Решение № 147 от 20.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. бЛ. , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – бЛ., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200501306 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №5874 от 17.07.2020 г. постановено по гр.д.№ 3142/2019 г., РС – бЛ. е ОСЪДИЛ „БГН“ АД, ЕИК ****, със седалище на управление: гр. бЛ., пл. „Х.Б.“ № 6, представлявано от изп.дир. В.Г. да заплати на „ЕГ" ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Н.„И., ул. „К.“ № 18 представлявано от управителя П.Ц. следните суми:

- 12 513,55 лв. /дванадесет хиляди петстотин и тринадесет лева и петдесет и пет стотинки/ на основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ – главница, представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 01.05.2018г. за доставка на инертни материали и извършване на транспортни услуги за месеците октомври и ноември 2018г.

- 738,99 лв. /седемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – лихва за забава върху главницата в размер на 7 328,83 лева по фактура с № 1000001061/31.10.2018г., отнасяща се за периода от 30.11.2018г. до 28.11.2019г.

- 502,63 лв. /петстотин и два лева и шестдесет и три стотинки/ на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – лихва за забава върху главницата в размер на 5 184,72 лева по фактура с № 1000001078/15.11.2018г., отнасяща се 1 за периода от 15.12.2018г. до 28.11.2019г.

-3800,55 лв. /три хиляди и осемстотин лева и петдесет и пет стотинки/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – представляваща общ размер на дължимите разноски в производството.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от “БГН” АД ЕИК **** със седалище 2700 гр. бЛ. и адрес на управление пл.”Х.Б.” N o 6, ет.2, представлявано от В.М.Г. - изпълнителен директор, чрез пълномощника си адв.А.Н. В..

Твърди се с жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилна преценка на събраните доказателства.

Изводът на районния съд, че между страните има сключен на 01.05.2018г. договор за превоз на инертни материали, че ищецът е осъществявал превоз на инертни материали въз основа на този договор и че му се дължи превозно възнаграждение, а не продажна цена бил направен в противоречие със събраните доказателства. От представеният писмен договор от 01.05.2018г. ставало видно, че в него всъщност се съдържат два отделни договора — за доставка на инертни материали фракция 0/63 от кариера Стефаново до обект с.Г. и втори договор за превоз на асфалт.

Този извод бил и немотивиран, тъй като първоинстанционният съд не бил изложил никакви съображения, защо приема, че между страните има сключен договор за превоз на инертни материали, а не такъв за продажба на същите, с място на предаване - обекта в с.Г.. По този начин било допуснато нарушение на правилото на чл.12 и чл.236, ал.2 от ГПК. Нарушението било съществено, тъй като ако не било допуснато, първоинстанционният съд вероятно щял да достигне до друг извод за съществуването на твърдения договор за превоз на инертни материали от 01.05.2018г.; за извършените в изпълнение на него превози и за дължимост на превозни възнаграждения.

Нарушена била и разпоредбата на чл.200 от ЗЗД вр. чл.318 от ТЗ, според която по договор за покупко-продажба се дължи заплащане на продажна цена, а не на превозно възнаграждение.

Твърди се, че не са налице фактите, твърдени в исковата молба, като основание за пораждане на претендираните главници — превозни възнаграждения, което означавало, че не съществуват и самите тези вземания, а исковете били неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени.

Несъществуването на вземанията за главниците обуславяло и извод за несъществуване на акцесорните вземания за лихви за забава, респ. за неоснователност на исковете за заплащане на тези вземания.

С оглед горното, е отправено искане съдът да отмени осъдителното решение № 5874/17.07.2020г. на бЛ.ския районен съд, постановено по гр.дело 2

№ 20191210103142, и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се направените разноски, включително пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ЕГ" ООД е подала отговор на въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира сторените във въззивното производство разноски за адвокат в размер на 2 000 лв..

Не са направени доказателствени искания от страните, както с въззивната жалба, така и с писмения отговор по нея.

С писмено становище до съда, въззивникът прави възражение по реда на чл. 78 ал.5 ГПК, в случай, че въззиваемата страна претендира адвокатско възнаграждение в размер над поисканото с писмения отговор.

Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответна страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС е валидно и допустимо. Съдът служебно не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС е правилно.

Аргументите за този извод са следните:

Производството е образувано по искова молба , подадена от „ЕГ" ООД, ЕИК ******* против „БГН“ АД, ЕИК ****.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за превоз-доставка на инертни материали и извършване на транспортни услуги, сключен на 01.05.2018г. Поддържа, че по силата на този договор превозил многократно инертни материали за ответника-възложител. Заявява, че съгласно чл. 21 от процесния договор било определена цена за доставка и транспорт на 1 тон инертни материали в размер на 10,65 лв., като инертните материали били транспортирани от кариера „Стефаново" до обект на ответника-възложител, находящ се в село Г. за материал фракция 0/63. Излага, че ответното 3 дружество погасявало частично (не винаги в пълен размер и в договорения срок) паричните си задължения по процесния договор за превоз. Сочи, че в периода от месец януари 2019г. до август 2019г. „БГН" АД с огромно забавяне частично погасила ликвидните си и изискуеми задължения към ищеца, като и към настоящия момент неразплатени оставали 12 513,55 лв., съставляващи възнаграждение за извършени превози за месеците октомври и ноември 2018г. В тази връзка навежда, че ответникът не му бил заплатил превозно възнаграждение по следните фактури: фактура с №

1000001061/31.10.2018г. на обща стойност 8 892,71 лв., с включен ДДС, от която била останала дължима сума в размер на 7 328,83 лв. ифактура с № 1000001078/15.11.2018г. на стойност 5 184,72 лв., с включен ДДС, която била изцяло дължима. Претендира лихва за забава върху незаплатените суми по процесните фактури.

Ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба.

Ищцовото дружество представя с исковата си молба договор за доставка на инертни материали и извършване на транспортни услуги от 01.05.2018г., извлечение от банковата сметка на ищеца в „УКБ“ АД за периода от 14.01.2019г. до 21.06.2019г., писмо за потвърждаване на размера на задълженията на ответника към ищеца от 29.01.2019г., фактура с № 1000001061/31.10.2018г. и фактура с № 1000001078/15.11.2018г., 12 броя товарителници и 15 броя експедиционни бележки. От съдържанието на цитираните фактури се констатира, че същите са издадени от „ЕГ" ООД, в качеството му на превозвач на инертни материали съгласно процесния договор за превоз на инертни материали. Следва да се приеме, че между „БГН" АД като Възложител и „ЕГ" ООД като Изпълнител е налице именно Договор за доставка на инертни материали и извършване на транспортни услуги, по силата, на който Изпълнителят се е задължил да извършва превоз на товари срещу предварително, договорено по взаимно съгласие възнаграждени. Във всички издадени товарителници, „ЕГ" ООД е посочено като „ПРЕВОЗВАЧ", поради което въззивният съд приема, че възражението, развито с въззивната жалба в тази насока се явява неоснователно.

За получател и в двете фактури фигурира ответникът по делото – „БГН“ АД. Посочено е и в двете фактури, че същите следва да се платят по банков път по сметка на ищеца в „УКБ“ АД.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от уточненията на вещото лице, направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 19.06.2020г., става ясно, че между страните по делото са налице трайни търговски отношения, извършени са множество сделки, плащания по изискуеми задължения, като тези обстоятелства се потвърждават и от писмо между страните за вземане на ищеца „ЕГ" ООД към ответника „БГН“ АД в размер на 30 063,66 лв. към 31.12.2018г. От заключението на вещото лице се установява и, че процесните фактури с № 1000001061/31.10.2018г. и с № 1000001078/15.11.2018г. са отразени в счетоводството на ответното дружество като разход, включени са в 4 дневниците за покупки по ДДС и по тях е ползвано и правото на приспадане на данъчен кредит.

Въззивният съд достига до идентичен с този на първоинстанционния съд извод, че сами по себе си тези действия по осчетоводяване на процесните фактури представляват недвусмислено признание на претендираното задължение и доказват неговото съществуване в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, цитирана и от първоинстанционния съд.

От показанията на свидетеля В.П.М. се установява, че именно „ЕГ" ООД е транспортирало многократно инертни материали на ръководения от него обект – по пътя към Петрохан от разклона за гр. Г. до с. Г. в процесния период.

Ищецът доказва в процеса, че в качеството си на изпълнител по процесния договор, е извършил многократно превозване на инертни материали, като е осъществил тези превози по поръчка на ответникавъзложител „БГН“ АД.

От заключението на вещото лице се установява, че общият размер на задължението по издаваните фактури е в размер на 12 513,55 лв. към 31.12.2018г. Тежестта за доказване на факта, че това задължение е погасено, се носи от ответната страна, която обаче не е провела доказване.

Предявеният иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ – относно вземането за сумата от 12 513,55 лв. – главница, представляваща незаплатено възнаграждение по договор от 01.05.2018г. за доставка на инертни материали и извършване на транспортни услуги за месеците октомври и ноември 2018г. се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.

Основателни са и осъдителните искове по чл. 86, ал. 1, изр. първо ЗЗД.

Доказано е наличието на главен дълг, произтичащ от договор от 01.05.2018г. за доставка на инертни материали и извършване на транспортни услуги.

По фактура № 1000001061/31.10.2018г. (7328,83 лв.) за периода, за който претендира ищецът /от 30.11.2018г. до 28.11.2019г.,/ законната лихва е в размер на 738,99 лв., а по фактура № 1000001078/15.11.2018г. (5184,72 лв.) за периода, за който претендира ищецът /от 15.12.2018г. до 28.11.2019г./ - е в размер на сумата от 502,63 лв. / справка чрез ел.калкулатор/.

Ответникът не е доказал, че е погасил и тези вземания.

Исковете са доказани по основание и размер и правилно са присъдени на ищеца и сторените разноски в производството.

Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на първостепенния, и доколкото е заявено от въззивника 5 оспорването му изцяло, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, постановеното от РС решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.