Определение № 878 от 28.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 878 гр. Шумен, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500496 по описа за 2026 година Производство по чл. 278 във вр. чл. 538 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 18762/03.09.2026г. депозирана от Й. И. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. Д. Г. с ЕГН ********** срещу решение № 672 от 07.08.2026г. по гр. д. № 20263630103940 по описа на РС – Шумен, с което съда е отхвърлил, като неоснователна молбата на жалбоподателката, за даване на разрешение по реда чл. 130 от СК, да бъде заплатено от банковата сметка на малолетната и дъщеря Й. И. В., адвокатско възнаграждение в общ размер на 10 609.30 евро, дължимо по договор за правна защита и съдействие от 04.07.2022 г., както следва: 5 304,65 евро на адвокат А. В. М. и 5 304,65 евро на адвокат Т. Р. Н..

Жалбоподателката намира решението за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което молбата й по чл. 130, ал.3 СК да бъде уважена.

Излага подробни съображения.

Контролиращата страна ДСП- Шумен не депозира отговор на жалбата.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, по повод на частната жалба приема следното:

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд. По възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 130, ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, се допуска с разрешението на районния съд, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Преценката дали да бъде разрешено извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на дете по реда на чл. 130, ал. 3 СК следва да бъде извършена от съда с оглед интересите на детето от извършването на конкретното разпореждане, изхождайки от обстоятелството дали и до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на нуждите му.

Преценката следва да бъде извършвана с оглед особеностите на конкретния случай, както по отношение на нуждите, за удовлетворяването на които се поддържа, че е необходимо извършването на разпореждането, така и с оглед особеностите на разпореждането с имущество, което се иска да бъде разрешено, но винаги при отчитане интереса на детето, който трябва да е безусловно и по категоричен начин установен. От една страна да бъде взето предвид дали удовлетворяването на посочените в искането нужди и потребности на детето чрез извършване на разпореждането е в негов интерес, а от друга страна дали е в негов интерес и самото извършване на разпореждането, т. е. биха ли били удовлетворени чрез извършване на разпореждането нужди и потребности без интересите му да бъдат накърнени.

Така и Определение № 3 от 5.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6203/2015 г., I г. о., ГК.

В случая, първоинстанционния съд е отхвърлил, като неоснователно искането за даване на разрешение за разпореждане със сумата от 10 609.30 евро, от сметката на малолетното дете Й. И. В. с ЕГН ********** за изплащане на уговорени в договора за правна защита и съдействие от 2

04.07.2022 г. адвокатски възнаграждения в полза на адвокат А. В. М. и адвокат Т. Р. Н.. За да отхвърли искането, първоинстанционния съд е приел, че договорът противоречи на добрите нрави и е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, пр.

3 от ЗЗД. Посочил е, че уговореното в него възнаграждение в размер на 25% от обезщетието, не е справедливо и обосновано и е свръхпрекомерно, водещо до противоречие с добрите нрави и нищожност на договора.

По възражението на частния жалбоподател, че е недопустимо в производство по чл. 130, ал.3 СК съдът да се произнася по действителността на процесния договор.

Разпоредбата на чл.130, ал.3 СК, изискваща получаване на разрешение от районния съд за извършване на разпоредителни действия с имуществото на непълнолетните, по съществото си е охранителна и установена в интерес именно и само на тази категория правни субекти, които не разполагат с необходимата интелектуална зрялост за самостоятелно участие в гражданския оборот, поради което действията на разпореждане от тяхно име се извършват от родителите им със санкцията на съда, който преценява доколко разпореждането е в интерес на детето. Вж. и Определение № 366 от 24.10.14 г. по гр. д. № 4291/14 г. II г. о. на ВКС. Нищожният договор не поражда правни последици. Ето защо, не е налице действително поето задължение за заплащане на претендирания резултативен хонорар, респективно неизпълнение на такова. Не е в интерес на детето да заплаща суми по договор, след като насрещната страна няма вземане по този договор, респективно не същества задължение на детето да заплаща на адвокатите уговореното възнаграждение по процесния договор. Вж. и Решение № 74 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3831/2022 г., IV г. о., ГК. Ето защо, правилно в мотивите си първоинстанционният съд се е произнесъл по действителността на договора.

По възражението на частния жалбоподател, че процесния договор не е нищожен, а при условие на евентуалност, съдът не е следвало да отхвърля молбата изцяло.

Възражение за неоснователно, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, която настоящия състав споделя - Решение № 217 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2022 г., III г. о., ГК, Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 74 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3831/2022 г., IV г. о., ГК. Съгласно тази практика, подобен 3 вид договори са нищожни поради противоречието с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

По възражението на частния жалбоподател, че размерът на възнаграждението не обосновава извод за нищожност на целия договор.

По делото няма данни, че договорът би бил сключен и без клаузата за възнаграждение /чл. 26, ал. 4 ЗЗД/, поради което нищожността следва да бъде обявена по отношение на целия договор. Така и Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК.

Ето защо настоящата съдебна инстанция споделя напълно мотивите на районния съд за неоснователност на исканото разпореждане, поради което намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.

По обжалваемостта на настоящият акт.

Настоящият въззивен акт е постановен по искане с правно основание чл. 130, ал. 3 от СК, което е разгледано по реда на частните жалби. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 6 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни (граждански) дела, постановени в производства по чл. 130, ал. 3 от СК, които са изключени от касационен контрол. Така и Определение № 2320 от 8.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1584/2025 г., III г. о., ГК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 672 от 07.08.2026г. по гр. д. № 20263630103940 по описа за 2026г. на РС – Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 6 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4