Решение № 625 от 15.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20263100500173 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№8655/04.11.2025г. от С. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, срещу решение №148/01.10.2025г. по гр.д.№20243120100201 по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №12/10.02.2026г., В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283 срещу жалбоподателя за признаване за установено, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, в отношенията между страните, че С. К. И., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 1 416, 76 лева /хиляда четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, формирана от следните суми:

- 110, 08 лева, дължими по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 29.06.2020 г. месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ за период 20.02.2021г.– 19.07.2021г.;

- 98, 85 лева, дължими лизингови вноски за периода 20.02.2021г.

19.07.2021г. по договор за лизинг от 29.06.2020 г. за NOKIA 4.2 Dual Black;

- 43, 51 лева, дължими лизингови вноски за периода

20/02/202119/07/2021 год. по договор за лизинг от 29.06.2020 г. за Базови аксесоари;

- 133, 53 лева, дължими по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 21.12.2020 г. месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ за период 20.02.2021г.– 19.07.2021г.;

- 133, 18 лева, дължими лизингови вноски за периода20.02.2021 г.

19.07.2021 г. по договор за лизинг от 07.05.2019 г. за iPhone XR 64GB Black;

1

- 12, 97 лева, дължими месечни застрахователни премии за период 20.02.2021 г. – 19.07.2021 г. по Застрахователна полица № 10006398 от 07.05.2019 г. за Застраховка на устройство „смартфон протект“;

- 185, 38 лева, дължими по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 16.09.2020 г. месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ за период20.02.2021г. 19.07.2021г.;

- 95, 03 лева дължими лизингови вноски за периода 20.02.2021г.

19.07.2021 г. по договор за лизинг от 16.09.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black;

- 154, 48 лева, дължими по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги е предпочетен номер ****** от 21.12.2020 г. месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ за период 20.02.2021г.– 19.07.2021г.;

- 407, 35 лева, дължими лизингови вноски за периода 20.02.2021 г.

19.07.2021 г. по договор за лизинг от 21.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black;

- 42, 40 лева дължими лизингови вноски за периода 20.02.2021 г.

19.07.2021 г. по договор за лизинг от 21.12.2020 г. за Базови аксесоари, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №354/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и неправилно.

Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице международна компетентност на българския съд. Сочи се като неправилен изводът на съда, че между страните са били сключени процесните договори, както и че ищцовото дружество е изправна страна по тях. Твърди се също неправилност на изчисленията, въз основа на които е формиран извод за дължимост на присъдените суми. Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна, чрез адв. Л.Г., САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението.

Възразява се срещу направеното доказателствено искане поради настъпила процесуална преклузия. Не са формулирани доказателствени искания.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание чл. 422 ГПК за приемане за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение по гр.д. №10350 по описа за 2022г. на РС – Варна.

Производството е образувано по предявени от „Йеттел

България“ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. чрез проц. представител – адв. Л.Г. от САК обективно кумулативно съединени положителниустановителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.чл. 79 ал. 1 от ЗЗД срещу С. К. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***** и настоящ адрес: гр. Девня, с 2 искане за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 572, 81 лева, за която сума е издадена Фактура № 7324295838/20.8.2021 г. за клиентски номер ***** със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 354/2023 г. по описа на РС – Девня. Ищецът твърди в исковата молба, че ответницата С. К. С. е сключила с „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ЕАД/ допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 29.06.2020 г., договор за лизинг от 29.06.2020 г. за NOKIA 4.2 Dual Black и договор за лизинг от 29.06.2020 г. за Базови аксесоари /приложени към заявлението/. Сключила е и допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 21.12.2020 г., договор за лизинг от 07.5.2019 г. за iPhone XR 64GB Black и Застрахователна полица № 10006398 от 07.05.2019 г. за Застраховка на устройство „смартфон протект“ /приложение към заявлението/. Сключила е с ищцовото дружество и допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 16.09.2020 г. и договор за лизинг от 16.09.2020 г. за SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black /приложени към заявлението/. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ЕАД на 14.07.2021 г. /на основание: за договора за лизинг - чл. 11 ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия/, като предпочетените номера са прехвърлени към мрежа на друг доставчик на мобилни услуги, /приложение към заявлението/.

