Решение № 996 от 07.10.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 121/2024
- Вид
- Решение № 996
- Подписан
- 07.10.2024
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- член 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- член 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 269 · Граждански процесуален кодекс
- член 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- член 38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- член 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- член 20,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- член 51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- член 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- член 432,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 996 гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500121 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.11344/11.09.2023 г. ( по регистратурата на ОС – Благоевград ) на ищеца Г. Н. Д. от село ***, община *** чрез пълномощника му – адвокат Н. М. от САК - срещу решение № 108 от 8.08.2023 г. на ОС – Благоевград по т. д.№ 188/2022 г. в частта, с която е отхвърлени неговите искове срещу „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София по член 432,ал.1 от КЗ и член 86,ал.1 от ЗЗД за вземания от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размера на горницата над 27 000 лева до 60 000 лева и законна лихва за забава при плащането му, считано от 24.06.2022 г.
Във въззивната жалба има оплаквания за постановяване на решението в обжалваната част в нарушение на член 52 от ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение не съответства на действителната тежест на травматичните увреждания и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди . Не са съобразени в достатъчна степен фактите за непълното възстановяване на раменната става поради тежкото счупване на костта, наличните ограничения в 1 обема на движенията й ; заразяването с ковид вируса по време на болничното лечение ; 6- месечния период на временна неработоспособност ; белега на челото ; променената сетивност в дясната половина на челото и по предния ръб на лява подбедрица; счупването на едно ребро; възрастта на ищеца и нивата на застрахователните лимити към момента на уврежданията .
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемото „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София отговаря,че въззивната жалба е неоснователна .
Третото лице – помагач на застрахователя – Агенция „ Пътна инфраструктура“ град София – не е взело становище по въззивната жалба на ищеца .
По реда на настоящото производство се разглежда частна жалба с вх.№ 15101/28.11.2023 г. ( по регистратурата на ОС – Благоевград ) на пълномощника на ищеца – адвокат А. М. срещу отказа на съда, обективиран в определение № 537 от 9.11.2023 г. да допълни решението относно разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение по член 38, ал.2 от ЗА с доводи, че съдът не може при липса на възражение от насрещната страна да проверява наличието на основанието по член 38,ал.1,т.2 от ЗА – материално затруднение на доверителя - с оглед посочена казуална практика .
В отговор на частната жалба застрахователят я оспорва като неоснователна .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им становища в откритото съдебно заседание и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част .
Обжалваното решение е постановено по предявени с искова молба с вх.
№ 9446/25.08.2022 г. ( по регистратурата на ОС – Благоевград ) от Г. Н. Д. срещу „ Застрахователно акционерно дружество Далл Богг : Живот и Здраве “ АД, град София искове по член 432,ал.1 от КЗ и член 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от 60 000 лева, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, по твърдения, че на 2
1.02.2022 г. на път BLG 1096, км 0 + 200 с. Мусомище ,в посока път II -19 е предизвикано пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ ,с рег. № ********, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите , в който ищецът се е возел на предна седалка; ищецът получил следните травматични увреждания : счупване на горния край на дясна раменната кост; мозъчно сътресение ; разкъсно - контузна рана в областта на главата ; множество разкъсно - контузни рани по двата долни крайника ; множество охлузвания в областта на лицето и ръцете ; прекъсване на нервите на 3,4,5 пръсти с данни за прекъснат повърхностен флексор ; приет бил за лечение в болница в Гоце Делчев за мануална репозиция на фрактурата с поставяне на гипсова лонгета , а после в МБАЛ Люлин , където след установено заразяване с вируса на ковид- 19 претърпял оперативна интервенция за репозиция на счупените фрагменти на раменната кост и вътрешна фиксация с две заключващи плаки в различни равнини и винтове ; после бил на домашен постелен режим и неработоспособен за продължителен период от време , нарушен бил обичайният му начин на живот, нуждаел се от чужда помощ при обслужване и задоволяване на елементарните битови нужди; имал интензивни, продължителни болки и оплаквания от замаяност, световъртеж , изпитал силен страх и стрес , имал нарушения в съня ; не можел да хваща с лявата ръка ; провел рехабилитация , но му предстои извършване на нова операция за премахване на остиосинтезния материал ; на 23.03.2022 г. заявил застрахователна претенция .
Ответникът оспорил срочно всички твърдени като основание на иска факти , освен факта за валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство ; въвел възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалия поради неизползване на обезопасителен колан.
Влязло в сила, като необжалвано, е решението на ОС – Благоевград в частта, с която искът по член 432,ал.1 от КЗ за вземане от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 27 000 лева .
