Решение № 82 от 06.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100514125 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20187492/17.09.2021 г., постановено по гр. д.

№63061/2019 г. по описа на С РС, 171 състав, частично е уважен предявеният от Р. А. срещу „Д.З.“ АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2200 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.07.2014 г. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 15000 лв.), ведно със законната лихва върху присъденото главно парично притезание от настъпване на процесното застрахователно събитие – 28.07.2014 г., до окончателното й изплащане.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, а съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 5000 лв., като от така определения размер следва да се приспадне сумата от 2800 лв. – заплатена от застрахователя в полза на ищеца. Съдът е приел, че обезщетението не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД , тъй като пострадалият водач чрез своето поведение не е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен осъдителният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на 1 заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди над присъдената сума от 2200 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв., ведно със законната лихва върху главното парично притезание от настъпване на процесното застрахователно събитие – 28.07.2014 г., до окончателното му заплащане. Въззивникът-ищец поддържа, че в обжалваната част решението е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата н а чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, както конкретните икономически условия, в контекста на които са причинени вредите. По изложени подробно съображения ищецът иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и уважаване на иска в пълния предявен размер. Претендира разноски

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал.

1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който я обжалва. Излага подробни доводи за недоказаност на ищцовата претенция по основание и размер. Иска въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от ответника в частта, в която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на твърдяното застрахователно събитие за сумата от 2200 лв. Въззивникът поддържа довод з а неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като, решението било постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че размерът на признатите за действителни вреди е прекомерен. Присъденото обезщетение е в противоречие с принципите на справедливостта, социално-икономическата обстановка в страната и установената практика. Счита, че присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД Излага, че изплатената сума от 2800 лв. напълно съответства на претърпените болки и страдания. Сочи, че физическите болки нямат висок интензитет, а психическите засягания на ищеца остават недоказани в процеса. Поддържа възражението за съпричиняване. На основание подробно изложени мотиви иска отмяна на решението в обжалваната от него част и отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемият-ищец не е подал в законоустановения срок отговор на тази въззивна жалба.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

2

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби и отговорите на въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.

Софийски районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД .

Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – а р г. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника застраховател.

Тъй като ответникът е заплатил извънсъдебно обезщетение на ищеца, а и пред въззивната инстанция не е налице спор относно основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск, то спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение. Спорен пред въззивния съд е и въпросът за наличието на съпричиняване.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2014 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 2 млн. лв., при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай (арг. чл. 266, ал. 1, т. 1, б. "а" КЗ, отм.).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се 3 определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: охлузвания на десния лакът, кръвонасядане с лек оток по предно-вътрешната повърхност на ляво коляно, кръвонасядане с оток по вътрешната повърхност на лява подбедрица в долната трета, вътрешния глезен и долната повърхност на лявото ходило под глезена и по петата, охлузване по вътрешната повърхност на дясно коляно, лек оток и кръвонасядане по вътрешния глезен на десния долен крайник. Експертът установява, че е издадено направление за извършване на рентгенови изследвания, в което като основание за провеждането им е поставена диагноза съгласно международната класификация на болестите – S20, повърхностна травма на гръдния кош. Съгласно заключението по СМЕ от приложената по делото документация не може да се установи в какво се изразява тази повърхностна травма, а при проведения съдебно-медицински преглед не са установени травматични промени по кожата на гръдния кош.

При проведения непосредствено след инцидента преглед в лечебно заведение са проведени образни обследвания, като не са установени травматични увреждания, които да ангажират костни структури или вътрешни органи при ищеца. Вещото лице от СМЕ, извършило анализ на представените по делото медицински документи, достига до фактическия (доказателствен) извод, че А. е приет за преглед в МБАЛ-Перник, където след проведени рентгенографии е препратен към личния лекар, който му е издал болничен лист с диагноза „контузия на коляното“ за срок от 7 дни при домашно абмулаторен режим.

Заключението по СМЕ не установява данни за предписано лечение, както и за провеждане на други прегледи. Вещото лице излага, че от медицинска гледна точка при мекотъканни увреждания, каквито са установените при А. наранявания, се препоръчва покой и обезболяващи средства при нужда. В конкретния случай е издаден болничен лист с домашно амбулаторен режим на лечение, като не се установяват данни за предписани медикаменти. Не са провеждани хирургични интервенции. Времето на възстановяване от мекотъканните травми е от порядъка на 7-14 дни. Предвид възстановителния срок към момента на изслушване на СМЕ пред СРС лицето следва да е напълно възстановено от получените травматични увреждания при инцидента на 28.07.2014 г. Вещото лице посочва, че в конкретния случай болката при мекотъканните травми е с лек до среден интензитет, като същата е най-силна непосредствено след травмата и постепенно намалява до приключване на възстановителния период, който е в рамките на 7-14 дни. От заключението се установява, че по време на възстановителния период е възможно да се усеща лека болка и дискомфорт, които не са с постоянен характер, а при въздействие върху засегнатата област. Експертът установява, че както преди инцидента от 28.07.2014 г., така и след него е провеждано лечение във връзка с хронични заболявания, които има А., като то няма отношение към получените при ПТП травматични увреждания и не е във връзка с тези 4 увреждания. Доколкото вещото лице посочва, че при непоставен обезопасителен колан при ПТП биха се получили значително по-тежки увреждания от наличните и констатирани мекотъканни травми, може да се направи извод, че при настъпване на ПТП ищецът е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан. От заключението по СМЕ се установява и причинно-следствената връзка между процесния инцидент и установените травматични увреждания на А..

При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.