Определение № 408 от 27.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Перник, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500343 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК:

823073638, с адрес и седалище: гр. Перник, ул. „Средец“ № 15 чрез адв. Т. Н. от САК срещу определение № 74/30.01.2026 г. по гр. д. № 62/2026 г. на Районен съд – Радомир, с което е обезсилена издадената заповед № 744/18.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1321/2025 г. по описа на РС-Севлиево и е прекратено производството по гр. д. № 62/2026 г. на Районен съд – Радомир. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че дружеството-заявител било депозирало чрез ЕПЕП заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 1321/2025 г. по описа на РС-Севлиево срещу длъжник „Вамид 2002“ ООД, ЕИК 113549815 като била издадена заповед № 744/18.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1321/2025 г. по описа на РС-Севлиево и било постъпило срещу същата възражение от длъжника. С оглед на последното обстоятелство на 23.12.2025 г. им било връчено разпореждане №2497/18.12.2025 г. по описа на РС-Севлиево да предявят установителен иск за вземанията по процесната заповед, като на тази дата -23.12.2025 г. било отворено съобщението в ЕПЕП, което било издадено на 19.12.2025 г. Твърдят, че в указания им едномесечен срок на 23.01.2026 г. депозирали искова молба пред РС-Радомир с правно основание чл. 422 ГПК и въз основа на същата било образувано гр.д. № 62/2026 г. на РС-Радомир. Неправилно първоинстанционния съд бил приел, че едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК бил започнал да тече от 19.12.2025 г. без да съобрази обстоятелството, че съобщението било връчено чрез ЕПЕП на 23.01.2026 г., на която дата било прочетено. Законодателят бил обвързал началния момент на преклузивния едномесечен срок с получаването на съобщението, а не с техническото му изпращане. Не било съобразено от РРС, че реален достъп до съобщението и неговото отваряне в ЕПЕП бил осъществен на 23.01.2026 г., когато страната обективно могла да се запознае с указанията на съда за предявяване на иск. Следователно едномесечния срок съгласно чл. 60, ал. 2 ГПК изтичал на съответното число на следващия месец, в случая на 23.01.2026 г. и на тази дата била депозирана исковата молба. Съгласно чл. 62, ал.2 ГПК исковата молба била получена от съда, тъй като била постъпила в ЕПЕП и срокът не бил пропуснат.

Ето защо неправилен се явява изводът на Районен съд - Радомир, че в случая издадената 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена, тъй като по делото не са представени доказателства за предявяване на иска. В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес и насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна. Производството по ч.гр.д. № 1321/2025 г. по описа на РС-Севлиево е образувано по заявление от 17.11.2025 г. на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: 823073638 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника К„Вамид 2002“ ООД, ЕИК 113549815, за следните вземания: 1/ 6176,55 лева - главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 09.12.2022 г. до 19.09.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението-17.11.2025 г. до окончателното й плащане;

2/ 1002,67 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 20.10.2023 г. до 05.11.2025 г.; 3/ 790,75 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 122,04 лв., съставляваща държавна такса.

Съдът е издал заповед № 744/18.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените по-горе вземания. С разпореждане № 2497 / 18.12.2025 г. районният съд е приел, че в срока по чл. 414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Със същото разпореждане районният съд е указал на заявителя че на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, както и че ако дружеството не представи по делото доказателства, че е предявило иска в посочения срок, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за парично задължение ще бъде обезсилена. За да постанови обжалваното определение, с което заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е изцяло обезсилена, РС-Радомир е приел, че заявителят е получил разпореждането с указанията за предявяване на установителен иск за вземането на 19.12.2025 г., а исковата молба е била депозирана на 23.01.2026 г. или след изтичане на преклузивния едномесечен срок. Ето защо на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за изпълнение е била обезсилена изцяло и производството пред исковия съд е било прекратено.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно по следните съображения: Съобщението е връчено съгласно чл. 41а, ал. 1 от ГПК - когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2 ГПК: съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне. Ето защо, според съда, изпратеното по този начин съобщение за разпореждането от 18.12.2025 г. е връчено на 23.12.2025 г., откогато започва да тече срокът за изпълнение, изтичащ на 23.01.2026 г. /присъствен ден/. Изпълнение на разпореждането е било предприето от страната на 23.01.2026 г. през системата за сигурно електронно връчване, в последния ден на установения законен срок.

След справка в електронната папка на ч.гр.д. № 1321/2025 г. на Районен съд -Севлиево, извършена през деловодната система ЕИСС, става ясно, че разпореждане № 2497/ 18.12.2025 г. е изпратено на заявителя чрез ЕПЕП в деня след постановяването му – 19.12.2025 г.

Доколкото по делото данни за отварянето му /отчет за доставено съобщение през ЕПЕП, от който е видно, че съобщението за връчване на препис от Разпореждане от 18.12.2025 г. по ч.гр.д. № 1321/2025 г. по описа на РС-Севлиево е било прочетено от адвокат Д.Г.У. в ЕПЕП на 23.12.2025 г. и същото се счита за връчено на заявителя чрез процесуалния му представител адвокат Д.Г.У. на 23.12.2025 г. /, то на основание чл. 41а, ал. 1 ГПК съобщението следва да се счита за връчено на 23.12.2025 г., от която дата е започнал да тече 2 едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяване на установителен иск за вземането /изтича на 23.01.2026 г. и на тази дата е подадена исковата молба по чл. 422 ГПК до РСРадомир/. В случая в деловодната система ЕИСС са налице данни за предявен срещу длъжника иск за претендираното вземане на 23.01.2026 г. и за съответно гражданско дело № 62 /2026 г. по описа на РС-Радомир, свързано с ч.гр.д. №1321/2025 г. по описа на РССевлиево.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е основателна, а първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 74/30.01.2026 г. по гр. д. № 62/2026 г. на Районен съд – Радомир като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3