Решение № 3982 от 03.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3982

Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20267180700436 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. С. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, депозирана чрез адвокат К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-0239-000007 от 12.01.2026г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" гг) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна като излага подробни съображения Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адвокат К., с приложено пълномощно, поддържа жалбата. Излага съображения относно незаконосъобразност на атакувания акт. Претендира разноските по делото.

Ответникът, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна и излага подробни съображения.

Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA №4745360 от 09.01.2026.

Установено е, че на 09.01.2026г., около 10:05 часа, в [населено място], на ул. „Цар Иван Асен II„ А. С. С., с [ЕГН], като водач на МПС – Мерцедес Ц270 ЦДИ с рег. № [рег. номер], извършва следното нарушение: Управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на 09.12.2025г.

В съставения АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На 12.01.2026г.. е издадена оспорената, с която на основание чл. 171, т. 1 б. "з" гг) е наложена на А. С. С. ,с [ЕГН] мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". В мотивите на заповедта е посочено, че водачът С. управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите на 09.12.2025г. по чл.140, ал.1 пр.1 от ЗДвП.

С административната преписка са представени и заповеди за компетентност на органа, издал оспорената заповед: Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР;Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив.

Представена е и застрахователна полица от 09.01.2026г.. на името на А. С. С. относно МПС с рег. № [рег. номер] за периодите: от 09.01.2026г. , 09.04.2026г, 09.07.2026г., 09.10.2026г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

На основание законовата делегация на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОДМВР-Пловдив е оправомощил длъжностните лица от ОДМВР-Пловдив, които да налагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5,б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП. Сред тях са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“-Пловдив.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл. 171, т. 1, буква "з" гг) от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква "з", гг) от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът А. С. управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 11.11.2025г.

В случая в заповедта не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква "з", гг) на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви "а" до "ж" включително са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, а основанията по буква "з" (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) препращат към административнонаказателни разпоредби. Ето защо, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай в заповедта не е посочена конкретна разпоредба от изброените в чл. 171, ал. 1, буква "з", гг) от ЗДвП.

Цитираното в АУАН и в процесната заповед нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. "з", " подбуква "гг". Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта.

Дори да се приеме, че правната квалификация на описаното в случая нарушение от изброените в чл. 171, ал. 1, буква "з", гг) от ЗДвП е чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, то по делото липсват доказателства за уведомяване на собственика на МПС за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, считано от 09.12.2025г.

В справката на л. 34 по делото за отразените данни по регистрация на МПС с peг. № [рег. номер], е посочено, че на 09.01.2026г. е отнето СУМПС, но на същата дата е възстановено отнетото СУМПС.

Редакцията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., във вр. с правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН не въвежда задължение за сектор "Пътна полиция" да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, но съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ /Изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. /, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. В ал. 11 на последно цитираната разпоредба е посочено, че компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка, а когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В конкретния случай, от приетата по делото застрахователна полица с дата на издаване 09.01.2026г., 10:34 часа /л.11 по делото/, се установи, че преди издаването на процесната заповед, която е с дата 12.01.2026г. и веднага след извършената проверка и съставяне на АУАН с дата 09.01.2026г., е сключена застраховка "Гражданска отговорност".

След като веднага е отстранено нарушението и е представена валидна ЗЗ „ГО“ и е възстановено отнетото СУМПС, то отсъства основанието за прилагане на оспорената принудителна административна мярка.

По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0239-000007 от 12.01.2026г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград е незаконосъобразна и ще бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 5,11 евро – платена държавна такса и 300 евро – изплатено адвокатско възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и на чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При това положение възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0239-000007 от 12.01.2026г. на Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на А. С. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, сумата в размер на 305,11 евро /триста и пет евро.11 цента/.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: