Определение № 10852 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10852 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110151686 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 371016/12.11.2025г. на СРС, подадена от М. Д. Й. срещу „Стик-Кредит“ АД.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищцата чрез адв. Д. в седмодневен срок от съобщението да посочи банкова сметка или друг начин за изплащане на евентуално присъдени в нейна полза суми по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 05 май 2026г.

Час: 09:40

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата М. Д. Й. чрез адв. М. Д. – АК-София, е предявила срещу ответника „СтикКредит“ АД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения с ответника Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 1493584/15.09.2025г. При условията на евентуалност се предявява иск за прогласяване нищожността само на клаузите на чл. 1, ал. 6, чл. 19 и чл. 29 от него. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от 102,26 евро /202,00 лева/, недължимо платена по нищожния договор за заем.

Ищцата твърди, че сключила с ответника описания по-горе договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 1100,00 лева. Сумата следвало да се върне за 24 месеца при годишна лихва от 36% и ГПР, посочен като 39,61%. Общата сумата, дължима за връщане, била 1679,19 лева. Съгласно чл. 1, ал. 11 от Договора заемателката следвало да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 19 в срок от три дни от сключването заемателката следвало да обезпечи задълженията си или чрез поръчител – физическо лице, отговарящо на определени изисквания, или чрез представяне на банкова гаранция. При неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,9% дневно от стойността на усвоената сума за периода, за който не е предоставено обезпечение. На 17.10.2025г. ищцата платила предсрочно на ответника 1302,00 лева. Договорът бил нищожен, тъй като посоченият в него ГПР бил различен от реално прилагания такъв, защото не включвал и сумата по начислената неустойка. Действителният ГПР надхвърлял и лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПКр, като възлизал на 415,83%. Неустойката реално не обезпечавала заема, а единствено го оскъпявала, като съставлявала механизъм за обогатяване на заемодателя, а предвиждащата я клауза била неравноправна, намирайки се вън от всякаква връзка с изпълнението или 1 неизпълнението на основното задължение по договора. Налице било заобикаляне на закона и прикриване на действителните разходи по него, като тежестта от неизпълнението на задължението на заемодателя да проучи кредитоспособността на заемателя се възлагала неправомерно върху последния. Единствено от волята на заемодателя било да приеме предоставеното обезпечение. Обосновава се наличието на неравноправни и неясни клаузи.

Доколкото договорът бил нищожен, то ищцата дължала връщане само на чистата му стойност, поради което платените в повече 202,00 лева следвало да ú се върнат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД чрез адв. Х. М. – АКСофия, е подал Отговор, вх. № 48468/16.02.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Тъй като договорът вече не бил действащ между страните, то за ищцата нямало интерес да иска установяване на неговата и на отделните му клаузи недействителност. Действителността на клаузата за неустойка не влияела върху действителността на целия договор. Твърди, че договорът е сключен по инициатива на ищеца, като е бил наясно с условията по него и клаузите му, като е изразил изрично съгласие с тях. Предоставена му била съответната преддоговорна информация. Обосновава се законосъобразност на клаузите на договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на потребителите. ГПР бил изчислен правилно, като неустойката не следвало да се взема предвид. Не оспорва, че неустойката не била включена при изчисление на ГПР, както и че е получил от ищцата посочените в исковата молба 202,00 лева.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор/клауза в него съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността му/ú на сочените основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Страните не спорят, че между тях по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 1493584/15.09.2025г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, че дължимата по договора неустойка за непредоставено обезпечение не е включена при изчислението на ГПР, че ищцата е усвоила предоставената в заем сума от 1100,00 лева, както и че същата е изплатила на ответника по договора сумата от 1302,00 лева.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че между страните по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № 1493584/15.09.2025г. със съдържание съобразно представената към исковата молба разпечатка, че дължимата по договора неустойка за непредоставено обезпечение не е включена при изчислението на ГПР, че ищцата е усвоила предоставената в заем сума от 1100,00 лева, както и че същата е изплатила на ответника по договора сумата от 1302,00 лева.

С оглед обявените като безспорни обстоятелства и вече представените по делото писмени доказателства ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за задължаване на ответника да представи документите по т. ІІ от доказателствените искания към исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изслушване на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, доколкото обстоятелствата, които се цели да бъдат установени по този начин, или са безспорни, или са установими и без прилагане на специални знания.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

2

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи по електронна поща и отговорът на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3