Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11571 от 12.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5231/2026
Вид
Решение № 11571
Подписан
12.06.2026
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл.7 т.1, буква "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 11571 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110105231 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година.

Производството е образувано по искова молба от П. И. П. против Райъеър Дезигнейтид Активити Къмпани, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 250,00 евро – главница, представляващи неизплатено обезщетение, дължимо на основание чл.7, §1, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., за закъснение с повече от три часа на полет FR1441 на 03.07.2025 г. по направление София, България – Франкфурт Хан, Германия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът закупил самолетен билет за полет FR1441 на авиокомпания „Райънеър“, планиран да излети на 03.07.2025 г. в 22:40 часа от летище София, България, и да кацне на 04.07.2025 г. в 00:15 часа местно време на летище Франкфурт Хан, Германия. Поддържа се, че направената резервация била платена и приета от ответната авиокомпания под номер PV8BXD, като на името на пътника била издадена бордна карта, удостоверяваща сключения договор за въздушен превоз. Твърди се, че процесният полет бил изпълнен със съществено закъснение, като вместо в планирания час самолетът излетял едва на 04.07.2025г. и кацнал в крайната си дестинация в 08:22 часа, което представлява над 8 часа закъснение спрямо първоначално предвидения час на пристигане – 00:15 часа, което причинило на ищеца 1 голямо безпокойство и неудобство. Твърди се още, че на 07.07.2025 г. пътникът – настоящ ищец подал искане за компенсация чрез онлайн платформата на ответната авиокомпания, като претендирал изплащане на обезщетение в размер на 250 €.

Искането му било регистрирано с идентификатор/реф.номер 65363529, но ответникът отказал заплащане на обезщетение с отговор, че закъснението било причинено от стачки на френския контрол на въздушното движение, квалифицирани като извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на превозвача. С оглед предходното ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск като счита, че има право на обезщетение по чл.7 от Регламент (ЕО) №261/2004г., когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време равна на или по-голяма от три часа. Поради изложените в исковата молба доводи и съображения, моли съда да уважи предявения иск и му присъди сторените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответното дружество се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърди се, че в конкретния случай са били налице извънредни обстоятелства, извън контрола на ответника, в качеството му на въздушен превозвач и които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Сочи се, че на 03.07.2025 г. самолет Е1-ЕУВ от серията Боинг 737-800, базиран на летище Франкфурт-Хан, Германия, бил планиран да извърши четири последователни полета, като процесният е бил последен. Поддържа се, че на 03.07.2025 г. Европейската организация за безопасност на въздухоплаването („Евроконтрол") налагала ограничения при изпълнението на полетите, посочени в точки 1.3.2 до 1.3.4. от писмения отговор, като назначавала времеви слотове за излитане, които били променяни и ограничавани многократно. Поставени били четири отделни ограничения от Евроконтрол, засягащи маршрута на полета, всички с причина метеорологична обстановка. Отделно от предходното се сочи, че за времето от 03.07.2025 г., 04:00 (СТС) до 04.07.2025 г., 04:00 (СТС), била провеждана стачка на контрольорите за въздушно движение във Франция, обхващаща всички пет центрове за управление на въздушното движение на територията на страната, която причинила значителни смущения в цялото европейско въздушно пространство. Твърди се още, че допълнително, в хода на вече съществено нарушената от АТС слотовете ротация, възникнала и допълнителна оперативна трудност - непосредствено преди изпълнението на полет ЕК 1440, член на кабинния екипаж бил свален от самолета поради заболяване. Сочи се, че към този момент натрупаното закъснение по ротацията вече било значително и е предопределяло нарушаване на целия ротационен график, поради което заболяването представлява единствено допълнителна, вторична компликация, която не нарушава причинноследствената връзка между извънредните обстоятелства (стачни действия и метеорологични ограничения) и закъснението на процесния полет. Поддържа се, че 2 ответното дружество незабавно е предприело всички разумни мерки за осигуряване на заместващ екипаж, но поради натрупаното закъснение от предходните полети, обслужващият самолет е пристигнал в гр. София едва в 23:53 (СТС) на 03.07.2025 г.

Предвид закъснението, процесният полет не е бил в съС.ие да пристигне в гр.

Франкфурт-Хан преди настъпването на нощния режим на работа на летище Франкфурт-Хан, поради което операциите на Райънеър са били принудени да забавят процесния полет до следващата сутрин. На сутринта на 04.07.2025 г., процесният полет е излетял от гр. София и е пристигнал в гр.Франкфурт-Хан със закъснение от приблизително 8 часа и 12 минути, като се поддържа, че констатираното закъснение е пряка и непосредствена последица от стачните действия на френските органи за управление на въздушното движение и наложените от Евроконтрол задължителни АТС слотове, а не от недобросъвестност или пропуск в планирането на авиопревозвача. Сочи се, че Райънеър е предприел всички разумни мерки за ограничаване на последиците от настъпилите извънредни обстоятелства, а именно – запазване на ротацията вместо отмяна на полетите, изпълнение на полета при първа възможност, незабавно ангажиране на заместващ екипаж при вторична оперативна трудност. С оглед предходното се твърди, че закъснението на процесния полет е причинено от извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, които не са могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички разумни мерки от въздушния превозвач, поради което ответникът не дължи обезщетение на ищеца на основание чл. 7 от Регламент (ЕО) №261/2004. По изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в производството. В случай на уважаване на исковите претенции, се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима следното от фактическа и правна страна:

С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда на Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия съд тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се 3 установява, че ищецът и ответникът са страни по договор за въздушен превоз на пътници с полет FR1441 на авиокомпания „Райънеър“, планиран да излети на 03.07.2025 г. в 22:40 часа от летище София, България, и да кацне на 04.07.2025 г. в 00:15 часа местно време на летище Франкфурт Хан, Германия.

Спорно по делото е налице ли са освобождаващи от отговорност превозвача – настоящ ответник.

В настоящия случай ответникът навежда доводи за наличие на извънредни обстоятелства – назначени множество последователни времеви слотове от Евроконтрол, поставени ограничения с причина метрологична обстановка и провеждана стачка на контрольорите за въздушно движение във Франция.

Съгласно нормата на чл.5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за освобождаване от задължението за 4 обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С432/07, в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната продължителност, както и че е положил дължимата грижа за избягване на извънредните обстоятелства и техните последици. Грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани и от други превозвачи.

В конкретния случай съдът не възприема изложените от ответника доводи, че закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, които не е могъл да избегне. Това е така, тъй като в случая се касае за търговец, особена категория професионалист, който се отличава с особен тип организация на своята работа. Сам ответникът признава, че е планирал да извърши 4 полета до различни дестинации на европейския континент с едно и също въздухоплавателно средство. Следва да се има предвид, че в тежест на ответника е така да обезпечи организацията на своята работа, че да избегне толкова големи закъснения като процесното, а ако такива закъснения все пак се получат, да обезщети пътниците заради тях.