Акт от 14.08.2020, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 371/14.08.2020 г. гр. Монтана

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Соня Камарашка при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 287 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от А.Г.Д.

*** против Заповед №1296 от 09.06.2020год. издадена от кмета на Община Монтана с която е наредено премахване на незаконен строеж – „гараж” находящ се в УПИ ХIII, кв.119, по действащия подробен устройствен план на гр.Монтана, поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта /КК/ на гр.Монтана с адрес гр.Монтана, ул.”С*** К*** О*** ” №* . Определен е три дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно премахване на строежа от извършителя, като при неспазване срока на доброволно изпълнение се извърши принудително такова на основание чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредба за принудително изпълнение на заповеди на кмета на Община Монтана за поправяне, заздравяване и премахване на строежи или части от тях на територията на община Монтана. В жалбата се излагат доводи, че през 2000год. оспорващия е монтирал гаражна клетка в междублоковото пространство в гр.Монтана на ул.”С*** К*** О*** ” №* , без учредено право на строеж, без предвиждания в градоустройствения план за гараж и строителни книжа, като твърди, че за гаража е приложима разпоредбата за неговата търпимост по см. на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане. Индивидуалният административен акт се оспорва и като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; неспазване на установената форма; липса на конкретизация в коя от хипотезите по чл.225, ал.2 от ЗУТ попада описания гараж; неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая; липса на мотиви при издаване на заповедта и противоречие с целта на закона. Излагат се доводи за нищожност на издадената заповед, тъй като е издадена при липса на материална компетентност. Както и че при издаване на констативния акт Община Монтана не е имала съставен акт за общинска собственост, което не й дава право да се разпорежда с имота. Твърди се, че оспорената заповед не е издадена в 14 дневен от връчване на констативния акт с което е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1 от АПК, поради което и същата е нищожна. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна и нищожна.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява, като в писмени становища поддържа жалбата в която твърди незаконосъобразност и нищожност на издадената заповед, като в последното становище излага доводи, че не е изяснена собствеността на имота, поради което Община Монтана не е имала основание за започване на административното производство.

Ответникът по оспорването – кмета на

Община - Монтана се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт Г*** Петкова, която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като подробни доводи развива в представена писмена защита досежно издаване на заповедта от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Представя списък с разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж.

Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на жалбоподателя изградил строежа. Жалбата срещу акта е предявена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ от надлежно легитимирано лице с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.

Административен съд – Монтана, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.

2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, както и заключението на назначената и приета по делото съдебно - техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по административната преписка писмени доказателства се установява, че в Община Монтана са предприети мероприятия относно премахване на незаконни строежи и обекти в между блокови пространства и имоти публична общинска собственост. В тази връзка е извършена проверка на място и по документи на строеж на допълващо застрояване „метална гаражна клетка“ в УПИ ХIII, кв.119, по действащия ПУП на гр.Монтана, ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Монтана с адрес гр.Монтана, ул.”С*** К*** О*** ” №* в отсъствие на собственика на строежа А.Г.Д. ***.

На 14.05.2020 год. от главен експерт

„Контрол по строителството“ към Община Монтана е издадени констативен акт № 03 с окомерна скица на л.20-22 от делото, като е образувано административно производство по чл. 225а от ЗУТ. На същата дата констативния акт е връчен на жалбоподателя с указания за представяне на възражения в 7 дневен срок от датата на връчване, считано от 15.05.2020г.

При проверката е констатирано незаконно строителство, описано по следния начин - "метална гаражна клетка, поставена без връзка с терена и мрежите на техническата инфраструктура, не е електрифициран, не е водоснабден и се ползва по предназначение без одобрени строителни книжа”.

Приема се в констативният акт, че същият е изградена през 2000година от собственика А.Г.Д., съгласно представена от него декларация. Изпълнения строеж на допълващо застрояване е с размери в план дължина – 5,10м, ширина – 2,60м. и височина – 2,10м. на 1,80м на покривната конструкция, като е представен на окомерната скица, част от констативния акт.

По отношение на металната гаражна клетка е установено, че е построено без одобрени строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, което е дало основание да се счетат за нарушени разпоредбите по чл. 148, ал.

1 от ЗУТ и чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ.

Видно от приложения констативен протокол от 26.05.2020г. на л.28 от делото по констативния акт не са постъпили възражения от жалбоподателя.

