назначените й процесуални представители, респ. отказът на последните от участие по делото. Посочено е, че понастоящем жалбите са изпратени за становище на поредния назначен процесуален представител на ищцата - адв. И. Р., след което същите ще бъдат изпратени на ВОС по компетентност.

След като се запозна с молбата и с материалите по приложеното към нея гр.д. № 4467/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, съдът намира следното:

Производството по гр.д. № 4467/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е приключило с решение № 4548/15.12.2025 г., с което: е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. И. Т., извършено със Заповед № РД10-995 от 17.02.2025 г., издадена от директора на СУ „Свети Климент Охридски“ град А, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; е възстановена Р. И. Т. на заеманата преди уволнението длъжност – “портиер” в СУ „Свети Климент Охридски“ град А, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ; е отхвърлен предявеният от Р. И. Т. срещу СУ „Свети Климент Охридски“ град А иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 9 346,78 лв. за времето, през което ищцата е останала 1 без работа, за периода от 17.02.2025 г. до 17.08.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; са осъдени страните за разноски по делото, съобразно изхода му.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 106085/19.12.2025 г. от ищцата Р. Т., действаща чрез адв. Ганка Трендафилова (упълномощена с исковата молба).

С разпореждане № 45817/23.12.2025 г. са дадени указания до страната по повод евентуално обективирана във въззивната жалба молба по чл. 248 ГПК.

Указанията са изпълнение с молба вх. № 1678/09.01.2026 г. и с разпореждане № 824/13.01.2026 г. е постановено изпращането на въззивната жалба на насрещната страна за отговор в двуседмичен срок. Такъв е постъпил с вх. № 9332/05.02.2026 г.

Срещу решението е постъпила и втора въззивна жалба вх. № 5284/21.01.2026 г. от ответната страна. С разпореждане № 1936/23.01.2026 г. жалбата е оставена без движение за внасяне на държавна такса и след изпълнение на указанията с молба вх. № 11762/12.02.2026 г. е разпоредена размяна на книжа съгласно разпореждане № 3896/13.02.2026 г. Съобщението, ведно с препис от жалбата, е връчено на ищцата, чрез адв. Трендафилова, на 24.02.2026 г.

С молба вх. № 16655/27.02.2026 г. ищцата е сезирала съда с допълнително изложение към въззивната жалба, подадено лично от нея, с което изразява желание за оттегляне на пълномощното, дадено на адв. Ганка Трендафилова. С втора молба вх. № 16658/27.02.2026 г. ищцата е посочила адрес, на който желае да бъдат връчвани лично на нея съобщенията по делото.

С разпореждане № 5417/03.03.2026 г. е разпоредена размяна на книжа по допълнителното изложение към въззивната жалба.

С последваща молба вх. № 17039/02.03.2026 г. ищцата е оттеглила пълномощното на адв. Трендафилова и е направила искане за предоставяне на правна помощ (назначаване на служебен адвокат). В молбата, както и в последваща такава с вх. № 17040/02.03.2026 г., се допълва въззивната жалба, вкл. с доказателствени искания, поради което е разпоредена размяна на книжа и по тях съгласно разпореждане № 5613/05.03.2026 г. Отговор е постъпил с вх.

№ 25101/27.03.2026 г.

С разпореждане № 5612/05.03.2026 г. е оставено без движение искането на ищцата за предоставяне на правна помощ и са дадени указания до страната за представяне на декларация за материално и гражданско състояние заедно с доказателства за посочени релевантни обстоятелства. Повторни указания са дадени на страната и с разпореждане № 6144/11.03.2026 г.

Указанията са изпълнение с молба вх. № 20514/13.03.2026 г. и с определение № 4215/17.03.2026 г. на ищцата Р. Т. е предоставена правна помощ.

След постъпване на уведомително писмо от ВАК с определение № 4389/19.03.2026 г. за процесуален представител на ищцата е назначен посоченият в писмото адв. Борислав Братанов.

С молба вх. № 25269/30.03.2026 г. адв. Братанов е отказал да представлява ищцата по делото поради разминаване в защитната им теза.

Молба вх. № 25334/30.03.2026 г. за замяната му с друг служебен адвокат е депозирана и от Р. Т..

С разпореждане № 7993/31.03.2026 г. е постановено да се изпрати ново 2 искане до АС-Варна за посочване на адвокат за предоставяне на правна помощ на ищцата.

С разпореждане № 8193/01.04.2026 г. за процесуален представител на ищцата е назначен определеният от ВАК адв. Вихрен Бъчваров. На последния е разпоредено да се изпрати препис от въззивната жалба, подадена от ответната страна, за отговор.

С молба вх. № 29149/09.04.2026 г. ищцата е поискала от съда освобождаване и на адв. Бъчваров, тъй като според нея той не притежава необходимата компетентност. В молбата са направени и множество други искания, вкл. е налице волеизявление, че никой няма право да я представлява без нейно изрично писмено и нотариално заверено пълномощно, потвърдено лично от нея устно.

Във връзка с последното с разпореждане № 9173/15.04.2026 г. съдът е указал на Р. Т. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви дали се отказва от предоставената й правна помощ и ако не – да посочи конкретен адвокат, който желае да бъде назначен за неин служебен защитник.

Съобщението е връчено на 20.04.2026 г. и в указания срок не е постъпила уточнителна молба.

