Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 05.01.2022, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 276/2021
Вид
Решение № 1
Подписан
05.01.2022
Състав
Кирил Давидов Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл. 110, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал. 4 т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С., 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Евелина Д. Пейчинова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно наказателно дело № 20211870200276 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на едноличен търговец М.С.Х. с фирма ЕТ „М-М.Х.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., кв С.о, бл. 10, вх. Б, ет. 6 против наказателно постановление № 459602 - F474376/26. 08. 2019 год., издадено от началник отдел "Оперативни дейности" – С. в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл. 185, чл. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

С обжалваното наказателно постановление НП на едноличния търговец М.С.Х. с фирма ЕТ „М-М.Х.“ ЕИК ********* на основание чл. 185 ал. 2, вр. чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това че че на 20. 02. 2019 год. в 16:47 часа при извършена проверка в търговски обект магазин за цветя „М.“, находящ се в град С.,, ул. М., Б 3, стопанисван от ЕТ „М-М.Х.“ ЕИК ********* е било установено, че в обекта не се съхранява паспорт на наличното в този обект фискално устройство ФУ модел " DATECS DP -150 KL“ с ИН на ФУ № DT657316 и ИН на фискалната памет № 02657316 в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

На 27.02.2019 г. на едноличния търговец М.С.Х. с фирма ЕТ „М-М.Х.“ ЕИК ********* е съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН № F474376/27. 02. 2019 год., за това че на 20. 02. 2019 год. в 16:47 часа при извършена проверка в търговски обект магазин за цветя „М.“, находящ се в град С.,, ул. М., Б 3, стопанисван от ЕТ „М-М.Х.“ ЕИК ********* е било установено, че в обекта не се съхранява паспорт на фискалното устройство модел " DATECS DP -150 KL“ с ИН на ФУ № DT657316 и ИН на фискалната памет № 02657316 в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Като доказателство за констатациите от проверката към преписката е приложен протокол за извършена проверка, съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

Сезиран с преписката административнонаказващият орган е приел визираните в АУАН фактически обстоятелства и нарушение за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин 2 на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лева.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.

34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в предвидения шестмесечен срок.

Съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицето по чл .3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл .14, ал. 3 и чл .50, ал. 6 от същата наредба.

Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля ТР. Б. К. – актосъставител, които са безпротиворечиви, последователни и в тясно логическо и житейско единство с безспорните факти по делото.

Изложената в АУАН и в обжалваното НП фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. От показанията на свидетелката М., подписала и протокола за извършената проверка се потвърждава, че до края на проверката не е предоставен на проверяващите инспектори от НАП паспорта на фискалното устройство.

Смисъла на задължението установено в чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за съхраняването на паспорта на ФУ в търговския обект е да на това място за да бъде на разположение на проверяващи от НАП и всички други контролни органи. Това че след проверката и след приключване на протокола за тази проверка паспортът е намерен, не променя изводът за осъществено реално нарушение на чл. 42 ал. 1, т. 2 от цитираната наредба. От обективна страна е безспорно установено, че на датата на проверката 14.04.2019 г., търговецът не е съхранявал в търговски обект, паспорта на фискалното устройство, налично и работещо към момента на проверката.

Фактът на извършеното административно нарушение, се доказва с 3 показанията на актосъставителя – св. Т.К. инспектор в НАП, които съдът кредитира, тъй като те кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка, констатациите в който са потвърдени и от свидетелката М..

От обективна страна деянието е осъществено чрез бездействие, тъй като не е изпълнено задължението да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, като от субективна страна въпросът за вината не следва да се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.

Не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено това че нито в АУАН, нито в НП е посочено извършено ли е нарушението от едноличния търговец лично или чрез негов представител. В тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Нарушението е на едноличния търговец и това ясно е визирано в НП, независимо кой не е представил паспорта на ФУ при проверката. Щом този законоустановен документ със задължение за съхранение в обекта не е представен до края на проверката нарушението е осъществено именно от едноличния търговец, независимо къде обективно е бил – във или извън търговския обект. Съдът не кредитира показанията на свидетелката М. служител на жалбоподателя, заинтересувана в негова и в своя лична полза че паспортът на ФУ е бил в обекта. Тя е подписала констативния протокол за извършената проверка, потвърдила е по този начин констатацията, че в търговския обект не се съхранява паспорта на ФУ, имала е връзка по телефона с едноличния търговец и щом до края на проверката не е представен този задължителен за съхранение документ, проверяващите, актосъставителя и АНО обосновано са приели, че този документ не се съхранява в търговския обект.

Видно от показанията на свидетеля Т.К. и от протокола за проверка, свидетелката М. е знаела, че при тази проверка се изисква паспорта на ФУ, по време на проверката и до края й не е представила този документ на проверяващите, подписала се е в протокола за проверката на констатацията че паспортът на ФУ липсва към момента на проверката в търговския обект и не е представен. Тази констатация на проверката е потвърдена от свидетелката М. с подписа й в края на Протокол за извършена проверка № 0392059 от 20. 02.

2019 година, видно от който проверката е започнала в 16 часа и 47 мин. на 4

20. 02. 2019 год. и е завършила в 18 часа и 3 мин. същия ден. Щом при връзка по телефона с едноличния търговец ФУ не е представено на проверяващите в целия този отрязък от време, съдът приема че не се съхранява в търговския обект този задължителен за съхранение на това място документ. Съхранение е не само наличност в обекта, но и непосредствена възможност за представянето на паспорта на ФУ при осъществената проверка. Щом това не е сторено при проверката в търговския обект на жалбоподателя, продължила повече от час, съдът приема за доказано това нарушение на чл. 42 ал. 1, т. 2 от цитираната Наредба.

В тази насока съдът кредитира това писмено доказателство Протокол за извършена проверка № 0392059 от 20. 02. 2019 година и показанията на свидетеля актосъставител Т.К., а не заинтересованите показания на свидетелката М., при положение че и цитирания протокол за проверка е съставен с нейно участие, включително и за потвърдената от самата нея констатация за липса на паспорта на ФУ в търговския обект.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя едноличния търговец М.С.Х. с фирма ЕТ „ММ.Х.“ ЕИК ********* е осъществен състав на административно нарушение по см. на чл. 42, ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, тъй като на 20. 02. 19 г. като лице по см. на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не е изпълнило задължението си да съхранява в стационарния си търговски обект паспорта на въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство ФУ.

Нарушението, което е изложено в НП, е подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно - наказващ орган в НП към уреждащата състава му разпоредба на чл. 42, ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 т. 1 от ЗДДС, при излагане на обстоятелствата на това нарушение са изложени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да се разбере пълния обем на вмененото за осъществено административно нарушение и обстоятелствата чрез които се е осъществило това нарушение.

5

Правилно според съда АНО е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба - на чл. 185, ал. 2 вр., ал. 1 от ЗДДС, доколкото и нарушението не води до неотразяване на приходи. Относно вида и размера на наложеното наказание - имуществена санкция в размер на 500 лв. - същият е в минимално предвидения от законодателя в приложимата санкционна разпоредба, и не би и могъл да бъде изменян от съда в насока евентуално на неговото намаляване.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Наложената имуществена санкция е индивидуализирана в размер на минимума и според съда е достатъчна за постигане целите на административните наказания, поради което според съда наказателното постановление следва да бъде потвърдено като закносъобразно и обосновано.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, С.ският районен съд