Решение № 1404 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1404 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330202515 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0333-000222/14.03.2023 г. на Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, с което на Л. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. К. ул. “Васил Левски” № 7 са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

Жалбоподателят Л. Н. Г. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. М. К. от АК Пловдив. Прави се искане пред съда за отмяна на наказателното постановление като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за непълно описание на нарушението, неправилно излагане на обстоятелства от значение за нарушението – непълен номер на рама на управляван автомобил. Претендират се разноски за процесуално представителство от адвокат.

Въззиваемата страна Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез съпроводителното писмо до Районен съд Пловдив по изпращане на административната преписка е изготвено становище с искане жалбата да се 1 остави без уважение като неоснователна, а наказателното постановление да се потвърди. Прави се възражение при евентуално уважаване на жалбата за размера на претендираното от насрещната страна възнаграждение – за намаляването му до минимално предвидения размер.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Л. Н. Г. от гр. К. е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории „А“, „В”, „СЕ“, „С“, „ТКТ“, „АМ” и „ВМ“.

Към 01.02.2023 г. лицето С.А.Ц с ЕГН ********** от с. Б. обл. Пловдив ул. „Ал. Стамболийски“ № 29 притежавал като собственик лек автомобил марка „Субару“ модел „Джъсти“ с № на рама ....., който автомобил не бил регистриран /по реда на Наредба № 1-45 от 24.03.2000 за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/ и съответно бил без регистрационни номера.

На 01.02.2023 г. около 14.20 ч. в с. Б. на ул. „Велико Търново“ до № 2 свидетелят К. П. – патрулен полицай в РУ Стамболийски при ОД на МВР Пловдив, при извършване на обход в селото спрял за проверка водача на нерегистрирания лек автомобил марка „Субару“ модел „Джъсти“ с № на рама ....., собственост на С.А.Ц. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя Л.

Н. Г.. Св. П. установил липсата на регистрация на автомобила, разбрал от Г., че бил дошъл от К., извикал собственика Ц, който след като пристигнал предоставил на полицейския служител притежаваните документи за автомобила. За управлението на автомобил по път отворен за обществено ползване, който автомобил не е бил регистриран, св. П. съставил на Л. Г. акт – АУАН с бл. № 127234/01.02.2023 г., за прието за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. При предявяване на акта на нарушителя Г. последният вписал собственоръчно че няма възражения.

Възражения против констатациите по АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

По установения от служители на РУ Стамболийски случай на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП била извършена проверка с оглед данни за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, след която проверка прокурор при РП Пловдив отказал образуване на досъдебно производство – с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.03.2023 г. по прокурорска преписка № 2430/2023 г. по описа на същата прокуратура – заради приета липса на състав на престъпление от общ характер – по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, и изпратил 2 постановлението ведно с материалите по преписката на Началника на РУ Стамболийски за преценка ангажирането на административно-наказателна отговорност спрямо Г. за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП. В хода на предварителната проверка били снети обяснения от лицата Г. и Ц, приложени били копия от документи, касаещи лекия автомобил „Субару“.

Въз основа на материалите по преписката и издаденото постановление на прокурор при РП Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство от 06.03.2023 г. Началникът на РУ Стамболийски издал атакуваното наказателно постановление – НП № 23-0333-000222/14.03.2023 г., с което наложил на жалбоподателя предвидените в приложимата санкционна разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДВП административни наказания глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство в минималния им размер – съответно 200 лева и 6 месеца. В НП № 23-0333000222/14.03.2023 г. управляваният от Г. в нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП автомобил бил индивидуализиран по марка, модел, собственик – с пълни индивидуализиращи данни на собственика, както и с № на рама, който № на рама обаче бил сгрешен – вместо действителния № ..... бил вписан № .....

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля П., на писмените доказателства – АУАН с бл. № 127234/01.02.2023 г., материали по пр. пр. № 2430/2023 г. по описа на РП Пловдив, оправомощителна заповед, справки за регистрация и собственост на моторни превозни средства.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел П. като последователни, логични, съответстващи и кореспондиращи си с писмените доказателства, а и неоспорени от страните по делото. В казаното от свидетеля съдебният състав не констатира никакви разминавания относно съществените релевантни с оглед на вмененото на наказаното лице административно нарушение факти и обстоятелства.

