Решение № 2039 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100501534 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №19578/30.10.2024г., постановено по гр.д. №20500/2023г. по описа на СРС, 68 състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против П. Д. Д. обективно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на следните суми: 704,95 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „********, с абонатен № ********, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 31.07.2020г.; 176,44 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 29.03.2023г., 5,03 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2020г., и 1,46 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.05.2020г. до 29.03.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба - 20.04.2023г. до окончателното плащане, и 1 разноските по делото. С решението са отхвърлени изцяло като неоснователни и предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против М. Д. П. обективно съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на следните суми: 704,95 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Лозенец” , ул.

„********, с абонатен № ********, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 31.07.2020г.; 176,44 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 29.03.2023г., 5,03 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.03.2020г. до 31.07.2020г., и 1,46 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.05.2020г. до 29.03.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба- 20.04.2023г. до окончателното плащане, и разноските по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Н.С., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа, че по делото е установено, че ответниците са наследници по закон на починалия ползвател на имота И.А.А., които са били призовани към наследяване, съобразно разпоредбите на ЗН, след извършени откази от наследство от неговите съпруга и дъщеря. Съдът следвало да определи наследниците, съобразно разпоредбите на ЗН въз основа на представеното удостоверение за родствени връзки.

Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна М. Д. П., чрез пълномощника адв. С. С.-Ю., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че от вписванията в представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за родствени връзки не се установяват наследниците по закон на И.А.А.. По отношение на доставената енергия до потребителите била приложима разпоредбата за защита от непоръчани доставки, като се позовава и на Директива 2011/83/ЕС/.

2

Въззиваемата страна П. Д. Д. и третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не са изразили становища по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Д. Д. и М. Д. П. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през процесния период между страните по делото е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, 3 действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на наследодателя на ответниците – И.А.А., на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на ползвател с учредено вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Това обстоятелство се установява от представените по делото писмени 4 доказателства – НА за покупко-продажба на недвижим имот №46, том VIII, рег. №15621, дело №1235/2019г. по описа на нотариус М. Г.а с район на действие СРС. Съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗС разноските, свързани с ползването на имота, се заплащат от ползвателя. Установява се от представеното удостоверение за наследници, издадено от СО, район Лозенец, че И.А.А. е починал на 30.07.2020г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си Р.Л.А. и дъщеря си В.И.А.. Последните са се отказали от наследството, оставено от наследодателя им И.А.А., като отказите са вписани в особената книга на съда под №1470/20.10.2020г. и №1486/22.10.2020г.

Представено е удостоверение за родствени връзки на И.А.А., от което се установява, че след така извършените откази от наследство, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗН негов единствен наследник по закон се явява сестра му С. А. Д.. Последната е починала на 27.12.2020г., като е оставила за свои наследници по закон децата си П. Д. Д. и М. Д. П., ответници в настоящото производство. Поради изложеното въззивната инстанция намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че не е установено по делото, че ответниците са наследници по закон на починалия ползвател.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че наследодателят на ответниците е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната 5 инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.