Решение № 651 от 22.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 94/2026
- Вид
- Решение № 651
- Подписан
- 22.06.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 651 гр. Варна, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500094 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. В. К. и П. К. К., двете от гр.
Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3448/05.10.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110102096 по описа на РС-Варна за 2024 год., с което са отхвърлени предявените от двете въззивнички срещу М. Н. Г.а (К.) и И. Д. Г., двамата от гр. Варна отрицателни установителни искове за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците М. Г.а и И. Г. не са собственици на ПИ с идентификатор *** по КП на в. з. „Л.“, находящ се в землището на с.
К., общ. Варна, обл. Варна, с площ от 544 кв. м., при граници: имоти с идентификатори **********; **********; ********** и ***********, защрихован в червен цвят на скицата на л. 62 по делото на РС-Варна и на 1 / 2 ид. ча с т от ПИ с идентификатор *** по КП на в. з. „Л.“, находящ се в землището на с. К., общ. Варна, обл. Варна, с площ от 62 кв. м., при граници:
ПИ ***; ***; ********** и **********, защрихована в син цвят на скицата на л. 62 по делото на РС-Варна, представляващи реална част от ПИ с идентификатор ********* по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед РД-181897/27.11.2018 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 02.06.2023 г., находящ се в с. К., вилна зона „Л.“, с площ от 1 296 кв. м . , с номер по предходен план: ****, квартал 7, парцел X, при съседи:
1 поземлени имоти с идентификатори **********; **********; ***********;
*********; ************; ***********; ********** и **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и в тежест на ищците са присъдени съдебните разноски.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати наршения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.
Въз основа на направен в жалбата анализ на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели, жалбоподателките считат, че доказателствата по делото не обосновават извод, че двамата ответници са придобили процесните имоти по давност, в какъвто смисъл е изводът на първоинстанционния съд.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете им да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ответниците М. Г.а (К.) и И. Г. оспорват жалбата, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата К. К. се явява лично и поддържа въззивната жалба; въззивницата П. К. не се явява и не изпраща представител; въззиваемите М. К. и И. Г., чрез процесуален представител, оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявени са активно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба, уточнена с допълнителни молби, ищците К. В. К. и П. К. К., двете от гр. Варна, са навели следните твърдения:
Собственици са въз основа на наследяване от В.К.К., б. ж. на гр. Варна, починал на ********* год., на имот с пл. № *** по КП на вилна зона „Л.“, находящ се в землището на с. К., Общи н а Варна, с площ от 544 кв. м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор ********* по КККР на с.
К., общ. Варна, означена с червени щрихи на скицата на л. 62 от делото на РСВарна, както и на 1 / 2 ид. част от имот с пл. № *** по КП на вилна зона „Л.“, с площ от 62 кв. м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор ********* по КККР на с. К., общ. Варна, означена със сини щрихи на скицата на л. 62 от делото на РС-Варна. Поземленият имот с идентификатор ********* по КККР на с. К., общ. Варна е имот с бивш пл. № ****, кв. 7 по плана на в. з. „Л.“, с. К., общ. Варна.
Твърдят, че с договор за дарение, скл. с нот. акт № ***, том X, дело № ******* г. К.Д.К. дарил на децата си В. и Р. К. Л. с площ от 1 000 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 1 329 кв.м., находящо се местност „Е.“ – землището на с. К., Варненско, представляващ имот с пл. № ****, кв. 7, при 2 граници: север – имоти с пл. № № ***; ***; *** и ***; запад – имот с пл. № ***; изток – имоти с пл. № № *** и ***; юг – имот сл. № *** и път.