Вместо това е подадена от ищцата частна жалба вх. № 33063/24.04.2026 г. срещу разпореждането № 9173/15.04.2026 г., в която се съдържа и изявление, че страната не се отказва от предоставената й правна помощ. С разпореждане № 10337/28.04.2026 г. е постановено изпращането на жалбата на насрещната страна за отговор. Понастоящем не се е върнало съобщението, изпратено до ответника. По данни от ЕИСС съобщението е връчено на 05.05.2026 г., респ. едноседмичният срок за отговор понастоящем не е изтекъл, като няма и постъпил отговор.

Междувременно с молба вх. № 31307/20.04.2026 г. адв. Вихрен Бъчваров е поискал да бъде освободен от качеството му на процесуален представител на ищцата по делото поради нежеланието на последната да бъде представлявана от него и неговото субективно усещане, че професионалната му помощ не би била съответна на интересите на страната.

С определение № 5989/22.04.2026 г. адв. Вихрен Бъчваров е освободен като процесуален представител на ищцата и с последващо (след изтичане на срока, даден с разпореждане № 9173/15.04.2026 г.) определение № 6257/28.04.2026 г. е постановено изпращане на ново искане до АС-Варна за посочване на адвокат за предоставяне на правна помощ на ищцата.

С определение № 6373/30.04/2026 г. за процесуален представител на ищцата е назначен определеният от ВАК адв. И. Р.. На последната е разпоредено да се изпрати препис от въззивната жалба на ответната страна за отговор. Към настоящия момент няма данни да е връчено съобщението, респ. да е започнал да тече двуседмичният срок за отговор на жалбата.

При съобразяване на гореизложената фактическа обстановка, съдът намира следното:

В производството по чл. 255 и сл. от ГПК компетентният да се произнесе по молбата за бавност горестоящ съд не действа като въззивна инстанция и няма правомощия да преценява законосъобразността на извършените процесуални действия. Преценката му е формална и се свежда до това дали е налице необосновано забавяне на определено процесуално действие, като при 3 положителен извод определя срок за извършване на действието, а при отрицателен – отхвърля молбата.

В случая такова забавяне във връзка с администрирането на подадените жалби и изпращането им на компетентния въззивен съд липсва. Срещу решението по гр.д. № 4467/2025 г. на ВРС са подадени две въззивни жалби от всяка от страните, които са администрирани надлежно по реда на чл. 262 и сл. от ГПК, като произнасянията на съда са направени непосредствено след постъпване на книжа по делото, респ. след изтичане на предоставен срок.

Ищцата е депозирала и допълнителни уточнения на подадената от нея въззивна жалба, във връзка с които отново е извършена размяна на книжа по реда на чл. 263 от ГПК.

Понастоящем не е приключила процедурата по администриране на подадената от ответника въззивна жалба вх. № 5284/21.01.2026 г., тъй като междувременно ищцата Р. Т. е оттеглила пълномощията на упълномощения от нея адв. Ганка Трендафилова, по нейно искане й е предоставена правна помощ и определените от ВАК двама служебни адвокати адв. Борислав Братанов и адв. Вихрен Бъчваров са освободени от това им качество поради нежеланието на ищцата да бъде представлявана от тях и съответното тяхно несъгласие за това. Към настоящия момент е назначен трети служебен защитник на страната – адв. И. Р., на която е изпратен препис от въззивната жалба за отговор в двуседмичен срок съгласно чл. 263, ал. 1 от ГПК, който срок няма данни да е започнал да тече (при липса на редовно връчено съобщение).

Не е приключила и процедурата по размяна на книжа по депозираната от ищцата частна жалба вх. № 33063/24.04.2026 г. срещу разпореждане № 9173/15.04.2026 г., преценката за допустимостта на която (извън хипотеза на просрочие) е на въззивния съд. Едноседмичният срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК за отговор по тази жалба изтича на 12.05.2026 г.

Според чл. 263, ал. 5 във вр. ал. 1 от ГПК делото заедно с въззивните жалби и отговорите се изпраща на горестоящия съд след изтичането на сроковете за отговор. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 276, ал. 2 във вр. ал. 1 от ГПК, приложима за частната жалба.

Към момента на подаване на молбата за бавност и към настоящия момент тези срокове не са изтекли, поради което липсва основание за изпращане на делото на горестоящия съд и извършването на това процесуално действие не е дължимо, респ. не е и забавено. Видно е от описаното по-горе движение по делото, че продължителността на процедура по администриране на жалбите не е обусловена от несвоевременни процесуални действия на съда.

По изложените мотиви съдът приема, че молбата за бавност е наоснователна и следва да бъде отхвърлена, на основание чл. 257, ал. 2, предл. второ от ГПК.

Оплакванията на страната за назначаване на некомпетентни адвокати и отправеното искане „да се спре тази гавра“ не е предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 255 от ГПК. Само за пълнота следва да бъде посочено, че на основание чл. 25, ал. 5 от Закона за правната помощ адвокатът от НРПП се определя от съответния адвокатски съвет, а не от съда, както и че съгласно ал. 6 от същата разпоредба страната може да посочи адвокат, който желае да бъде определен за неин процесуален представител, като при възможност адвокатският съвет определя него. Именно в тази връзка са и дадените на ищцата указания с разпореждане № 9173/15.04.2026 г. по гр.д. № 4

4467/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената от Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. А, ул.

„К“ № 9, молба вх. № 35252/04.05.2026 г. за определяне на срок при бавност за произнасяне по гр.д. № 4467/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, чрез изпращане на делото (ведно с депозираните по него жалби) на Окръжен съд – Варна по компетентност.