Решение № 1420 от 05.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3796/2026
- Вид
- Решение № 1420
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1420 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330203796 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №12393424, с който на Д. И. Н., ЕГН: **********, от гр.**** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и 56 цента/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощеният представител адв.К.. Както в жалбата, така и в последващото писмено становище се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната – ст. юрисконсулт З.М.-П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна (лице, което е било санкционирано) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба серия К № 12393424 за нарушение, извършено на 08.02.2026г. в 22:20 ч. в гр. Пловдив, бул. „Цар Борис Трети Обединител“ срещу № 79, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – система за измерване на скоростта тип „Celeritas MVD 2020“, с идентификационен номер на уреда 000355ВВ, за превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Хонда Акорд Туриер“ с рег.№ ****. Лекият автомобил се движил в населеното място с установена скорост от 62 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост за населеното място 50 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателят Д. И. Н..
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 62 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като лицето, собственик на МПС- то, като няма данни собственикът да е упражнил възможността по реда на чл.189, ал.5, изр. 2-ро от 2
ЗДвП и да посочи в писмена декларация друго лице, което фактически да е управлявало автомобила в деня, когато е заснет от техническото средство.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по – горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – система за измерване на скоростта тип „Celeritas MVD 2020“, с идентификационен номер на уреда 000355ВВ. Същото е от одобрен тип средство за измерване, с безсрочен срок на валидност. Техническото средство е преминало и през проверка, от която се заключава, че то съответства с одобрения тип /видно от протокол от проверка №150-СГ-ИСИС/08.04.2025г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режим измерване и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от горепосочената Наредба, протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая също е изпълнено. По преписката е приложен и снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. На снимката ясно се вижда регистрационният номер на моторното превозно средство, като в този смисъл критиката на процесуалния представител на жалбоподателя е абсолютно неоснователна.
Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – гр. Пловдив, бул. „Цар Борис трети Обединител“ срещу № 79. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. Само за пълнота следва да се посочи, че за да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо да са посочени GPS координатите. Ясно е, че нарушението е извършено в рамките 3 на населено място и когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на контролиращата инстанция – Решение №658 от 08.04.2020г., постановено по КАНД №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г., постановено по КАНД №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда административно наказание “глоба” в размер на 50 лева с равностойност от 25,56 евро за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място от 21 до 30 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост (50 км/ч) е била превишена с 10 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Размерът на наложеното наказание не може да бъде изменен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. Следователно наложената санкция е индивидуализирана в единствения й възможен размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.
В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, установява се, че преди извършване на настоящото административно нарушение на жалбоподателя са били издавани и влезли в сила множество наказателни постановления и електронни фишове за нарушения по ЗДвП.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на атакувания електронен фиш.
4
При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 70 (седемдесет) евро. Предвид на това жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Пловдив сумата от 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №12393424, с който на Д. И. Н., ЕГН: **********, от гр.**** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и 56 цента/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. И. Н., ЕГН: **********, от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Пловдив, БУЛСТАТ №129009870 сумата от 70 /седемдесет/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.