Решение № 232 от 24.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Благоевград, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200500112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Въззивна жалба с вх.№9706/12.11.2024 г. е подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юрк. Е. К., срещу Решение №345/31.10.2024 г. по гр.д.№826/2024 г. по описа на РС - Петрич, в частта, с която Договор за потребителски кредит № 40006092959 е обявен за недействителен и са отхвърлени исковете за главница над сумата от 679,79 лева до пълния претендиран размер и за сумата от 453,04 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.12.2022г. до 31.05.2023г.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за неправилен и незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди.

Претендира разноски.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

1

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Образувано е по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Е. С. К., срещу М. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес с. **.

Твърди се в исковата молба, че на 06.10.2021 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и М. И. Ц. е сключен Договор за потребителски кредит № 40006092959, съгласно който дружеството, в качеството си на кредитодател, е предоставило на ответната страна, като кредитополучател, паричен кредит от 4 200 лева, със срок на кредита от 36 месеца, при годишен процент на разходите 48,60 % и годишен лихвен процент 41,00 %, както и пакет от допълнителни услуги. Релевира се, че ищцовото дружество е изправна страна по договора, което изпълнява точно и в срок задълженията си по кредитната сделка - извършва преводи по поисканите рефинансирания по предходни договори, сключени между страните, а остатъкът от сумата по договора, в размер на 1675,14 лева, е преведена чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка на 06.10.2021г., така както е уговорения между страните начин за получаване на заема. Кредитополучателят поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от договора.

Посочва се, че общата сума на направените от страна на кредитополучателя плащания по процесния договор е в размер на 3520,21 лева, с която е погасена сума в размер на 2842,94 лева, съгласно задължението по погасителен план. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 62,02 лв., на основание т.12.1 от ОУ към договора. По този начин общо дължимта сума по кредита, без допълнителни услуги Фаст и Флески, е в размер на 6799,11 лв., с оглед обявената предсрочна изискуемост на кредита на 31.05.2023 г. Твърди се, че изваждайки от общо дължимата сума заплатеното по погасителен план в размер на 2842,94 лева, се получава претендираната в настоящото производство сума в общ размер на 3 956,17 лева.

Направено е уточнение, че по клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флески, са били заплатени 767,54 лв., която сума е била прихваната и отнесена към договорното възнаграждение, като след извършеното прихващане главницата е в размер на 3503,13 лева, а договорното възнаграждение е в размер на 453,04 лева.

Изложено е, че поради неизпълнение от страна на длъжника на поетите договорни задължения, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.

12.3 от Общите условия към договора, последният е прекратен едностранно от кредитора, а задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 31.05.2023 г., за което длъжникът е уведомен чрез уведомително писмо на посочен от него адрес. След обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор е начислено 2 обезщетение за забава, което към датата на подаване на исковата молба е в размер на 565,25 лева.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника М. И. Ц., ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40006092959, сключен на 06.10.2021 година за следните суми: главница в размер на 3503,13 лева и Договорно възнаграждение в размер на 453,04 лева, дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 31.05.2023 г. - дата на предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането

С нарочна молба по чл. 233 ГПК от ищцовото дружество, съдът с Определение № 614 от 12.07.2024 г. е обезсилил Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 206 от 29.02.2024 г. по ч.гр.д. № 342/2024 г. на Районен съд - гр. Петрич, в частта й, в която се претендира заплащане на сумата от 86,08 /осемдесет и шест лева и осем стотинки/ лева, представляваща законна лихва за периода от 31.05.2023 г. /дата на предсрочната изискуемост/ до 27.02.2024 г.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответната страна, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответната страна релевира, че сключеният между страните договор е нищожен на основание конкретно посочени правни разпоредби - чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като в същия не са посочени изрично и изчерпателно всички разходи, които следва да се понесат от кредитополучателя по процесния договор, както и кои разходи са включени в годишния процент на разходите по договора. Навежда, че с предвиждането на заплащане на допълнителни услуги по договора се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че невключването на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, в резултат на което посочения в договора ГПР не съответства на действително приложения от кредитора, представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че с оглед нищожността на договора за кредит, сключен между страните, ответната страна дължи единствено чистата стойност от кредита, от която следва да се приспаднат извършените от кредитополучателя плащания в размер на 3520,21 лева, като искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата от 679,79 лева. Моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани.

От представените писмени документи - Договор за потребителски кредит от 06.10.2021г., декларация, ОУ и погасителен план към него, стандартен европейски формуляр; искане за отпускане на кредит; анекси от 21.12.2021 г. и 30.09.2022 г. е видно, че на 06.10.2021 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника на сума от 4 200 лв. за срок от 36 м., платима на вноски от по 204,52 лв. при ГЛП 41 %, ГПР - 48,60 %, възнаграждение за допълнителни услуги -1050 лв. за услуга „Фаст“ и 1932 лв. за услуга „Флекси“. Общото задължение е 10 344,78 лв. платимо на вноски от по 287,36 лв. Периодът на погасяване е от 15.11.2021 г. до 15.10.2024 г., като с Анекс № 2 от 3

30.09.2022г. срокът е продължен до 15.02.2025 г.

От приложеното ч. гр. д. № 342/2024 г. на РС - Петрич е видно, че за претендираните суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 29.02.2024 г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел правилна фактическа обстановка, въз основа на която е направил обосновани изводи.

Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалваното решение.

В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в отговор на наведените доводи в жалбата, въззивният съд приема следното:

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай кредиторът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от представените такива.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за 4 потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.