Определение № 17967 от 13.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17967 гр. София, 13.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВВ.ИВ.Д. като разгледа докладваното от ВВ.ИВ.Д. Гражданско дело № 20251110139370 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Б. П. срещу “И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна и допустима, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответника “И.А.М.“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ....... от 29.11.2024 г., а с ответника „Ф.Б.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ....... от 29.11.2024 г., за обезпечаване на задълженията по ДПК. Излагат се съображения, че договорът за потребителски кредит и акцесорният договор за поръчителство са нищожни на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26 ЗЗД, тъй като са сключени при нарушаване на императивни правни норми. Твърди се, че в договорите не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за предоставяне на всички елементи с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 пункта. Ищецът 1 твърди, че не са му предоставени подписани от кредитодателя Общи условия, той не се е съгласил с тях и не ги е подписал, поради което не го обвързват.

Посочва се, че в ДПК не е фиксиран ясно общият размер на кредита и начинът на неговото усвояване, което е съществен елемент от договорното съдържание, съгласно чл. 11 ЗПК. Твърди се още, че в договора липсва разписана методика за формиране на ГПР и компонентите, включени в него.

Излагат се съображения, че ГПР е посочен неправилно, като действителният му размер възлиза на 101.94% и надвишава максимално установения праг от пет пъти размера на законната лихва, в нарушение на чл. 19 ЗПК. Сочи се, че в посочения в ДПК ГПР, не са включени разходите за възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 704.08 лв., които ищецът счита за „скрити“ разходи по кредита, наложени като условие за отпускането му.

Ищецът счита, че клаузата, задължаваща го да осигури поръчителство от точно определено лице - „Ф.Б.“ ЕООД, на което да плати възнаграждение, е изцяло неравноправна и нищожна. Според него това е механизъм за събиране на незаконни такси в полза на трето свързано с кредитодателя лице, с което се заобикалят ограниченията на ЗПК. Твърди се, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 16 ЗПК да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя. На следващо място се сочи, че ДПК е сключен при противоречие с добрите нрави, доколкото общата сума, която потребителят трябва да върне, в това число възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство, е прекомерно висока и противоречи на добрите нрави

Твърди се още, че в договора липсва ясен погасителен план, който да посочва точното разпределение на вноските между главница и лихва. При тези твърдения, ищецът моли съдът да се произнесе с решение с което да прогласи за нищожен на договор за потребителски кредит № ....... от 29.11.2024 г., сключен между В. Б. П. и „И.А.М.“ АД и договора за предоставяне на поръчителство (гаранция) № ....... от 29.11.2024 г., сключен между В. Б. П. и „Ф.Б.“ ЕООД. В условията на евентуалност, в случай че договорите бъдат признати за валидни, моли съдът да прогласи за нищожни клаузте, с които се урежда начисляването на възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „И.А.М.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че исковата молба е нередовна, 2 доколкото не е представено доказателство за заплащане на държавната такса.

Оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че Договор за паричен заем № ....... от 29.11.2024 г., е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Посочва, че в процесния договор за кредит са посочени размерът на ГПР и на общата дължима сума и са посочени допусканията, послужили за изчисляване на ГПР. Поддържа, че ГПР по кредита е посочен към датата на сключване на договора, а при промяна на условията по договора кредитодателят не е длъжен да посочва нов размер на ГПР. Поддържа, че посоченият размер на ГПР е верен и отговаря на действително приложения между страните. Оспорва, че сключването на договор за поръчителство с избран от кредитодателя гарант е задължително условие за сключване на договора за кредит, като посочва, че кредитополучателя е имал възможност да сключи и договор за банкова гаранция или да предостави двама поръчители като обезпечение за кредитора.

