Решение № 3275 от 12.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3275 гр. Варна, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110114410 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. Т. Д. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Т.” № 17, ет.1, ап.1 срещу „Б.е.д.к.” ООД, ЕИК: ...... седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Н.“ № 25, ет.5 иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 381,24 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по допълнителен пакет „Доверие“ към Договор за кредит № ........ г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2022 г. до окончателното и изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди чрез адв. Д. С., че на 21.09.2017 г. между страните е сключен Договор за кредит ............ по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 700,00 лв. за срок от 6 месеца и 14 дни, платим на13 вноски от по 59,23 лв. и лихвен процент 16,68 % и ГПР 42,78 %. Поддържа, че съгласно раздел VI „Доброволен пакет - Доверие“ бил закупен пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 413,01 лв. Поддържа се, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора в размер на 1183,00 лв., включително възнаграждението по допълнителния пакет. Сочи, че клаузата на чл. 22 от договора уговаряща заплащане на допълнителния пакет противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като кредитът се оскъпява 1,69 пъти, което надхвърля петкратния размер на законната лихва. Сочи се и че визираната клауза е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като въвежда в заблуждение потребителя относно действителния размер на ГПР. Сочи се, че клаузите на договора не са индивидуално договорени, като договорът е бланков и ищецът не е имал възможността да влияе върху съдържанието му. Излага се, че липсва ясно посочена методика на формиране на ГПР, от която да е видно кои точно компоненти са включени в него. Поддържа се и че услугите по пакета са свързани с усвояването и управлението на кредита, което също е основание за нищожност на клаузата на чл. 22 от договора. В обобщение сочи, че сумата от 413,01 лв., представляваща възнаграждение за доброволен пакет „Доверие“ е платена при начална липса на основание, поради което претендира въращането на част от нея, а именно сумата 381,24 лв. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Б.е.д.к.” ООД, е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Георги Иванов. Оспорва твърденията на ищеца. Поддържа, че договорът не 1 накърнява добрите нрави. Излага се, че ищецът сам е пожелал извършването на „допълнителни действия” по чл.19 от договора, като същите са описани в стандартния европейски формуляр и е посочена цената им. Оспорва, че допълнителните действия следва да бъдат включени в ГПР. Поддържа, че „допълнителните действия” не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявеният иск и за присъждане на направените по делото разноски.

В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от адв. Д. С., чрез който поддържа изразената позиция по спора.

В о.с.з. ответникът не се представлява.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на исковата защита в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – плащането на ответника на сумата от 381,24 лв., като възнаграждение по допълнителния пакет „Доверие“ към Договор за кредит № ........ г.

В тази връзка безпротиворечиво се установява, включително от приложения по делото препис от Договор за кредит № ........ г., че страните са подписали договор за кредит, с който ответникът се е задължил да отпусне на ищeца заем от 700,00 лв. за срок от 6 месеца и 14 дни, при фиксиран годишен процент в размер на 16,68 %, ГПР от 42,78 % и обща стойност на плащанията в размер на 769,99 лв.

На следващо място между страните по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК обстоятелството, че ищецът е усвоил отпуснатия кредит по Договор за кредит № ........ г. в размер на 700,00 лв.

Доколкото обаче ответникът не е признал изрично верността на твърдението на ищеца, че към датата на подаване на исковата молба е погасен пълният размер на плащанията по кредита от общо 1183,00 лв., включително процесната сума от 381,24 лв. представляваща част от възнаграждение от общо от 413,01 лв. за закупен към кредита пакет с допълнителни услуги „Доверие“, то и визираният правонорелевантен факт следва да се установи от ищеца в условията на пълно и главно доказване.

В тази връзка с исковата молба ищецът е представил преписи от касови бонове № № 0266713/31.10.2017 г., № 298825/17.10.2017 г., № 0272923/30.11.2017 г., № 0266688/20.11.2017 г., № 0273417/25.12.2017 г., № 298842/20.12.2017 г. и № 0273573/12.01.2018 г., които не са оспорени в срока по чл. 131 от ГПК, поради което съдът приема, че е налице презумпцията на чл. 301 от ТЗ, досежно направените в тях волеизявления на представители на ответното търговско дружество, обективиращи признания на неизгодните за страната факти, че ищецът е извършил седем плащания от по 91,00 лв., или общо 647,00 лв., именно по процесния договор за кредит Договор за кредит № МАХ_500001513.