Като годно писмено доказателство се ползва от съда съставения АУАН с бл. № 127234/01.02.2023 г. – редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без направени възражения по констатациите му при предявяването, без ангажирани доказателства от страна на страната жалбоподател по опровергаване на отразеното в акта.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Л. Н. Г. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП, тъй като на 01.02.2023 г. около 14:20 часа е управлявал по път, отворен за обществено ползване – на ул. „Велико Търново” в с. Б., моторно превозно средство – лек автомобил марка „Субару“ модел „Джъсти“ с № на рама ....., собственост на С.А.Ц от с. Б. ул. „Ал. Стамболийски“ № 29, който автомобил не е бил регистриран, въпреки забраната за такова управление. Според съда извършването на това нарушение от страна на жалбоподателя Л. Г. се доказва 3 откъм обективната и субективната му страна по категоричен и несъмнен начин от наличните по делото доказателства – гласните – показанията на разпитания свидетел П., както и писмени такива, като следва да се отбележи отново и че съдебният състав ползва АУАН с бл. № 127234/01.02.2023 г., в който са изложени обстоятелствата на нарушението, доколкото редовно съставените актове по ЗДВП имат съгласно чл.189 ал.2 от ЗДВП доказателствена сила до доказване на противното, а нарушителят нито е възразил по съставения му акт, нито в хода на съдебното производство ангажира доказателства, опровергаващи отразеното в акта.

Правилно според решаващия производството съдебен състав е подведено нарушението и от актосъставител в АУАН, и от административно – наказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма – по чл.140 ал.1 от ЗДВП /”По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”/. Не се споделя развитият в съдебно заседание, а преди това и в допълнение към жалбата довод на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, за неясно и непълно описание на нарушението, което пък да е ограничило правото на защита на наказания. Изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението както в АУАН, така и в НП всички такива, които са от значение за преценката за правната съставомерност на нарушението, а и са така описани в АУАН и в НП, че наказаното лице да е наясно за какво се подвежда под отговорност. Конкретизирани са в описателната част на НП време, място на извършване на нарушението, моторното превозно средство – по вид, марка, модел, номер на рама /за номера на рама съдът ще изложи допълнителни аргументи по-долу/, собственик, вписано е това, че автомобила не е регистриран по надлежния ред, отбелязано е воденето и издаденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.03.2023 г. По никакъв начин според съда при така излаганите обстоятелства на нарушението от страна на административно – наказващият орган – при спазване на изискванията на чл.42 т.4 от ЗАНН за АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за НП, жалбоподателят не е бил ограничен във възможността за разбиране на вмененото нарушение, съответно и в реализация на правото му на защита.

В случая няма разминаване в НП в неговата обстоятелствена част и тази на АУАН, вкл. и с приетото от страна на наблюдаващия прокурор при РП Пловдив в неговия прокурорски акт за отказ да образува досъдебното производство, и относно управлението на автомобила „Субару“ от Г. на посочените място и време, и относно липсата на регистрация на същия автомобил, доколкото както се и посочи по – горе изложението в описателната част е пълно и съответно на приложимата материалноправна норма, необходимо за преценката за правната съставомерност на нарушението. Следва да се допълни, че поради липсата на регистрация на 4 автомобила „Субару“ съответно същия е бил и без поставени на определените за това места регистрационни номера. Липсата на регистрация на процесния автомобил се доказва и от изготвената справка от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, и от справката за регистрирани като собствени на лицето С.А.Ц автомобили.

Според настоящия съдебен състав неточното изписване на № на рама на управлявания от Г. на 01.02.2023 г. нерегистриран автомобил „Субару“ в обжалваното НП – вместо действителния № ..... бил вписан № ..... не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление до такава степен, че да налага отмяната му като незаконосъобразно. Номерът на рама на управлявания от нарушителя по чл.140 ал.1 от ЗДВП автомобил е част от обстоятелствата от значение за описание на нарушението и неговото извършване, касаещо основно индивидуализирането на автомобила по начин да не засяга правото на защита на лицето нарушител. В процесния случай неправилното изписване на номера на рама на автомобила касае липса на един символ и несъответствие в други три, като останалите цифрови и буквени символи съвпадат, но това несъответствие съдът счита, че не ограничава възможността на субекта на администротивно-наказателната отговорност да разбере изобщо за какво е подведен под същата, т. е. правото на защита ще е засегнато, но не и до такава степен ограничено, че да не е наясно жалбоподателя за какво нарушение му се налагат наказанията с обжалваното НП. Управляваният от Л. Г. автомобил е достатъчно индивидуализиран в НП № 23-0333000222/14.03.2023 г. и по вид – лек автомобил, и по марка – „Субару“, и по модел – „Джъсти“, и по собственик – последният пък индивидуализиран с три имена, ЕГН и адрес, в същото НП е посочено и издаденото постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и номерът на пр. преписка, в хода на която жалбоподателят е давал собственоръчно написани обяснения, и от съдържанието на които се извлича знанието му за конкретно управлявания от него нерегистриран лек автомобил. За това и съдът не прие за основателни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП, заради грешно посочване на част от номера на рама на управлявания от наказаното лице автомобил.