Определение № 2761 от 27.03.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2761

Бургас, 27.03.2026 г.

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20257040701600 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по повод постъпила жалба от „Интер холдинг- 1“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 3, против отказ на заместник-кмет по „Бизнес и финанси“ при О. Н., обективиран в писмо с изх. № НЗ-ОАЗ-4568/20.06.2025 г., да разгледа по същество заявление с вх. № 4/09.05.2025 г. за издаване на разрешение за извършване на търговска дейност на открито върху общински терен.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че за предходните три години са издавани на жалбоподателя разрешения за поставяне на маси в същия търговски обект, по изготвена и одобрена схема. Твърди се, че обектът, за който се иска разполагане на маси за летния сезон- снекбар „Терасата“, е категоризиран с Удостоверение № 1397/11.07.2024 г. с категория „една звезда“, с посочен адрес на обекта и капацитет 50 места на открито. Твърди се още, че въз основа на същите документи е издадено от О. Н. разрешение за поставяне на маси в търговския обект за 2024 г. По същество се иска отмяна на отказа.

С писмен отговор ответникът заявява становище за недопустимост на жалбата, поради липса на годен за съдебно обжалване административен акт. Счита, че обжалваното уведомително писмо не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на оспорване пред съда, тъй като с него единствено е оставено без разглеждане подаденото от жалбоподателя заявление на основание чл. 27, ал. 2 от АПК и липсва волеизявление на административния орган. На следващо място сочи, че по данни от заявлението обектът, за който се отнася направеното с него искане, е разположен на плажната ивица и е изключителна държавна собственост, поради което е предмет на концесия. Моли да се остави без разглеждане жалбата, а производството- да се прекрати. Претендира разноски.

В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното писмо. Претендира разноски.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. С писмена молба пълномощникът на същия заявява становище за недопустимост на жалбата, по съображения, че не е насочена срещу годен за оспорване акт, алт.- за неоснователност на същата. Твърди, че жалбоподателят стопанисва 3 обекта в [населено място], разположени хоризонтално в редица- бистро „Аура“ (находящо се в х-л „Аура“), бистро „Терасата“ (маси, столове и слънцезащитно съоръжение върху общинска алея) и обект „№ 24“ (върху морския плаж, обект на концесия). Едновременно с това твърди, че самостоятелен търговски обект бистро/снекбар „Терасата“ не съществува, което обуславя и липсата на общинска схема за търговска дейност за същия. Отбелязва, че със Заповед № 2740/11.07.2024 г., издадена от зам.-кмет на О. Н., е категоризиран снекбар „Терасата“, но „същият в обект № 24, разположен в [населено място], морски плаж „Равда - Олимпийски надежди“, т.е. друг преместваем обект“, чиято категоризация е валидна. На следващо място сочи, че със Заповед № 1202/20.05.2025 г. за откриване на процедура по категоризиране е прекратена категоризацията на бистро „Аура“, в хотел „Аура“, разположен на [улица]. Твърди, че при оглед на място е установено от експертната работна група, че лицето, стопанисващо бистро „Аура“, е различно от посоченото в заявлението-декларация. Моли за прекратяване на производството, алтернативно- за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, по която е образувано настоящото производство. В обжалваното писмо с изх. № НЗ-ОАЗ-4568/20.06.2025 г. е обективиран изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт. То не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, предл. последно от АПК, а специфичен акт, изрично регламентиран в процесуалния закон, и оспорването му се развива в процедурата и сроковете по чл. 197 и сл. от АПК. Ето защо, жалбата се явява процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С удостоверение № 13917/11.07.2024 г., издадено от О. Н., е определена категория „една звезда“ за снекбар „Терасата“, с адрес на обекта: [населено място], морски плаж „Равда- Олимпийски надежди“, обект № 24, с 50 места на открито, със собственик „Джедар“ ЕООД и лице, извършващо дейност- „Интер холдинг- 1“ ЕООД (на л. 18 от делото). За периода 01.06.2024 г. - 31.08.2024 г. е издадено за търговския обект Разрешение № 321/12.07.2024 г. за извършване на търговска дейност на открито върху общински терен с площ от 66 кв.метра.

С докладна записка от 16.04.2025 г. на зам.-кмет на Община Несебър (на л. 210 от делото) е внесен в Общински съвет- Несебър проект на решение за приемане и съгласуване на схеми на места за търговия на открито в [населено място] за 2025 г. Въз основа на докладната записка е прието решение № 434 по Протокол № 16/30.04.2025 г. с предложеното съдържание ([интернет адрес]), неразделна част от което са скици с позиции за поставяне на преместваеми търговски обекти по реда на чл. 56 от ЗУТ, вр. чл. 17, ал. 2 от Наредба № 10 на община Несебър, за [населено място] (9 скици) и схеми за поставяне на монументално - декоративни елементи по чл. 57, ал. 1 от ЗУТ на територията на Община Несебър, за [населено място]- (1 схема).

На 09.05.2025 г. е депозирано заявление с вх. № 604 от жалбоподателя „Интер холдинг- 1“ ЕООД до кмета на Община Несебър, с искане да му бъде разрешено да ползва общинския терен с площ от 66 кв.м. и през периода от 01.06.2025 г. до 31.08.2025 г., за разполагане на маси към търговския обект снекбар „Терасата“ (на л. 56 от делото).

