Решение № 41 от 24.02.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Ловеч, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

П. ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500551 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК

ДВАДЕСЕТА ГПК)

(ГЛАВА

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 3193/01.07.2022г., с пощенско клеймо от 30.06.2022г., от П. Ц. П. , ЕГН **********, гр. В.Т., ул. **** изцяло против Решение № 51/01.04.2022г. по гражданско дело № 20214340100417 по описа за 2022 година на РС – Троян, с което са отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените от П. Ц. П. , ЕГН **********, гр. В.Т., ул. **** против П. Н. Н. - Р., ЕГН **********, гр. Тр., ул. ****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация: чл.422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА , с който се иска да бъде признато за установено по отношение ответника П. Н. Н. – Р., че същата дължи сумата в размер на 2000.00 (две хиляди) лева, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по сключен 1 между страните писмен договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 19.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 62/21.04.2021г. по частно гражданско дело № 296/2021 по описа на РС – Троян; чл.422 ГПК вр. чл. 86 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА, с който се иска да бъде признато за установено по отношение ответника П. Н. Н. – Р., че същата дължи сумата в размер на 628.89 (шестстотин двадесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 2000.00 лева за периода от 12.03.2018г. до 19.04.2021г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 19.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 62/21.04.2021г. по частно гражданско дело № 296/2021 по описа на РС – Троян.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3400 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство.

В жалбата въззивникът посочва, че решението е постановено в противоречие на материално правните разпоредби на ЗЗД и процесуалните норми на ГПК. В допълнителни писмени изложения излага следните въззивни основания: решението е постановено по непредявен иск (възражение за недопустимост), тъй като исковата претенция е за водене на чужда работа без пълномощие; съдът неправилно не е приел изменението на иска от 24.01.2022г., липсвало определение (възражение за изменение на иска); ищецът има право на възнаграждение, когато е действал без представителна власт (възражение за гестия); не е налице плащане от страна на ответницата – не се доказа плащането да е по договора (възражение за основание за плащане), а и същевременно се доказало, че няма договор; неправилно съдът е приел, че има потвърждение на представителна власт (възражение по чл.42, ал.2 ЗЗД); позовава се, че представения договор за адвокатски услуги е недействителен (възражение за нищожност на договор за адвокатски услуги) и съдът неправилно го е включил като доказателство по делото, а е следвало да бъде изключен като такова (възражение за липса на 2 определение); показанията на свид. В., съпругата му, която е дъщеря на ответницата са неверни, твърдените от тях факта, че договорът е разписан лично от ответницата в тяхно присъствие не е вярно, което се установило от заключението на експертизата, като моли съда да ги кредитира при условията на чл.172 ГПК (възражение за свидетелски показания); разпитът на свидетелите били недопустим, тъй като с тях се установява факти и обстоятелства, забранени от закона (възражение по чл.164 ГПК); плащането от свид. В. не може да се квалифицира като суброгация на страна на ответника (възражение за суброгация). В останалата част излага съображения, че след като договорът се оказал неистински , съдът е следвало да сигнализира прокуратурата, а това не го е сторил, поради което въззивникът подал жалба до РП – Троян, за което е образувана прокурорска преписка и ДП № 4274/2022 по описа на РП – Ловеч, ТО – Троян. Моли съда да допусне като доказателства, подадената от него жалба до прокуратурата, както и материалите по прокурорска преписка и ДП № 4274/2022г. Моли съда да отмени изцяло обжалваният съдебен акт като неправилен и да постанови решение, с което да уважи предявените искове по основание и размер.

Претендира разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата П. Н. Н. – Р. чрез процесуален представител адв. д-р М. Б. оспорва изцяло подадената въззивна жалба.

Твърди, че съдът с определение от 28.01.2022г. се е произнесъл по искането за изменение на иска, с което е оставено без уважение, като счита, че съдът се е произнесъл по предявен иск, а искането за обезсилване и връщане е неоснователно. Счита, че решението е правилно, тъй като по делото се е доказало плащане от свид. В. към ищеца, а от липсата на установени факти, че между тях има договор, счита, че правилно съдът е приел, че свид.

В. е платил вместо въззиваемата, като е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Позовава се на чл.73 ЗЗД, като плащането не с оглед личността. Твърди, че това трето лице свид. В. е знаело, че изпълнява чужд дълг, било налице и извънсъдебно признание на факт. В останалата част се позовава на съдебна практиката за представителна власт без пълномощие. Счита, че не са налице основанията за спиране на делото, тъй като няма преюдициалност на престъпни обстоятелства, които да имат значение за изхода на делото. Дали договорът е подписан или не от 3 въззиваемата е от значение за делото, а наказателното производство е без значение по предявения иск. Сочи, че осъществяването на проверка по от органите на МВР и на ДП, не е основание за спиране на гражданското дело.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на въззивника.

