Определение № 933 от 20.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 933 гр. Варна, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500312 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба с вх. № 5911/19.02.2026 г. от Н. А. Н. и обективираното в нея искане за допълване по реда на чл. 250 ГПК на Определение № 879/18.02.2026 г., тъй като се навеждат твърдения, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната.

Сочи се също, че е налице и допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановения съдебен акт, с оглед неправилното посочване на определението, по отношение на което съставът на ВОС е формирал воля за потвърждаване.

Доколкото обжалваното определение е постановено в рамките на едностранно производство, препис от молбата не следва да се връчва на насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в законустановения срок и от от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество, съдът намира, че същата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

По отношение на искането по чл. 250 ГПК, следва да бъде посочено следното:

Производството по чл. 250 от ГПК има за цел да бъде преодоляна непълнота в постановеното съдебно решение, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет по делото.

Предметът на въззивна проверка е въведен от жалбоподателя с подадената частна жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за валидността на първоинстанционния съдебен акт, като по отношение на неговата допустимост е ограничен до посоченото в жалбата. Въззивният съд е извършил проверка за валидност и допустимост на обжалваното определение, обсъдил е всички доводи и възражения срещу законосъобразността му и е постановил диспозитив, съответстващ на формираната воля.

Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, 1 ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. В конкретния случай не е налице непълнота на Определение № 879/18.02.2026 г., тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, обсъдил е всички наведени от жалбоподателя възражения, въз основа на което е достигнал и до формирания в крайния съдебен акт, извод.

С оглед гореизложеното, съставът на ВОС се е произнесъл по цялото предявено искане от жалбоподателя, поради което молбата с правно основание член 250 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

По отношение на искането по чл. 247 ГПК, следва да бъде посочено следното:

Константна съдебна практика е, че очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице, когато има несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Волята за постановяване на съдебния акт се изразява в мотивите и от тях логично следва диспозитива, който съответства на формираното становище на съдебния състав по разглеждания спор.

В настоящия случай, въззивният съд се е произнесъл с Определение № 879/18.02.2026 г., постановено по настоящото дело, като поради опущение, погрешно в диспозитива, съдът вместо правилното „ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90 от 29.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1171/2025 г., по описа на ДРС, втори състав, с което е прекратено производството по делото“, погрешно е посочил „ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16 990 от 02.11.2010 година, постановено по гр. дело № 13 728, по описа за 2010 година, на двадесети състав на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото“.

Така констатираното несъответствие, съдът намира, че следва да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК, поради което молбата в тази част е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 5911/19.02.2026 г. от Н. А. Н., в частта, с която е обективирано искане за допълване по реда на чл. 250 ГПК на Определение № 879/18.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 312/2026 г. по описа на ВОС.

Д О П У С К А поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 879/18.02.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 312/2026 г. по описа на ВОС, на основание чл.

247 от ГПК, като в диспозитива, вместо изписаното:

„ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16 990 от 02.11.2010 година, постановено по гр. дело № 13 728, по описа за 2010 година, на двадесети състав на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото“.

ДА СЕ ЧЕТЕ

„ПОТВЪРЖДАВА Определение № 90 от 29.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1171/2025 г., по описа на ДРС, втори състав, с което е прекратено производството по делото“.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3