Акт от 22.06.2021, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. Монтана, 22 юни 2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 09 06 2021 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 200 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 144 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „А*** ” ООД, гр. Л*** представлявано от управителя А*** М*** против Решение за определяне на финансова корекция № МДР-СД 01-22 от 02 04 2021 г. на Заместник-Министър на МЗХГ и Ръководител на УО на „Програма за морско дело и рибарство за периода 2014-2020 г.”

В жалбата се оспорва изцяло определената финансова корекция по процесния договор с изпълнител „В*** ” ЕООД. тъй като описаното от УО твърдяно нарушение не съставлява нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013. Твърди, че не са налице доказателства за изменение на подписания договор между представляваното от него дружество и „В*** ” ЕООД, както и за необходимостта същият да бъде изменян, за да се приеме, че са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ПМС № 160/2016 г. Нито в публичната покана, в производството по раздел III, Глава четвърта на ЗУСЕСИФ, нито впоследствие в подписания договор за изпълнение от 22 02 2019 г., е определяна схема за плащане, за да може след това тя да бъде изменяна, което да доведе до незаконосъобразно изменение на самия договор. И в публичната покана и в договора за изпълнение е посочено, че 100 % от плащането се извършва след първоначално изпитване на стоката и двустранно подписан приемателно-предавателен протокол за доставката. Никъде не е записано, че плащането ще се осъществява с една фактура или с един приемателно-предавателен протокол. В депозираното пред УО възражение подробно е обяснен технологичният процес по изпълнение на договора за доставка като е осъществено изплащане на 100 % единствено при първоначално изпитване на стоката и след двустранно подписан приемателно-предавателен протокол за доставката.

Дори да се приеме, че е налице някакво изменение, касаещо начина на плащане, това изменение е от категорията на несъществените по см. на чл. 10, ал. 2, т. 5 от ПМС № 160/2016 г., тъй като не променя цената на договора, страните по договора и не влияе върху характера на изпълнение на договора за доставка. Няма изменение на условията, които са били част от процедурата за избор на изпълнител. Спецификата на доставката и технологичния процес за приемане на стоката са били известни на всеки потенциален изпълнител, както е било известно кога ще се осъществи плащане по доставката - при изпитване на стоката и приемането й от възложителя. Необоснован е и изводът на РУО, че твърдяното „изменение в схемата за плащане" съставлява нередност по т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал.

1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансова корекция и процесиите показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата), за която нередност се следва финансова корекция в размер на 25 % от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор. На първо място, не е нарушена нито европейска, нито национална правна норма, следователно дружеството не следва да търпи финансова корекция от поисканите за възстановяване разходи. Още повече, в самата т. 23 от Приложение № 1 от Наредбата, на която се позовава РУО е записано, че промяната в елементите на договора, за да бъде нередност, трябва да е от такава категория, че да прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. С жалбата се оспорва изцяло и констатацията за незаконосъобразно изменение на срока на изпълнение на дейностите, поради промяна на обстоятелства, обявени в публичната покана, които изменения са от такова естество, че водят до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите кандидати. Прави се връзка между чл. 288 от Търговския закон, чл.