Моли съда да остави подадената жалба без уважение като неоснователна и съда да потвърди обжалваното решение като допустимо, правилно, мотивирано и постановено при съобразяване на процесуалните правила.

Претендира разноски за всички инстанции.

Подадена е частна въззивна жалба с вх. № 4141/07.09.2022г., с пощенско клеймо от 05.09.2022г., от П. Ц. П. , ЕГН **********, гр. В.Т., ул.

**** срещу Определение № 393/29.08.2022г. по гражданско дело № 20214340100417 по описа за 2022 година на РС – Троян, постановено по реда на чл.248 ГПК. Посочва, че е постановено в нарушение на закона – липсва изричен законов срок, в който може да бъде направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Твърди, че е подал молба по чл.248 ГПК за намаляване на възнаграждението на противната страна, като съдът я е отхвърлил, с мотива, че това възражение не е направено до приключване на устните състезания по делото. Счита, че чл.78, ал.5 ГПК не сочи преклузивен срок, поради което съдът неправилно не е уважил молбата по чл.248 ГПК. Сочи, че е представител списък по чл.80 ГПК, поради което правото му по чл.248 ГПК не се е преклудирало. Моли съда да отмени атакуваното определение като намали възнаграждението на ответника, съобразно материалния интерес.

Въззиваемата П. Н. Н. – Р. чрез процесуален представител адв. д-р М. Б. изцяло оспорва частната жалба. Позовава се на практика на ВКС, ВАС като посочва, че съгласно т. 11 от ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, претенцията по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Твърди, че в нито една от молбите на ищеца не е правено възражение за прекомерност на хонорара, поради което правилно съдът е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждение за това производства. Претендира разноски в това производство. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното определение.

4

В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът П. Ц. П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Подава писмена защита, с която поддържа въззивната жалба. Подробно излага съображения, че първоинстанционният акт е нищожен, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Отделно счита, че решението е неправилно и необосновано, тъй като правния извод, че ответницата изпълнила чл.73 ЗЗД е неправилен, а потвърждаването по чл.42, ал.2 ЗЗД е след 4 години от извършването на действието. Твърди, че по безспорен начин се установи, че договорът, въз основа на който се претендира възнаграждението е неистински, поради което подал жалба до прокуратурата. Моли съда да не кредитира показанията на свидетелите на ответницата, тъй като същите са намирали в роднински връзка с нея, на основание чл.172 ГПК. Твърди, че показанията били неверни.

Твърди, че с тези показания са извършили престъпление по чл.290 НК, тъй като устно и съзнателно са потвърдили неистина, а именно, че ответницата е подписала процесния договор за правна помощ. Сочи, че адв. П. е извършва адвокатски услуги на зетя на ответницата П. В., но те са извън предмета на договор с ответницата. Излага подробно изложение на фактите по отношение на дисциплинарното производство срещу себе си и твърдения за извършване на действия без представителна власт. Посочва, че с молба от 24.01.2022г. е поискал преминаване в осъдителен иск с правно основание чл.61 вр. чл.60 ЗЗД, което съдът не е уважил, поради което решението е недопустимо. Моли съда да се произнесе по предявен иск, да обезсили решението на РС – Троян. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Въззиваемата П. Н. Н. – Р., редовно призована, не се явява и не изпраща представител в о.с.з. Депозира писмени бележки, с което поддържа отговора на въззивната жалба. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилна. Моли съда да остави частната жалба по чл.248 ГПК без уважение. Прави възражение за прекомерност.

Претендира разноски.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

5

По допустимостта на обжалването

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, поради което решението е валидно.

Първоинстанционното производство е образувано по искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА и чл.422 ГПК вр. чл. 86 вр. чл.286 ЗЗД вр. чл.36, ал.1-2 ЗА, съответно за сумите от 2000.00 лева и 628.89 лева.

За претендираните суми е образувано частно гражданско дело № 296/2021г. по описа на РС – Троян по молба по чл.410 ГПК от кредитора П. Ц.

П. срещу длъжника П. Н. Н. – Р.. В т.12 от заявлението е посочено, че между кредитора и длъжника е сключен договор за правна защита и съдействие ведно с изрично адвокатско пълномощно от 12.03.2018г., като страните са се договорили, че кредиторът адв. П. ще осъществи процесуално представителство и защита на длъжника пред АС – Велико Търново във връзка с подаване на молба и завеждане на наказателно дело по чл.422, ал.1, т.