Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 04.11.2024, Районен съд - Бяла

Съд
Районен съд - Бяла
Дело
Административно наказателно дело 100/2024
Вид
Решение № 161
Подписан
04.11.2024
В сила
17.03.2025
Състав
Ъшъл Лютфи Ириева

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бяла, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20244510200100 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от адв.П. Г.-ВТАК, като пълномощник на В. П.

И., ЕГН **********, от гр.Бяла, обл.Русе, ул.Георги Бенковски“ №68 против ЕФ серия К №8443981, издаден от ОДМВР Русе, с който на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Жалбоподателя навежда доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, подробно изложени в жалбата, поддържани и допълнени в с.з от процесуалния представител на жалбоподателя. На посочените основания моли наказателното постановление да бъде отменено.Претендират се направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган –ОДМВР Русе не е изпратил представител и не е взел становище по жалбата.

Районна прокуратура – Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ОДМВР - Русе е издало ЕФ серия К №8443981 за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система за това, че на 19.07.2022г. в 12,12ч. в гр.Бяла, ул.К.Фичето 2, в посока Русе-Търново, при ограничение от 1

50км/ч, въведено с пътен знак В26 и приспаднат толеранс от 3км/ч, е установено нарушение на скорост с МПС лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№. ВТ 5367 КР, заснето с АТТС №120ссb8, като при разрешена скорост 50км./ч е установена скорост от 69 км/ч, а превишението е 19км/ч. Горното е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50лв. Предходният ЕФ серия К №6226129, издаден от ОДМР Русе за процесното нарушение на собственика на МПС е бил анулиран предвид подадена от последния декларация от 04.12.2023г. по чл.188 от ЗДвП, в която изрично удостоверил, че на посочената дата и час в ЕФ е предоставил превозното средство за ползване на жалб.В. И..

В хода на съдебното производство били събрани допълнително писмени доказателства. От служебно изисканата справка от ОПУ-Русе се установило, че мястото на нарушението е урбанизирана територия на гр.Бяла, сигнализирана с указателни табели Д11 и Д12, разрешената скорост за движение в населено място е 50км/ч, а ОПУ не е поставяло други пътни знаци, променящи разрешената пътна скорост. Представени са от РУ Бяла писмени доказателства-Организационно технически правила за работа със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта ведно със Заповед от 27.02.2018г. за утвърждаването им, издадена от МВР, както и Протокол от 18.02.2022г. относно проведено обучение на служители на РУ-Бяла за работа със АТТС №120ссb8.От сектор „ПП“ Русе са представени копия на сертификатите за преминало обучение за работа с преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1.

Фактическата обстановка по делото е установена от съда след преценка на приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства–ЕФ, разпечатка от АИС-АНД, снимка от автоматизирано техническо средство, снимка на разположението на АТСС, справка за нарушител, справка АИС-КАТ-Регистрация, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол от проверка на АТТС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и останалите материали по преписката и писмените доказателства, изискани в хода на съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От формална страна, електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4, изр.2 реквизити - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, 2 размера на санкцията, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане.Мястото на нарушението е ясно и точно обозначено- гр.Бяла, ул.К.Фичето 2, в посока Русе- В.Търново и в тази насока не е налице неяснота къде точно е извършено нарушението в населено или извън населено място.

Отделно от това, в хода на съдебното производство са представени и събрани всички относими доказателства, които доказват извършеното нарушение и законосъобразния начин на установяването му. Представен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. С цитираната наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като са предвидени редица задължения за контролните органи при използването на тези технически средства. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от наредбата, като част от правилата за използване на АТСС, предвижда, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Наличието на такъв протокол е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, както и че са спазени всички останали правила. Наличен по делото е и снимков материал, който съдържа информация както за процесното МПС, така и за датата, часа и мястото на заснемане, за номера на техническото средство, разположението на АТТС.

Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. По този начин категорично се установява, че на дата 19.07.2022г. в 12,12часа е установено и заснето с АТСС управление на процесния автомобил. Последното обстоятелство не се и оспорва от страна на жалбоподателя. С оглед депозирана от собственика на МПС декларация по чл.188, ал.1 вр. чл.189, ал.5 ЗДвП ведно със СУМПС следва да се приеме, че лицето управлявало процесното МПС на посочената в ЕФ дата и място е именно жалбоподателя И..