На 29.05.2025 г. е проведено заседание на комисия, назначена със Заповед № 741/19.01.2024 г. на кмета на Община Несебър, за разглеждане на постъпилите заявления за издаване на разрешения за извършване на търговска дейност на открито. Заявлението на жалбоподателя „Интер холдинг-1“ ЕООД е оставено без разглеждане от комисията, по съображения: „територия на морски плаж (не е предмет на наредбата)“, видно от съставения протокол № 1 от 04.06.2025 г. (на л. 100 от делото).

Въз основа на взетото от комисията решение е издадено писмо с изх. № НЗ-ОАЗ-4568/20.06.2025 г. на заместник-кмет по „Бизнес и финанси“ при Община Несебър, с което заявлението на търговското дружество е оставено без разглеждане, като недопустимо. В писмото е посочено, че местонахождението на стопанисвания от дружеството търговски обект е на територията на морски плаж Равда - Олимпийски надежди“, който е изключителна държавна собственост, а не общинска такава и за него има сключен договор за концесия. Едновременно с това обаче е посочено, че липсва одобрена схема за посочения от жалбоподателя общински терен. Отбелязано е, че обект „Бързо обслужване“ № 24 е категоризиран с Удостоверение за категоризация №13917/11.07.24 г. с 50 места на открито на територията морски плаж „Равда - Олимпийски надежди , а при извършване на служебна проверка в Националния туристически регистър на МТ, за снекбар „Терасата“ не се открити данни за категоризация на такъв туристически обект.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорения отказ е издаден в предписаната от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен административен орган- зам.-кмет на Община Несебър, оправомощен със Заповед № 2915/22.11.2023 г. на кмета на Община Несебър (на л. 96 от делото). Последният от своя страна е овластен да издава разрешения за извършване търговска дейност на открито с нормата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на Община Несебър.

Според настоящия съдебен състав отказът на административния орган да разгледа искането по същество е незаконосъобразен.

Условията и редът за издаване на разрешение за извършване на търговска дейност на открито върху имоти- общинска собственост са регламентирани с Наредба № 2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на Община Несебър (Наредбата). Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от същата, лицата, желаещи да извършват търговия на открито чрез поставяне на маси към заведения за хранене и развлечения, подават заявление по образец до кмета на общината или кмета на населеното място, към което прилагат удостоверение за липсата на задължения към Община Несебър и копие от удостоверението за категоризация на търговския обект, издадено по реда на Закона за туризма. Надлежно сезиран със заявлението, компетентният административен орган следва да извърши проверка относно неговата редовност и в случай, че същото е съобразено с изискванията на Наредбата, на основание чл. 9, ал. 1 от същата да се произнесе по направеното искане с изричен акт в 10- дневен срок от получаване на протокола от комисията, като издаде исканото разрешение за ползване или мотивиран отказ. Ако искането не удовлетворява изискванията на закона, съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от АПК заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

В разглеждания случай е депозирано заявление от жалбоподателя за ползване общинския терен с площ от 66 кв.м., за разполагане на маси зад обект „Бързо хранене“, представляващ снекбар „Терасата“. Съдържащите се в заявлението данни относно местонахождението на търговския обект са недостатъчни за извършване на преценка относно допустимостта на искането за издаване на разрешение за извършване на търговска дейност на открито по реда на Наредбата. Теренът с площ от 66 кв.м. не е индивидуализиран от заявителя- описанието зад обект „Бързо хранене“ не дава информация относно точното местоположение и идентификатора на поземления имот, което от своя страна препятства проверката относно вида на собствеността- държавна, общинска или частна, а и не позволява извършване на проверка за изпълнение на изискването, предвидено в чл. 5, ал. 1 от Наредбата (за наличие на схема за терена, приета от ОбС). Следва да се посочи, че административният орган не е свободен в преценката си по какво искане да се произнесе, а дължи произнасяне по искането, с което е сезиран, като в случай че то е неясно, на основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК следва да даде указания за отстраняване на нередовностите. Това задължение в случая не е изпълнено и е формиран необоснован извод, че подаденото заявление касае имот- изключителна държавна собственост (в представеното по делото становище от ответника се сочи, че бистро „Терасата“ представлява маси, столове и слънцезащитно съоръжение върху общинска алея, а и за осъществяване на дейността му през предходен период е издадено разрешение № 321/12.07.2024 г. на Община Несебър, касаещо терен от 66 кв.м.- общинска собственост). Доколкото не са извършени необходимите процесуални действия за изясняване предмета на производството, не би могло да се приеме, че са налице недостатъци, съставляващи основание за оставяне на заявлението без разглеждане. Не е налице и второто фактическо основание, посочено от административния орган, доколкото изискуемото удостоверение за категоризация е приложено към заявлението на жалбоподателя и касае именно обекта, посочен в него- снекбар „Терасата“. Ирелевантно за настоящия спор е посоченото в мотивите на акта обстоятелство, че лицето, стопанисващо бистро „Аура“, е различно от посоченото в заявлението-декларация, доколкото се касае за друг търговски обект. Ето защо оспореният отказ на органа да разгледа заявлението по същество се явява незаконосъобразен, като издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, поради което следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за решаване на искането по същество.