Впоследствие между В. и Р. К. била извършена съдебна делба и с Решение № ************ г. по гр. дело № ********* г. на РС -Варна в дял на В. К. бил поставен имот с пл. № ***, с площ от 544 кв. м., а имот с пл. № ***, с площ от 62 кв. м. бил поставен в общ дял на двамата съделители. След смъртта на В. К. на ********* год. единствени негови наследници по закон се явяват двете ищци – П. К. (преживяла съпруга) и К. К. (дъщеря). След справка в имотния регистър ищците установили, че в полза на ответницата М. Г.а бил издаден к. н. а. № *********** год. по описа на нотариус О. Ш. по обстоятелствена проверка, с който същата, през време на брака й с ответника И. Д. Г., била призната за собственик по давност на ПИ с идентификатор ************ по КККР на с. К., общ. Варна, находящ се във вилна зона „Л.“, с. К., обл. Варна, целият с площ от 1296 кв. м., представляващ бивш имот с пл. № *** по КП и включващ процесните две реални части – имоти с бивши пл. № *** и пл. № ***. Ищците твърдят, че наследодателят им е владял имота от момента на придобиването му през 1975 г., до смъртта си, а след това двете ищци са владели имота в упражение на правото си на собственост и владението им продължава и до настоящия момент, като в нито един момент ответницата не е препятствала владението им, нито е владяла имота им. Твърдят, че през цялото време са заплащали данъците за имота.
Въз основа на изложеното считат, че ответниците не са собственици на гореописаните реални части от ПИ с идентификатор ************ по КККР на с. К., общ. Варна, съответно и издаденият к. н. а. № *********** год. по описа на нотариус О. Ш. не ги легитимира като такива.
В съответствие наведените твърдения са и отправените искания:
Да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на реална част от от ПИ с идентификатор ********* по КККР на с. К., общ. Варна, означена с червени щрихи на скицата на л. 62 от делото на РС-Варна, представляваща бивш имот с пл. № *** по КП на вилна зона „Л.“, в землището на с. К., Общ ина Варна, с площ от 544 кв. м., както и на 1/2 ид. част от имот, представляващ реална част от ПИ с идентификатор ********* по КККР на с. К., общ. Варна, означена със сини щрихи на скицата на л. 62 от делото на РС-Варна, представляваща бивш имот с пл. № *** по КП на вилна зона „Л.“, в землището на с. К., Общ ина Варна, с площ от 62 кв. м., както и да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК к. н. а. № *********** год. по описа на нотариус О. Ш. в частта му относно процесните реални части от ПИ с идентификатор ********* по КККР на с. К., общ. Варна.
В писмени отговори, подадени в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител, ответниците М. Н. Г.а (К.) и И. Д. Г. оспорват исковете. Не оспорват извършеното в полза на В. К. дарение през 1975 г од., нито извършената делба между него и Р. К. по гр. дело № ********* г. на по описа на РС-Варна, въз основа на която наследодателят на двете ищци е придобил бившия имот с пл. № *** по КП на вилна зона „Л.“, в землището на с. К., Община Варна и 1 / 2 ид. част от бившия имот с пл. № *** по същия 3 план. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че В. К. и ищците са осъществявали фактическата власт върху имотите в какъвто и да е момент.
Твърди се, че на 30.03.1998 г. с договор за поупко-продажба, скл. с нот. акт № ****** год. на ВнН, ответницата М. К., през време на брака й с ответника И.
Г., е закупила имот с пл. № *** по КП на в. з. „Л.“, с. К., общ. Варна. При индивидуализирането на закупения недвижим имот в нотариалния акт, процесният имот, който се явява съседен на закупения от ответницата, бил описан като „празно място“. Твърди се, че след влизане във владение на закупеното място ответницата установила, че процесният имот се стопанисва от „баба В. и съпругът й Ж.“, които всъщност били собственици на поземлен имот, граничещ на запад с процесния, но обработвали от години последния, тъй като преди това същият бил безстопанствен и обрасъл с дървета и храсти.