Основателно е възражението в жалбата, че е налице нарушение в правната квалификация на деянието. Става ясно от писмените доказателства, че нарушението е допуснато в населено място-гр.Бяла, ул.“Кольо Фичето“ 2, където важат правилата за ограничение на скоростта в населено място по чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно нормата скоростта, която не трябва да се 3 превишава е 50км/ч. Дори и да е имало поставен пътен знак В 26 с ограничение на скоростта от 50 км/ч, следва да се приеме, че в случая нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП не е нарушена, тъй като същата предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Доколкото се касае за населено място с нормативно въведена разрешена скорост от 50км/ч с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, посоченото ограничение с пътен знак В 26 би било приложимо ако със знака е въведено ограничение, различно от 50 км/ч.

Следователно нарушението е по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което АНО е допуснал нарушение на материалния закон в НП като го е квалифицирал по неправилната материална норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Това нарушение е от категорията нарушения, които биха могли да бъдат отстранени от въззивния съд с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно които районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, на основание чл.

337, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН.Тази възможност за преквалификация на деянието може да бъде приложена, тъй като са спазени всички останали изисквания за редовност на ЕФ и по категоричен начин е установена самоличността на нарушителя. Приложената санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е съответна на нарушението и касае извършено нарушение на скорост в населено място. Съгласно текста на нормата Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва: т.2. за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.В този смисъл АНО правилно е определил основанието и размера на приложената санкция, доколкото в случая превишението е с 19 км/ч.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя доводи, че ЕФ е издаден в нарушение на чл. 34 ЗАНН, тъй като нарушението е на 19.07.2022 г., от която дата тече и едногодишния срок по чл. 34 ЗАНН.

ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС). Т. е. изискванията за форма, 4 съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Съгласно разпоредба на чл. 189ж от ЗДвП датата на издаване на ЕФ не е задължителен реквизит. А връчването му след повече от една година от датата на извършване на нарушението, не може да има за последица процесуална незаконосъобразност на електронния фиш. След като в нормата на чл. 189, ал.

5 от ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на ЕФ, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН, след което се издава наказателно постановление. В издадения ЕФ са налице всички изискуеми от закона реквизити и не са изтекли давностните срокове. Съгласно чл. 11 от ЗАНН - по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Тъй като в ЗАНН не е предвиден срок, в който следва да бъде издаден и връчен ЕФ, следва да бъдат приложени правилата, уредени в чл. 80, ал. 1, т.

5 и чл. 81, ал. 3 от НК , а именно - 3 години, но не повече от 4 години и 6 месеца. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК , давността за преследване започва от довършване на престъплението /нарушението/. Нарушението е извършено на 19.07.2022 г. и към момента на връчване на ЕФ - 27.03.2024г., не е била изтекла предвидената давност в чл. 81, ал. 3 от НК , а и към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност за преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН – 4 години и шест месеца.

Неоснователни са възраженията, че не е доказана компетентността на служителя, използвал АТТС към момента на установяване на нарушението. Не намира опора в писмените доказателства, представени от процесуалния представител на жалбоподателя-договор и техническа спецификация, тезата му, че всеки служител поотделно е следвало да разполага с удостоверение от поведено обучение от фирма „Сектрон“ за работа с АТТС. Разпоредбата на чл.4, т.7 от договор за възлагане на обществена поръчка за доставка на 56 стационарно преносими уреди за осъществяване на контрол на скоростта указва извършване на теоретическо и практическо обучение за работа с доставеното оборудване и програмни продукти на 195 потребителимултипликатори и 75 системни администратори за работа с техническите средства за контрол на скоростта, като след провеждане на обучението 5 изпълнителят се задължава да издаде документ на всеки обучен за работа с доставеното оборудване и програмни продукти, като в случая това са двама представители на ОДМВР Русе. Следователно цитираната разпоредба касае обучение на системни администратори, а не на конкретни полицейски служители. Представеният по делото протокол, рег.№247р-1632 от 18.02.2022г. на началника на РУ Бяла е надлежно доказателство за това, че е проведено обучение на посочените в протокола служители от РУ Бяла работещи по контрол на пътното движение за работа с преносима система тип ARH CAM S1 №120ССВ8, с която е установено процесното нарушение.