На следващо място от приетото по делото заключение на ССчЕ изготвено от вещото лице Е. Т., което съдът кредитира като пълно обективно и компетентно се установява, че ищецът е извършил общо плащания по кредита от 1105,33 лв., от които 337,47 лв. за допълнителните услуги по пакет „Доверие“. Заключението не е оспорено от страните, които наред с това въпреки липсата на пречки от процесуално или друго естество, същите не са поискали назначаването на повторна, тройна експертиза, изводите на която евентуално да опровергаят тези на заключението по първоначалната експертиза.

В обобщение съдът намира за установено по делото, че ищецът е извършил плащания от 337,47 лв. по допълнителния пакет „Доверие“ и именно тази част от процесната сума от общо 381,24 лв. е излязла от патримониума на ищеца и е преминала в този на ответника. За остатъка над сумата от 337,47 лв. до пълния размер на исковата претенция не са налице доказателства за плащане към ответника, респективно той не се е обогатил с нея, а искът за връщането ѝ като платена без основание се явява неоснователен Следователно ищецът е изпълнил част от възложената му доказателствена тежест по кондикционната претенция, поради което възниква задъжението на ответника по делото да установи наличието на правно основание за получаване и задържане на сумата от 337,47 лв., като съобразно конкретиката на казуса, следва да установи наличие на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по Договор за кредит № ........ г., усвояването на кредита от ищеца, изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от 2 императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

В тази връзка и доколкото страните не са оспорили автентичността на волеизявленията си в договора, нито усвояването на заема от 700,00 лв. от ищеца, а напротив визирaните праворелевантни факти са обявени за безспорни и ненуждащи се от доказване по делото, съдът приема, че волеизявленията направени в процесния договор обвързват страните валидно в рамките на допустимата свобода на договаряне на облигационно заемно правоотношение от 21.09.2017 г., по което ищецът е изправна страна, с оглед доказаното предоставяне на заеманата сума.

Доколкото обаче процесният договор е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите му следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП.

Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя н а необходимата писмена информация за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят , индивидуалното договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.

В случая от сравнителния анализ на договора и относимите императивни текстове съдът намира за недоказано, че облигационната връзка между кредитодателя и потребителя е възникнала съобразно установените в специалния закон задължителни правила на ЗЗП и ЗПК за кредитодателите при извършването на дейност по потребителско кредитиране.

Достатъчно да аргументира самостоятелно горния извод на съда е обстоятелството, че при сключване на процесния договор не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10, предл. първо от ЗПК, който сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула и спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Респективно в договора следва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

В случая в договора за кредит изобщо липсва методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, включително базова такава за това кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 42,78 %. Посочената годишна фиксирана лихва от 16,68 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Наред с горното, видно от неоспореното заключение на ССчЕ, за да определи в случая ГПР на 42,78 % кредиторът е ползвал като база за изчисленията си единствено главницата от 700,00 лв. и общия размер на договорната лихва от 69,99 лв. Същевременно по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК величината „ГПР“ включва общите разходи за потребителя включително косвените такива, поради което в нея следва да се включи и общата стойност на уговореното в Раздел 6, чл. 22 от договора възнаграждение за пакет от 3 допълнителни услуги „Доверие“ в размер на 413,01 лв. или 13 вноски по 31,77 лв. В тази връзка неоспореното заключение на ССчЕ сочи, че след прибавяне на последната сума към другите компоненти служещи за определяне стойността на ГПР, той би нараснал над нормативно установената в чл. 19, ал.4 от ГПР горна граница от 50,00 % (изчислена с оглед приложимия размер на законната лихва) до 717,14 %, т.е. над 14 пъти повече от допустимото. Констатираното несъответствие между реалната стойност на ГПР и формално посочената в договора от 42,78 % съдът приравнява на пълно неизпълнение не само на задължението на кредитодателя по чл. 11, ал.1, т. 10, предл. първо от ЗПК да посочи размер на ГПР в договора за кредит, но също и на чл. 11, ал.1, т.10, предл. 2 от ЗПК са посочване в договора на действителната „обща сума, дължима от потребителя“ по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗПК, тъй като в договора е посочена само сумата от 769,99 лв., без в нея да е калкулирано възнаграждението за пакет от допълнителни услуги „Доверие“ уговорено в чл.