Оспорва, че при изчисляване на ГПР следва да се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като поддържа, че посоченото възнаграждение е външна уговорка между различни от кредитора лица, поради което не следва да се включва в ГПР. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея липсват конкретни фактически твърдения, на които се основава искът срещу него, което затруднява защитата му и моли съдът да остави исковата молба без движение и да задължи ищеца да отстрани нередовностите. По същество счита се излагат съображения, че договорът за поръчителство (гаранция) е сключен валидно между дееспособни лица, при спазване на изискуемата форма и от субект, който е вписан в Регистъра на БНБ като финансова институция с предмет на дейност „гаранционни сделки“. Ответникът твърди, че договорът за предоставяне на гаранция по своята същност е двустранен договор за услуга и срещу възнаграждение и не попада в приложното поле на ЗПК, поради което всички доводи на ищеца за нищожност, основани на ЗПК, 3 са ирелевантни. Излагат се съображения, че възнаграждението за гаранция не следва да се включва в ГПР, тъй като договорът за гаранция е подписан след договора за кредит и само в случай че ищецът не осигури друго обезпечение в тридневен срок, като кредиторът по ДПК е длъжен да калкулира ГПР само въз основа на разходи, известни към момента на сключване на договора за кредит.

Сочи се още, че възнаграждението за гаранция е определено след преценка на риска и е насрещна престация за поетото задължение да се обезпечи чужд дълг, като евентуална нееквивалентност на престациите не води до нищожност на договора.Твърди се, че договорът е сключен по инициатива на ищеца, който е имал алтернативни възможности за обезпечение, но е избрал тази услуга доброволно, като клаузите са били ясни и разбираеми. При тези твърдения и възражения моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.Претендира разноски за производтвото.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, за установяване спрямо ответника „И.А.М.“ АД, че договор за потребителски кредит № ....... от 29.11.2024 г., сключен между В. Б. П. и „И.А.М.“ АД е нищожен поради противоречие със закона и неговото заобикаляне, евентуално съединен с установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД – за установяване на нищожност на договорната клауза за предоставяне на поръчителство и установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за установяване спрямо ответника „Ф.Б.“ ЕООД, че договор за предоставяне на поръчителство № ....... от 29.11.2024 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и като неравноправен потребителски договор.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: сключване на договор за потребителски кредит № ....... от 29.11.2024 г. с ответника „И.А.М.“ ЕООД, както и сочените основания за недействителност на договора – заобикаляне на закона, противоречие на закона и посочване на размер на ГПР, който е по-нисък от действителния ГПР, както и че реалния ГПР по договора за кредит надвишава 5 пъти размер 4 на законната лихва.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че договорът за заем е действителен.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: сключване на договор за поръчителство/гаранция с ответника „Ф.Б.“ ЕООД, както и сочените основания за недействителност на договора – противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправен потребителски договор (договор, по който едната страна е потребител, другата страна е търговец, действащ в рамките на своята професионална или търговска дейност, значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора в полза на търговеца).

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен.

IV. Обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване.

С оглед твърденията на твърденията на ищеца и тези на ответниците, както и на въведените в процеса възражения, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства:

1/ между ищеца В. Б. П. и ответника “И.А.М.“ АД е сключен договор за потребителски кредит № ....... от 29.11.2024 г., съгласно който кредитодателят „И.А.М.“ АД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1500 лв., срещу задължението на да върне сума в общ размер от 1687,92 лв., чрез заплащане на 13 бр. равни двуседмични погасителни вноски на стойност от по 129,84 лв.

2/ за обезпечаване на договор за потребителски кредит № ....... от 29.11.2024 г., между ищеца В. Б. П. и ответника „Ф.Б.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ....... от 29.11.2024 г. срещу заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 704,08 лв., платима на 13 бр. равни двуседмични вноски на стойност от по 54,16 лв., заедно с погасителните вноски по ДПК;

3/ сумата от 704,08 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство № ....... от 29.11.2024 г. не е включена при изчисляване на посочения в договор за 5 потребителски кредит № ....... от 29.11.2024 г. ГПР

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ответникът „И.А.М.“ АД, в срок до датата на насроченото първо по делото открито съдебно заседание, да представи по делото заверен препис от договор за потребителски кредит № ....... от 29.11.2024 г., сключен с ищеца В. Б. П., ведно със СЕФ и приложимите ОУ.

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, в срок до датата на насроченото първо по делото открито съдебно заседание, да представи по делото заверен препис от договор за предоставяне на поръчителство № ....... от 29.11.2024 г., сключен с ищеца В. Б. П..

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че при неизпълнение на горното, в посочения срок, съдът на осн. чл. 161 ГПК може да приеме за установени фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответниците да представят счетоводна справка за извършени плащания, като неотносимо към предмета на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ с въпроси формулирани в исковата молба, които са неотносими към предмета на делото.