Посочените две лица се грижели за лозето и отглеждали зеленчуци. След смъртта на Ж. обаче имотът бил изоставен, като през 2007-2008 год. ответниците решили да започнат да се грижат за него. С помощта на родителите на ответницата мястото било облагородено, били засяти тикви, боб и др., а впоследствие и дръвчета – орехови, прасковени, вишневи и черешови. Ответницата и родителите й поели грижите и за лозето, като от гроздето започнали да правят вино. Твърдят, че в период от повече от 16 години ответниците са считали имота за свой, доколкото са го владели трайно и необезпокоявано, с оглед на което и през месец август 2022 год. предприели процедура за снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота по обстоятелствена проверка. В края на 2023 г. – началото на 2024 г. съседи ги уведомили, че непознати лица влезли в имота им и започнали да режат лозето и младите дръвчета, поради което и веднага подали сигнал до полицията и прокуратурата, като към момента в ъ в РП-Варна имало две образувани производства в тази връзка. Това обаче не спряло не правомерните действия в имота от страна на ищците, като отново дошли хора и отрязали живата ограда, с която бил заграден, отрязали и орехите, вишните и черешите. Сочи се, че ищците дори променили денивелацията на парцела, изкоренили декоративните дървета и храсти, и поставили табела с имената си.
Съобразно изложеното ответниците считат, че са придобили процесния имот по давностно владение, с начало на владението от 2007 г. – 2008 г., като владението им е било явно, несъмнено, непрекъснато и трайно. Поради това считат, че предявените против тях искове са неснователни и настояват за отхвърлянето им, ведно с присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищците чрез процесуал ен представител, а ищцата К. К. и лично, поддържат исковете си.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуал ен представител, оспорват исковете, поддържат подадения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Ответниците не оспорват, че двете ищци са били собственици по наследяване от В.К.К., б. ж. на гр. Варна, починал на ********* год., на 4 недвижим имот, представляващ имот с бивш пл. № *** по КП на вилна зона „Л.“, находящ се в землището на с. К., Община Варна, представляващ реална част от ПИ с идентификатор ********* по КККР на с. К., общ. Варна, означена с червени щрихи на скицата на л. 62 от делото на РС-Варна, заключена между точките 12; 13; 14; 15; 16; 23; 24; 25 и 12 на Комбинирана скица № 1 към заключението на в. л. инж. Ж. Б. на л. 211 от делото на РСВарна, както и на 1 / 2 ид. част от имот с бивш пл. № *** по КП на вилна зона „Л.“, с площ от 62 кв. м., представляващ реална част от ПИ с идентификатор ********* по КККР на с. К., общ. Варна, означена със сини щрихи на скицата на л. 62 от делото на РС-Варна, заключена между точките 12; 11; 22; 23; 24; 25 и 12 на Комбинирана скица № 1 към заключението на в. л. инж. Ж. Б. на л. 211 от делото на РС-Варна. В тази насока са ангажираните от двете ищци писмени доказателства – договор за дарение, скл. с нот. акт № ***, т. X, дело № 3323 от 16.04.1975 год. на ВнН, с който К.Д.К. е дарил на сина си В.К.К. и на дъщеря си Р. К. К. Л. от 1000 кв. м., находящо се в местността „Е.“, землището на с. К., обл. Варна; Решение № 4069/02.12.2010 год. по гр. дело № ******* г. на РС Варна, ведно със скица към него, с което в дял и собственост на В.К.К. е поставен недвижим имот с пл. № *** по КП на в. з. „Л.“ в землището на с. К., обл. Варна, с площ (по скица) 544 кв. м., в дял на Р. К. К. - недвижим имот с пл. № *** по КП на в. з. „Л.“ в землището на с. К., общ. Варна, с площ (по скица) от 708 кв. м., а в общ дял на двамата съделители е поставен недвижим имот с пл. № *** по КП на в. з. „Л.“ в землището на с. К., обл. Варна, с площ (по скица) от 62 кв. м.; удостоверение за наследници от 13.02.2024 год., изд. от район О., общ. Варна, от което е видно, че ищците П. К. К. и К. В. К. са наследници по закон (преживяла съпруга и дете) на В.К.К., б. ж. на гр. Варна, починал на ********* год.