Решение № 32 от 09.02.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Смолян, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Д. като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500505 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 47/25.09.2023 г. по гр.дело № 236/2022 г. Чепеларският районен съд ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит №**** от 08.12.2021 г., сключен между „Неткредит“ ООД-гр.София и И. Д. Б., предвиждаща заплащането на неустойка при неосигуряване на гаранция, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради уговарянето й в противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.

На следващо място, „Неткредит“ ООД-гр.София е осъдено да заплати на И. Б. сумата от 102,24 лева разноски за заплатена държавна такса по първоначалния иск.

На свой ред И. Б. е осъдена да заплати на основание чл.23 от ЗПК на „Неткредит“ ООД сумата от 1 415 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №**** от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 03.02.2023 г., до окончателното плащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният от дружеството насрещен иск за главница за разликата над 1 415 лв. до 1667,49 лв.; както и предявените акцесорни претенции за сумата от 39 лева обезщетение за забава, начислено върху падежиралата главница за периода от 10.04.2022 г. до 02.02.2023 г.; за сумата от 390,24 лева падежирала възнаградителна лихва за периода от 09.05.2022 г. до 27.01.2023 г.; и за сумата от 17,17 лв.

1 обезщетение за забава, начислено върху падежиралата възнаградителна лихва за периода от 10.05.2022 г. до 02.02.2023 г.

Също така, И. Д. Б. е осъдена да заплати на „Неткредит“ ООД сумата от 455,18 лева разноски по съразмерност с уважената част от насрещния иск; а „Неткредит“ ООД е осъдено да заплати на адв. Д.В.М. от АК – Пловдив, сумата от 555,60 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, за осъществено процесуално представителство по предявения първоначален иск, и сумата от 169,08 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, за осъществено процесуално предствителство, по съразмерност с отхвърлената част от насрещния иск.

„НЕТКРЕДИТ“ ООД-гр.София, чрез юрк.П.П., с допустима въззивна жалба атакува решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен насрещният му иск против И. Б. за разликата над 1 415 лв. до 1 667,49 лв. главница; за 39 лв. обезщетение за забава за периода 10.04.2022 г. – 02.02.2023 г., начислено върху падежиралата главница; за 390,24 лв. падежирала възнаградителна лихва за периода 09.05.2022 г. – 27.01.2023 г.; и за 17,17 лв. обезщетение за забава, начислено върху падежиралата възнаградителна лихва за периода 10.05.2022 г. – 02.02.2023 г.

Дружеството иска отмяна в тази част и уважаване на насрещния му иск в пълен размер против И. Б.; както и присъждане на разноските за двете инстанции, включително 100 лв. юр. възнаграждение за въззивното производство.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата И. Д. Б., чрез своя пълномощника адв.Д.М., оспорва жалбата и претендира заплащането на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв на този пълномощник за въззивното производство.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваните части е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Чепеларския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалба съобразява следното:

Неоснователно е оплакването на „Неткредит“ ООД, че неустойката по чл.6 от договора за кредит е санкция за потребителя при неизпълнение на негово задължение по договора, поради което и на осн.чл.19, ал.3, т.1 ЗПК е изрично изключена от формулата за изчисляване на ГПР.

Т.нар. неустойка по чл.6 от договора за кредит и по чл.3 от Общите условия, въобще не е такава санкция, а представлява скрита възнаградителна лихва за кредитодателя, на която нарочно е придаден вид на неустойка. Затова и предвид чл.19, ал.1 и §1, т.1 от ДР на ЗПК, тази скрита възнаградителна лихва задължително трябва да намери изражение в годишния процент на разходите.

Основание за подобен извод дават множество обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност.

Съгласно спорната клауза на чл.6 от договора за потребителски кредит, сключен на 08.12.2021 г. между И. Б. и „Неткредит“ ООД-гр.София, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от този 2 договор в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2 556 лева, която се начислява на месец, считано от изтичане срока за предоставяне на обезпечение. Според условията на чл.6, ал.4 от договора, неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция и, ако кредитополучателят осигури надлежна гаранция и след срока (в чл.4, ал.3), неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план (чл.6, ал.5).

Чл.4, ал.3 от договора предвижда, че, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора.

Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 2 700 лв. със срок на валидност до 01.06.2023 г.