Формирана е сила на пресъдено нещо по фактите относно деликтното поведение на водача на автомобила К. С. – на дата 1.02.2022 г. на път BLG 1096, км 0 + 200 с. Мусомище, в посока път II -19, с мокра асфалтова 3 настилка, в нарушение на член 20,ал.1 от ЗДвП ускорил скоростта на автомобила до 91 км/ч , после предприел рязко спиране, довело до моментна загуба на сцепление на гумите от задния мост, като при последващо предприета промяна в управлението за запазване на траекторията за движение лекият автомобил излязъл на банкета, ударил се в земната настилка от дълбока канавка и после в неподвижно препятствие върху нея ; получаването от ищеца на следните травматични увреждания : счупване на дясна мишнична кост, мозъчно сътресение, разкъсно-контузни рани и дълбоки охлузвания и натъртвания на меки тъкани. Неоспорен с въззивната жалба е изводът на съда, че пострадалият има принос за настъпване на вредите поради неизползването на обезопасителен колан. Вярната стойност на степента на приноса е 10 % ( а не 30 % , както явно при грешка е посочено в мотивите ) с оглед приетото, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се равнява на 30 000 лева при неотчетен принос и на 27 000 лева при отчетен принос .
Първоинстанционният съд е съобразил като обуславящи неимуществените вреди само въведените в исковата молба факти за получени от ищеца травматични увреждания по причина на ПТП –то . Факт като сочения във въззивната жалба - счупване на ребро - не е твърдян в исковата молба и правилно съдът не го е взел предвид . Със заключението по КСМАТЕ в медицинската част е установено, че ищецът е получил : мозъчно сътресение без сигурни данни за загуба на съзнание; счупване на дясна мишнична кост, което е по – тежко заради настъпилото косо счупване на голяма дължина по тялото на мишничната кост с разместване и вклиняване на костни фрагменти, разкъсно – контузната рана в дясна половина на челото и дълбоки охлузвания в лявата половина на челото и по предна повърхност на двете подбедрици. За фрактурата на раменната кост е приложено мануално наместване на счупването и обездвижване с гипсова лонгета по време на тридневния престой в МБАЛ „ Иван Скендеров“, град Гоце Делчев съгласно епикриза от 3.02.2022 г. , а после оперативно лечение – открито наместване на костни фрагменти , фиксиране с две метални плаки с винтове, поставени в различни равнини и обездвижване и друго лечение – за установеното вирусно ( Ковид- 19) заболяване при петдневния престой в МБАЛ Люлин ЕАД , град София съгласно епикриза от 8.02.2022 г. ; за раната на челото е проведена обработка и е направен хирургичен шев ; за мозъчното сътресение и натъртванията на меките тъкани е проведено консервативно лечение . Ищецът е търпял болки с 4 голям интензитет в рамките на 1-2 седмици след травмата на раменната кост.
Имал е трайно затруднение в движението на ръката за период от около 5-6 месеца, над обичайния от 4 месеца . Останали са : белег на челото с дължина 10 см., надигнат над повърхността на околната кожа и белег по задната страна на дясната мишница с различна пигментация , който ще изчезне след месеци и болки в дясната мишнична кост при студено време – съгласно данни от освидетелстването на ищеца от вещото лице на 21.06.2023 г. Основната функция – хващането – е възстановена , но има непълна флексия в дясната лакетна става, която може да премине след отстраняване на остеосинтезния материал при преценка на лекуващия лекар за окончателно приключване на лечебния процес . Вещото лице –д-р К. А. не е потвърдило, че последици от травматичните увреждания са променена сетивност в дясната половина на челото и по предния ръб на лява подбедрица . В заключението е посочено единствено, че ищецът съобщава за тях при личния преглед .
Според свидетелствата на М. Д. ( съпруга ) ищецът имал нужда от нейната помощ по време на болничното лечение , което било удължено заради установената при приема в болницата в София зараза с вируса Ковид, в продължение на около 6 месеца се лекувал в домашни условия , ходел на рехабилитация , но раздвижването на ръката се оказало сложно, трудно му било да я разгъва ; отслабнала силата й. Ищецът се притеснявал за белега на челото и ходел с шапка.
Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.
Първоинстанционният съд не е оценил в достатъчна степен и не придал необходимото значение на обстоятелствата, че полученото от 37 – годишния ищец счупване на раменната кост е по - тежко и е обусловило по – дълъг от обичайния възстановителен период от 6 месеца; ищецът е подложен на сложно 5 оперативно лечение, чието отлагане заради заразяването му с вируса- Ковид 19 е довело до удължаване на болките; има невъзстановен обем на движенията на лакетната става, останал е белег на челото му . С оглед всички релевантни обстоятелства следва да се приеме, че първоинстанционният съд се е отклонил от възприетите в задължителната практика на ВКС критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, заключавайки, че обезщетение в размер от 30 000 лева ( без отчетен 10 % -тен принос ) е достатъчно, за да репарира претърпените от него болки и страдания . При съобразяване на получените травматични увреждания, проведеното лечение, протеклия възстановителен период, търпените от ищеца физически и морални болки; остатъчните ограничения в движението на травмираната раменна става и прогнозата за пълното й възстановяване, икономическите условия в страната към настъпване на ПТП въззивният съд намира, че справедливото обезщетение възлиза на 35 000 лева , а при отчитане на приноса от 10 % - на 31 500 лева.
Това налага частична отмяна на обжалваното решение и присъждане допълнително на сума в размер от 4 500 лева, ведно със законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане и потвърждаване на същото в останалата обжалвана част относно отхвърляне на иска по член 432,ал.1 от КЗ за горницата над 31 500 лева до 60 000 лева .