Решение № 1103 от 06.12.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1612/2019
- Вид
- Решение № 1103
- Подписан
- 06.12.2019
- В сила
- 06.12.2019
- Състав
- МАРИАНА ГЕОРГИЕВА КАРАСТАНЧЕВА, МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА, ПЛАМЕНА КОСТАДИНОВА ВЪРБАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 143 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 61 ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 4 ал. 2 · Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост
Р Е Ш Е Н И Е № І-
161 град Бургас
, 06.12. 2019 година
Бургаският окръжен съд , гражданска колегия , в публично заседание на
.............четвърти декември……..през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова мл.с.
Марина Мавродиева при секретаря А. Цветанова като разгледа докладваното от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1612 по описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на особения представител на П.Т.М. –ответник по гр.д. № 6700/2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1861/18.07.2019 год. постановено по същото дело ,с което е прието за установено по отношение на въззивника ,че дължи на ищеца-„Топлофикация-Бургас „ЕАД сумата 2 990,87 лв. – гланица ,представляваща стойност на топлинна енергия ,доставена в обект на потребление,находящ се в гр.***,за периода 01.06.2015 г.-30.04.2018 г. ,ведно със законната лихва ,считано от 31.05.2018 г. до окончателното плащане ,както и сумата от общо 387,81 лв.
–обезщетение за забавено плащане за времето то 03.08.2015 г. до 31.05.2018 г.,за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4103/2019 г. на БРС ,като ответникът е осъден да заплати на ответника и направените з заповедното и първоинстанционното производство разноски на стойност 519,63 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано,в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Сочи се на първо място ,че не е установено по делото,че апартаментът
,собственост на ответника е топлофициран и той е следвало да заплаща начислено количество топлинна енергия и отделно топла вода.В тази връзка се твърди ,че в производството пред районния съд неправилно и избирателно са кредитирани доказателствата на ищеца и не са обсъдени в пълна степен възраженията на ответната страна .Поддържа се възражението ,че липсват по делото доказателства за установяване на факта дали топломерът е минал метрологичен контрол ,каквито са изискванията на ЗИ.Това буди съмнение относно достоверността на показанията на цитираните уреди за измерване ,а оттам- и на сумите ,претендирани от ищеца спрямо ответника .Подчертава се ,че е оспорен протокола от общото събрание на етажната собственост от 23.10.2000 г. –с което е взето решение за сключване на договор с „Белчев строй“ЕООД за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и топла вода и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща индивидуална сметка Отново се заявява ,че този протокол е недействителон ,тъй като не отразявал обективно волята на всички етажни собственици.Оспорва се и решението на ОС на ЕТ ,взето на това събрание –като постановено в нарушение на действащия към този момент ПУРНЕС,а и нарушена е сега действащата разпоредба на чл. 133 ал. 2 от ЗЕ.Неспазването на законовите процедури е довело до опорочаване на всички последващи договори ,подписани между членовете на общото събрание Станев и Ковачев и „Белчевстрой „ЕООД,както и между „Белчевстрой „ЕООД и „Топлификация „-Бургас „ЕАД.
Оспорва се заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд техническа експертиза.Сочи се ,че вещото лице не е посетило имота на ответника ,при изготвянето на експертизата е ползвало информация ,получена от заинтересована страна –„Белчевстрой“ЕООД.В тази връзка се иска издаване на съдебно удостоверение ,по силата на което въззивникът да се снабди със справка от „ВиК-Бургак за наличието на водоснабдяване в имота .
Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли изцяло исковата претенция .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК В писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ищец е оспорил въззивната жалба ,като на първо място счита същата за недопустима –доколкото е подадена от лице без пълномощия за това .
Излагат се подробни аргументи и за неоснователност на жалбата .Сочи се ,че на осн.чл. 150 и §1 т.2ь от ЗЕ са възникнали и съществуват договорни отношения между страните по делото за продажба на топлинна енергия в процесния имот.Безспорен е и фактът ,че за процесния период са начислени исковите суми ,като не е спорно и че отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия е извършено от „Белчевстрой „ЕООД в качеството на топлинен счетоводител по смисъла на чл. 139а ЗЕ.По делото е приета без възражение назначената техническа експертиза ,според която доставената топлинна енергия от ищцовото дружество през процесния период е разпределена правилно ,като експертът не е установил несъответствие с правните норми при извършване на разпределението .От друга страна ,твърдението ,че ответникът не употребява топлинна енергия е останало недоказано .При положение ,че клиентът не е изпълнил задължението си за осигуряване на достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода ,за тях се начислява енергия по специален ред – по реда на т.6,5 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост ,приложение 1 към чл. 61 ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването –като отоплителни тела без уреди .В случая ответникът иска да черпи права от собственото си неправомерно поведение –като собственик на вещни права в сграда –етажна собственост той предварително е информиран ,че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект .
Що се касае до твърдението за липса на доказателства за съответствие на топломера на абонатната станция на одобрения тип ,то се подчертава ,че на общия топломор на абонатната станция е извършвана периодична метрологична проверка ,за което са издадени свидетелства за проверка на топломера от лаборатория за проверка „Арттест „ Моли се за потвърждаване на решението .Оспорва се доказателственото искане на въззивника ..
Конституираното като трето лице-помагач на ищеца дружество в качеството му търговец по смисъла на чл. 139 от ЗЕ,“Белчевстрой“ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл.79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД .
Ответникът е собственик на жилище в гр.*** ,намиращо се в сграда – етажна собственост,за което има открита партида при ищеца .
За процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия до жилищата на етажните собственици във входа на ответника ,като са налице сключени договори между собствениците в етажната собственост и ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия при общоизвестни общи условия .Като доставчик на топлинна енергия ищецът е извършил начисления по партидния номер на ответника-.въззивник 1906-906-095370 в размер на исковата сума.По заявление на дружеството по реда на чл. 410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение –по ч.гр.д. № 4103/2018 г. на БРС за исковата сума ,като ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК .
Представен е по делото протокол от 23.10.2000 г. на
Общото събрание на етажните собственици на жилищата от бл. *** ,на което събрание е било взето решение за избор на топлинен счетоводител –третото лице –помагач по делото ,който да извършва услугата „топлинно счетоводство „ както и за избор на пълномощник ,който да представлява етажната собственост при подписването на договора с топлинния счетоводител .Такъв договор е бил подписан с упълномощения представител на 23.11.2000 г. /приложен по делото на лист 18/.
Въпросният протокол от ОС на ЕС е оспорен от ответната страна ,която е твърдяла ,че същият е неверен ,тъй като не отразява обективно волята на всички етажни собственици .Твърди се ,че протоколът бил съставен в разрез с действащата нормативна уредба-ПУРНЕС/отм. ДВ бр. 6/2009 г. /.Незаконосъобразно събранието е проведено само от етажните собственици от един вход , а не от цялата сграда .Затова и не е бил налице необходимия кворум за вземане на подобно решение /3/4 от всички собственици на сгпрадата /,а от там и не е взето валидно решение .Въпреки направените опити да опровергае съдържанието на протокола обаче /тук следва да се посочи ,че неоснователно е възражението на противната страна ,че в това производство било недопустимо оспорването на валидността на взетите решения на ЕС/,това не е сторено по делото . Освен това правилно е посочено от първоинстанционния съд ,че доколкото абонатната станция се явява обща част само за вх. 3 и вх. 4 от сградата ,всеки от които е в режим на самостоятелна етажна собственост , съобразно чл.9а от ПУРНЕС/отм./вр.чл. 38 ал. 2 ЗС,провеждането на ОС от един вход не е незаконосъобразно . Съгласно протокола на събранието са присъствали 29 от общо 36 собственика и решенията са приети с мнозинство от всички присъстващи собственици . Авторството на съставителя на протокола е удостоверено от нотариуса ,поради което съдържанието му не би могло да се опровергае .
Това
,че ответникът не е подписал протокола и не е бил съгласен с избора на топлинен счетоводител не го освобождава от обвъзаносттта му с решението на мнозинството ,което е взето в съответствие с предвидените в закона правила . Да не говорим ,че решението на ОС на ЕС е влязло в сила и няма данни да е било оспорено ,респ. отменено.
Следователно не може да се оспорва ,че между ищеца и ответника е съществувала договорна обвързаност ,която е възникнала и съществувала на основание чл. 106а от ЗЕЕЕ/Обн. ДВ бр. 64 от
16.07.1999 год. ,отм. ДВ бр.
18/05.03.2004 год. / и чл. 150 от Закона за енергетиката чрез сключени договори при общи условия за продажба на топлинна енергия ,приети от „Топлофикация Бургас „ЕАД и одобрени с решение №
ОУ-36/06.06.2002 год. на ДКЕВР на осн.чл. 106а от ЗЕЕЕ/отм. /пар. единствен от ЗР на ОУ от 2002 год. /,съответно с решение № ОД-011 от 27.02.2006 год. на ДКВЕР,на осн.чл.
150 ал. 1 от ЗЕ/пар. единствен от ЗР на ОУ от 2006 год. /.Съгласно цитираните разпоредби общите условия влизат в сила и стават задължителни за купувачите на топлинна енергия от деня на обнародването им ,без да е необходимо тяхното изрично одобрение .
Установено е по делото ,че от 2000 год. отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се е извършвало от фирмата за топлинно счетоводство –„Белчевстрой „ ЕООД в съответствие с изискванията на чл.107 о сл. От ЗЕЕЕ/отм./,аналог.чл. 139 от ЗЕ. Посоченият топлинен счетоводител е бил избран с решение на общото събрание на етажните собственици ,взето по реда на чл. 4 ал. 2 от ПУРНЕС,видно от приложение на л. 16-17 от делото протокол.Етажните собственици са упълномощили надлежно лице ,което да ги представлява пред търговеца за дялово разпределение ,като сключи от тяхно име договор ,в който да бъдат уредени правата и задълженията на договорящите във връзка с отчитането и разпределението на отдадената от топлопреносното предприятие топлинна енергия до абонатната станция/вж.приложения договор от 23.11.2000 г. – на лист 18-21 от делото /.
Ответникът не е изразил съгласието си с взетите решения
,като не е положил подписа си на стр. 2 от приложения към протокола списък на етажните собственици ,което обаче не го освобождава от обвързаността му с решението на ЕС за избор на топлинен счетоводител .Именно въз основа на предоставените правомощия на топлинния счетоводител последният е извършвал отчитането и дяловото разпределение на потребената топлинна енергия за отопление и топла вода за процесния период .Затова не е било необходимо подписването на индивидуален договор между всеки от етажните собственици и ищцовото дружество . Посоченият топлинен счетоводител е бил избран с решение на общото събрание на етажните собственици ,взето по реда на чл. 4 ал. 2 от ПУРНЕС,видно от приложение на л. 18-19 от делото протокол.Етажните собственици са упълномощили надлежно лице ,което да ги представлява пред търговеца за дялово разпределение ,като сключи от тяхно име договор ,в който да бъдат уредени правата и задълженията на договорящите във връзка с отчитането и разпределението на отдадената от топлопреносното предприятие топлинна енергия до абонатната станция/вж.приложения договор от 26.01.2000 г. – на лист 20-22 от делото /.