Административният орган - Кметът на Община Монтана е издал оспорената в настоящото производство заповед Заповед №1296 от 09.06.2020год. При издаване на заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностното лице фактическа обстановка, респективно наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал.

1 от ЗУТ във връзка с чл. 148 и чл.225, ал.2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа е изпълнен от А.Г.Д. през 2000год. по стопански начин. Строежът е определен като такъв от пета категория, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл. 137, ал.1, т.5, буква „в“ от ЗУТ.

По делото е приложен Акт за частна общинска собственост №5985/29.05.2020г. вписан в Агенция по вписвания с рег.

№1517/29.05.2020г. по отношение на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Монтана с площ от 2967,00 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана с начин на трайно ползване – високо застрояване над 15м., който по действащия ПУП е част от УПИ ХIII, кв.119 с конкретно предназначение „за жилищно строителство“. В правно основание за съставянето на АЧОС са отразени разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 и чл.56, ал.1 от ЗОС и §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

От заключението на вещото лице изслушано в открито съдебно заседание по назначената и по същество неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована, без индиция от заинтересованост и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и след проверка на място и в Община Монтана, се установява, че отразения в заповедта обект представлява гараж с метална конструкция с размери дължина 5,10м., ширина 2,60м. и височина от 2,10м., без ВиК и електрозахранване, ползващ се по предназначение за гараж. Като същият представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като елемент от допълващо застрояване с площ от 13,26кв.м., разположен в УПИ ХIII, кв.119 по действащия ПУП на гр.Монтана с идентификатор *** по КК на гр.Монтана, разположен на вътрешната регулационна линия с имот с идентификатор *** и на отстояние от регулационна линия с имот с идентификатор ***. По действащия ПУП за гр.Монтана предвижданията по отношение на застрояването на УПИ ХIII, кв.119 по плана на града са за основно застрояване на високо жилищно строителство над 15м. с площ 2967 кв.м. Според вещото лице строежа е изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, без виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, без разрешение за строеж по см. на чл.148, ал.1 от ЗУТ и без одобрени проекти във вр. с чл.142, ал.1 от ЗУТ. Като изградения гараж не е нанесен в предходни кадастрални планове на гр.Монтана.

Строежът, според вещото лице, като отговор на поставената задача не е допустим по правилата и нормите на ЗУТ и не отговаря на условията за търпимост на строежа по § 16, ал.1-3 от ДР на ЗУТ и §127 и 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като в действащия план одобрен със заповед №570 от 10.04.1990г. предвиждащ урегулиране на УПИ ХIII, кв.119 е предвиден за високо жилищно строителство, като планът е запазил 7 етажна жилищна сграда и 6 етажна жилищна сграда свързано строителство – основно застрояване и в него не е предвидено допълващо застрояване.

Местоположението на гаража не попада в нормата на чл.41, ал.2 от ЗУТ и по чл.112, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, тъй като местонахождението му не е предвидено както в действащия ПУП към момента на изграждането му, така и към настоящия момент.

При осъществяване на служебна проверка за законосъобразност на заповедта на основание чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146, т.1-5 от АПК съдът намира следното.

Съгласно чл. 223, ал.1, т.8 и чл. 225а ал.1 от ЗУТ кметът Община - Монтана е овластен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ от пета категория или части от тях на територията на общината, поради което се явява административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде оспорената заповед. Строеж или част от него, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж е незаконен на основание чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Необосновано и неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на акта.

Действително, като критерий за нищожност на административния акт може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т. е в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая такива нарушения не се констатират. В оспорения административен акт са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл. 225, ал.

2, т. 2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гледна точка на неговия вид - „гараж”; местонахождение - в УПИ ХIII, кв.119, по действащия ПУП на гр.Монтана, поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Монтана с адрес гр.Монтана, ул.”С*** К*** О*** ” №* ; при посочване параметрите на строителството, разположението му в имота и че същото е изпълнено без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като по този начин в необходимата и достатъчна степен е конкретизиран разпореденият за премахване строеж. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото административно решение, при подробно описание на вида, предназначението, местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения Констативен акт № 03 от 14.05.2020г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е спазено изискването на закона за мотивиране на акта от фактическа страна.

Разпечатката съдържа 38 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48eb90ee-1064-4cac-bb4c-8ac9def743d5