Излага също така, че ответницата С. К. С. е сключила с ищцовото дружество допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 21.12.2020 г., както и договор за лизинг от 21.12.2020 г. за SAMSUNG Galaxy А71 128GB Dual Black и договор за лизинг от 21.12.2020 г. за Базови аксесоари /приложение към заявлението/, като и по тези договори тя не изпълнила задълженията си, поради което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 09.08.2021 г. /на основание: за договора за лизинг - чл. 11 ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия/.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначен на ответника особен представител, в който предявените искове се оспорват изцяло както по основание, така и по размер; оспорват се фактите, на които се основават исковите претенции; оспорва се твърдението, че между страните са били сключвани каквито и да е договори или допълнителни споразумения към тях, доколкото към исковата молба липсват каквито и да е доказателства за правоотношения между страните. В условията на евентуалност се прави възражение, че договорите и т.нар. допълнителни споразумения към договори, които се твърди да са сключени между страните, са нищожни поради противоречие с добрите нрави, поради нарушение на императивни разпоредби на Закона за защита на потребителите и всички останали относими нормативни актове. Оспорва се да спазени изискванията към формата на договорите. Твърди се, че всички клаузи в договори и т.нар. допълнителни споразумения към договори, които се твърди да са сключени между страните, както и общите условия към тях, предвиждащи заплащане на неустойки, разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за лизинг и предсрочно 3 изискуеми лизингови вноски от потребителя, са неравноправни на основание чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, поради което са и нищожни. Излага се, че претендираните неустойки са несъразмерни, необосновано високи и не отговарят на разумните критерии за справедливост. Оспорва се ищецът да е отправял покана до ответника - потребител с предоставяне писмено на потребителя допълнителен срок, в който потребителят да може да изпълни задълженията си или да отстрани настъпилите негативни последици от неизпълнението му, като се счита, че такава покана следва да представлява предпоставка за упражняването на предсрочно прекратяване на договорите от ищеца. Твърди се, че от страна на ответника не е било налице каквото и да е неизпълнение на задължения спрямо ищеца, както и същият да е имал непогасени задължения към ищеца. Прави се възражение, че при определяне на размера на претендираните суми не са отчетени извършените плащания от ответника. Твърди се, че ищецът не е посочил как са образувани претендираните суми за абонаментни такси, лизингови вноски, неустойки и суми за разлики между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за лизинг. Прави се възражение и за погасяване по давност по отношение на всички суми, включени в исковите претенции. На тези основания се моли за отхвърляне на исковата претенцията като неоснователна.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Поддържаното във въззивната жалба възражение относно липса на надлежно учредена представителна власт настоящият състав намира за неоснователно, доколкото понятието процесуално представителство включва всички процесуални действия и в този смисъл понятието се употребява в Закона за адвокатурата и Наредба №1/2004г. Възраженията относно представителната власт на упълномощителя по приложеното към ИМ пълномощно също са неоснователни, доколкото пълномощно за учредяване представителна власт на А.И., директор на дирекция „Правни отношения“ и юрисконсулт на дружеството, е представено по заповедното производство, като освен това е представен договор за правна помощ, с който на адв.Г. се възлага да извършва проц.представителство, защита и съдействие по конкретното исково производство.

Поддържаното във въззивната жалба възражение относно международната компетентност на българския съд също се преценява като неоснователно с оглед наличието на регистриран постоянен и настоящ адрес на ответницата на територията на РБългария и липсата на събрани по делото доказателства в подкрепа на изложената от особения представител на 4 ответницата теза за местоживеенето й в чужбина въпреки уважените доказателствени искания, направени от него пред първоинстанционния съд.

Изложените в жалбата конкретни твърдения касаят правилността на първоинстанционния съдебен акт. Съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на формирания в решението извод за доказано наличие на правоотношение между страните, за реално изпълнение от страна на доставчика, както и че неправилно е оставил без уважение възражението на ответника за изтекла погасителна давност.