Решение № 226 от 20.03.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Сливен, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230106117 по описа за 2024 година

В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 6.07.2016г. е осъден да заплати на държавен фонд Земеделие сумата от 12 800лв, представляваща главница по договор от 1.11.2010г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 5.07.2016г., сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г. и сумата от 778.90лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г., както и направените по делото разноски в размер на 1301.44лв. Посочено е, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №662/2016г. на ЧСИ М.Минкова, което е прекратено, като последното изпълнително действие е отразено на 7.02.2018г. С молба от 3.09.2024г. НАП е образувала второ изпълнително дело. Твърди се, че за периода от 7.02.2018 до 16.09.2023г. не е прекъсвана давността и са погасени по давност претенциите за законна лихва върху главницата в размер на 2520.89лв за периода 7.02.2020г. до 16.01.2020г., сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г. и сумата от 778.90лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г са погасени по давност.

Поискано е, да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника законна лихва върху главницата в размер на 2520.89лв за периода 7.02.2020г. до 16.01.2020г., сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г. и сумата от 778.90лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г са погасени по давност, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявените три отрицателни установителни иска, като такива с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.

1

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за изтекла погасителна давност, кога е прекратено първото изпълнително дело, е негова.

Указано е на ищеца, не сочи доказателства по отношение на факта е прекратено първото изпълнително дело.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Твърди се, че ищецът не е подал възражение до ответника за недължимост на процесните лихви и няма правен интерес от предявяването на отрицателни установителни искове и съответно не може да ангажира отговорност на ответникът за разноски. В отговора е посочено, че взискателя е поискал извършването на изпълнителни действия на 16.01.2023г.

Поискано е, разноските по делото да се възложат на ищеца, а в случай че бъдат възложени на ответника да бъдат присъдени в минимален размер.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че взискателя е поискал извършването на изпълнителни действия на 16.01.2023г., е негова.

Указано е на ответника, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че взискателя е поискал извършването на изпълнителни действия на 16.01.2023г.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв.Р., който моли да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответника, редовно призован,представител не се явява, в писмено становище моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 6.07.2016 е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№2801/2016г. на СлРС, с който е осъден

К. П. Г. да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 12 800лв, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит за фуражи, ведно със законната лихва върху нея, считано от 5.07.2016г., сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г. и сумата от 778.90лв, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г., както и направените разноски в производство в размер на 1301.44лв. Върху изпълнителния лист има отразяване, че е образувано изпълнително дело№662/2016г. на ЧСИ м.Минкова, като последното изпълнително действие е извършено на 7.02.2018г.На гърба на изпълнителния лист има отразени три плащания за периода от 27.02.2017г. до 12.02.2018г.

На 19.08.2024г. е подадена молба от НАП до ЧСИ М.Минкова при СлОС, с която са поискали да бъдат приведени в изпълнение изпълнителен лист по ч.гр.д.№2801/2016г. на СлРС за 12 800лв, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит за 2 фуражи, ведно със законната лихва върху нея, считано от 5.07.2016г., сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г. и сумата от 778.90лв, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г., както и направените разноски в производство в размер на 1301.44лв. .С молбата е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия налагането на запори и възбрани.

На 20.11.2024г. е наложена възбрана върху недвижими имоти собственост на К. П. Г. по образуваното изпълнително дело.Съобщението завъзбраните е връчено на длъжника на 26.11.2024г

Исковата молба по настоящото дело е входирана на 3.12.2024г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на три отрицателни установителни иска, че не дължи 2520.89лв за периода 7.02.2018г. до 16.01.2020г., сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г. и сумата от 778.90лв, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г, поради изтекла погасителна давност.С подаването на втората молба за образуване на изпълнително дело ответникът е претендирал всички суми, както законната лихва върху главницата, така и присъдените договорна лихва и лихвата за забава.

По основателността предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК - отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 2520.89лв, представляваща законна лихва върху главницата за периода 7.02.2018г. до 16.01.2020г., поради изтекла погасителна давност.

Безспорно се установи в производството, че по силата на издаден изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на ДФЗ законната лихва върху главницата, считано от 5.07.2006г. Установи се в производството, че взискателя е поискал образуването на второто изпълнително дело за всички суми по издадения изпълнителен лист.Съгласно разпоредбата на чл.111 б.В от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с три годишна погасителна давност.Не се доказа в производството спиране или прекъсване на давността, поради което предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По основателността предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК - отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г., поради изтекла погасителна давност. Безспорно се установи в производството, че е издаден по силата на издаден изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на ДФЗ сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г..Установи се в 3 производството, че взискателя е поискал образуването на второто изпълнително дело за всички суми по издадения изпълнителен лист.Съгласно разпоредбата на чл.111 б.В от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с три годишна погасителна давност.Не се доказа в производството спиране или прекъсване на давността, поради което предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По основателността предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.- отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 778.90, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г, поради изтекла погасителна давност. Безспорно се установи в производството, че по силата на издаден изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на ДФЗ сумата от 778.90, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г.Установи се в производството, че взискателя е поискал образуването на второто изпълнително дело за всички суми по издадения изпълнителен лист.Съгласно разпоредбата на чл.111 б.В от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с три годишна погасителна давност.Не се доказа в производството спиране или прекъсване на давността, поради което предявения иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК, чл.38, ал.2 от ЗА във вр.чл.2,ал.5 от НВАР, вр.чл.,ал.1, т.1 и т.2 от НВАР ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на адвокат пълномощника на ищеца направените по делото разноски в размер на 1336.99лв за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 224.84лв, съразмерно на уважената част от исковете.

Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че К. П. Г., ЕГН **********, от с.......... НЕ ДЪЛЖИ на Национална агенция по приходите, ЕИК 131063188, гр.София бул.Княз Ал.Дондуков №52 сумата от 2520.89лв, представляваща законна лихва за забава за периода 7.02.2018г. до 16.01.2020г., за която е издаден изпълнителен лист от 6.07.2016 г. по ч.гр.д.№2801/2016г. на СлРС по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че К. П. Г., ЕГН **********, от с.......... НЕ ДЪЛЖИ на Национална агенция по приходите, ЕИК 131063188, гр.София бул.Княз Ал.Дондуков №52 сумата от 1849.92лв, представляваща договорна лихва до 15.11.2015г., за която е издаден изпълнителен лист от 6.07.2016 г. по ч.гр.д.№2801/2016г. на СлРС по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че К. П. Г., ЕГН **********, от с.......... НЕ ДЪЛЖИ на Национална агенция 4 по приходите, ЕИК 131063188, гр.София бул.Княз Ал.Дондуков №52 сумата от 778.90, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 4.07.2016г, за която е издаден изпълнителен лист от 6.07.2016 г. по ч.гр.д.№2801/2016г. на СлРС по описа на Сливенски районен съд, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, ЕИК 131063188, гр.София бул.Княз Ал.Дондуков №52 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Р. на основание чл.78,ал.1 от ГПК, чл.38, ал.2 от ЗА във вр.чл.2,ал.5 от НВАР, вр.чл.,ал.1, т.1 и т.2 от НВАР 1561.83лв, представляващи направени по делото разноски, адвокатско възнаграждение и държавни такси за предявените искове.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

5