В чл.3.2.1 от Общите условия е уредено, че в срок до края на следващия ден от сключването на договор за потребителски кредит, кредитополучателят е длъжен да предостави на дружеството-кредитодател гаранция по кредита, която може да бъде: а./ банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б./ гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в./ двама поръчители

Предвидено е по-нататък, че банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че, ако кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит” ООД всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството.

Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит.

Въведено е изискване, че поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит, при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1 500 лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 дни просрочие.

Наред с това, дружеството не е длъжно да приеме предложените от 3 кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност. В тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители, то може да изиска и информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено състояние и друга подобна.

Дружеството приема предоставената от кредитополучателя банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, ако същата отговаря на изискванията на закона, на тези Общи условия и на договора за потребителски кредит.

След като кредитополучателят получи уведомление от страна на дружеството, че е одобрен за кредити, още преди да е потвърдил желанието си за сключване на договора за потребителски кредит, същият има право да изпрати за предварително одобрение от страна на дружеството /на имейл или в офис на дружеството/ гаранция, предоставена от банка или небанкова финансова институция. Дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след получаването на последната да уведоми кредитополучателя дали ще издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри гаранцията, то не може да откаже да я приеме като обезпечение за сключване на договора, за който кредитополучателят е бил одобрен. Одобрението на гаранцията важи за срок от 15 дни.

След като кредитополучателят получи уведомление от дружеството, че е одобрен за кредит, и, още преди да е потвърдил желанието си за сключване на договора, същият има право да предостави за предварително одобрение от страна на дружеството двама поръчители. Дружеството е длъжно в срок до края на първия работен ден след предоставяне на необходимите данни от страна на поръчителите, да уведоми кредитополучателя дали ще издаде предварително одобрение или не. Ако дружеството одобри поръчителите, то не може да откаже да ги приеме като обезпечение по договор за потребителски кредит сключен с кредитополучателя. Одобрението на поръчителите важи за срок 15 дни. В случай, че дружеството не одобри един или двама от поръчителите, кредитополучателят има право да предостави за предварително одобрение още двама поръчители.

Видно е, че са създадени множество и в трудно изпълнима комбинация условия за осигуряване на обезпечение на кредита, така, че удовлетворяването им да е почти невъзможно за кредитополучателя.

На първо място, ако беше възможно да получи кредит от банка, съответният кредитополучател не би сключвал договор за кредит с небанкова кредитна институция като настоящия жалбоподател, заради много по-високите размери на възнаградителните лихви, при които тези институции отпускат заеми. След като прибягва до вземане на заем от такава институция, кредитополучателят И. Б. очевидно не може да вземе кредит от банка, а това означава, че въобще не е в състояние да представи и банкова гаранция; т.е., това условие е отнапред неизпълнимо.

В подкрепа на тези изводи е представеният от жалбоподателя

4

Информационен отчет от Централния кредитен регистър към 30.11.2021 г. и към 31.12.2021 г./л.49 от делото на РС/. От него е видно, че към 30.11.2021 г. към банки И. Б. има задължения от общо 28 786 лв., към финансови институции – 11 952 лв., при осигурителен доход от средно 1 605 лв. на месец за периода 29.12. 2020 г. – 25.11.2021 г. Налице са и подробно описани просрочия както за плащане на главници, така и за лихви.

На следващо място, срокът за предоставяне на гаранция е изключително кратък – до края на деня, следващ този на сключване на договора. Също така, единствената причина да се иска гаранцията да се предостави не преди, а след сключване на договора, макар и веднага на следващия ден, е, че на гаранцията по този начин само е придаден вид на обезпечение, а всъщност е възнаградителна лихва. При кредитиране, което не цели допълнително обогатяване на кредитора чрез въвеждане на подобни заблуждаващи потребителя уговорки, обезпечение се иска преди или едновременно със сключване на договора за кредит; като, ако такова обезпечение не се осигури, кредит просто не се отпуска.

В настоящия случай заемът се предоставя при тези условия именно за да се осигури допълнителна печалба за кредитора, маскирана като неустойка за недадена гаранция.

Както се каза по-горе, гаранцията по ал.3 на чл.4 от договора е съвкупност от трудно изпълними условия, и е конструирана като такава именно за да не е възможно изпълнението и от кредитополучателите в повечето случаи, което осигурява получаване на неустойката по чл.6/ цялата или само за периода, за който не е предоставена гаранция/.