20а от Закона за задълженията и договорите и чл. 10 от ПМС № 160. Дори да се приеме, че изпълнителят не е изпълнил точно - в срок, задължението си, то това не значи изменение на договора, а юридически факт, който поражда правото на бенефициера да наложи договорената неустойка, която е изрично и предварително включена в съдържанието на самия сключен договор. В случая не става въпрос за изменение на договора, а за неговото неточно изпълнение. Между изменение на договор и неточно изпълнение на договор има съществена разлика. В първия случай страните по договора, след подписването му, постигат съгласие за неговото изменение, а във втория случай изпълняват предвиденото в договора. Без значение за настоящия спор е въпросът дали дружеството възложител „А*** ” ООД е търсило обезвреда за забавено изпълнение. Съществува разлика между действията на бенефициера при определяне на изпълнител и действията на изпълнителя при изпълнение на поръчката. Изпълнението на договора започва след подписването му и издаването на възлагателно писмо от страна на А*** ООД. Следователно срокът за изпълнение започва да тече след кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. Твърдяното от органа незаконосъобразно изменение на срока на договора не е налице, поради което неправилно РУО го е отнесъл към т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата В с.з. представляващият дружеството поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като заявява, че възразява и спрямо посочения с допълнително писмо размер на финансовата корекция, тъй като същият не е съобразен със сключения договор. В писмени бележки се излагат аналогични на жалбата съображения. Твърди също, че поради непосочване на реалната стойност на финансовата корекция, определена само процентно от допустимия разход по процесния договор, не позволява на съда да извърши проверка по законосъобразност на определената корекция, която може да бъде наложена само върху средствата от ЕФ, но не и върху средствата на дружеството, с които е съфинансирано изпълнението.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл. юрк П*** Г*** в с.з. оспорва жалбата. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки твърди, че няма нарушение на административнопроизводствените правила, като при определяне на финансовата корекция са съобразени правилата и процесуалните срокове, относими към откриване и приключване на производството, като е обезпечено и правото на защита на бенефициента, предоставяйки му възможностга активно да вземе участие в производството. В решението е посочен процентът на финансовата корекция, както и върху коя сума се начислява съшият, а именно: по определения ред в чл.5, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели зл определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестицнонни фондове /Наредбата/. РУО е квалифицирал изменението на договора, касаещо срока като съществено, позовавайки се на два признака съгл. чл. 10, ал. 6 от ПМС 160/2016 г., а именно: изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за избор на изпълнител, биха привлекли към участие допълнителни кандидати, биха позволили допускането на други кандидати, различни от първоначално избраните или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; като и че изменението води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите кандидати в процедурата. Същевременно срокът за изпълнение е и един от показателите за оценка на офертите с тежест 20%. От друга страна неналагането на неустойки съгласно клаузите на договора и то за значителен срок на изпълнение след срока, води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите кандидати в процедурата. По тези причини неоснователни се явяват и твърденията на жалбоподателя, че е без значение дали дружеството възложител е търсило обезвреда за забавено изпълнение. Именно липсата на действия по налагане па неустойка и изплащането на цената в пълен размер на изпълнителя независимо от значителното забавяне на същия, води до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите кандидати в процедурата. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ - ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, при хипотезата на делегирана компетентност. Според чл. 39 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, Дирекция "Морско дело и рибарство" изпълнява функциите на Управляващ орган по Програмата за морско дело и рибарство 2014—2020 г. Ръководител на тази дирекция, като част от структурата на Министерството, е Министърът на земеделието, храните и горите. В случая издател на обжалвания акт е Заместник-министър на ЗХГ и Ръководител на УО ПМДР, на който са възложени правомощия със Заповед № РД-09-187/26.02.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ. В хода на реализираното производство по чл. 73 oт ЗУСЕСИФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице. Спазено е и изискването за писмена форма с излагане на мотиви. Обжалваното решение е подробно мотивирано, както от фактическа, така и от правна страна, съдържа ясна разпоредителна част, постановено при правилно приложение и в съответствие с целта на закона. Счита, че безспорно се установяват трите кумулативни предпоставки за наличието на нередност, което се доказва от приложените с административната преписка писмени доказателства. Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Прокурор Г*** А*** при ОП Монтана, встъпила при условията на чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, дава мотивирано заключение за неправилност на оспореното решение. Финансова корекция се определя след като е констатирана нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 г. По отношение на констатираното незаконосъобразно изменение на договора за изпълнение, поради изменение на схемата за плащане, счита че не са налице доказателства за изменение на подписания договор между бенефициента „А*** “ ООД и „В*** “ ООД, който е с предмет „Линия за излюпване на оплоден хайвер;

Линия за елитен зарибителен материал; Линия за угояване“. Видно от доказателствата по делото изпълнителят е извършил доставка за линия за излюпване на оплоден хайвер. Извършено е първоначално изпитване. Съставен е и двустранно подписан приемно-предавателен протокол и на 29.01.2020 година е осъществено сто процента плащане за извършената доставка за тази линия за излюпване на оплоден хайвер - фактура № ********** от 24.01.2020 на стойност 151 075.00 лв. без ДДС. Същото е извършено и за останалите две линии - линия за елитен зарибителен материал и линия за угояване, като за всяка след извършената доставка е подписан приемно-предавателен протокол е извършено стопроцентово плащане с фактури съответно № ********** от 25.03.2020 на стойност 178 760.00 лв. без ДДС и фактура № ********** от 28.04.2020 на стойност 818 845.00 лв. без ДДС. Видно от горното изводът на Управляващия орган, че е налице изменение на договора, защото не е налице еднократно плащане, е неправилен и в този смисъл липсва нарушение на българското или европейското законодателство, поради което не е налице нередност. По втората констатация - „Незаконосъобразно изменение на срока за изпълнение на дейностите“, счита, че е налице неточно изпълнение от страна на изпълнителя, а не изменение на срока за изпълнение на дейностите. Съгласно чл. 15 от сключения договор при забавяне от страна на изпълнителя при предаването на стоките, същият дължи неустойка в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, но не повече от петнадесет процента от стойността на дължимите стоки. Видно от горното не е налице и втората констатирана на Управляващия орган, поради което намира жалбата за основателна, а решението за неправилно.

Разпечатката съдържа 14 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48eadb56-8d30-4ca8-b098-dd617d917306