Решение № 29 от 29.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Перник, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500662 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 16154/17.07.2024 г. – п.к. 16.07.2024 г., подадена от Д. Д. Б. от ***, с ЕГН:********** и Е. Д. Б. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат С. А. от САК срещу решение № 591/20.06.2024 г., постановено по гр. дело № 732/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е признато за установено, че жалбоподателката Д. Д. Б. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, кв.

„Мошино“, ТЕЦ „Република”, с ЕИК:113012360 сумата 144.25 лв. (сто четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК - 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 22.47 лв.

(двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед № 2201/15.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3881/2023 г. на РС – Перник; - признато е за установено, че жалбоподателката Е. Д.

Б. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, с ЕИК:113012360 сумата 144.25 лв. (сто четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), 1 представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 22.47 лв. (двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед № 2201/15.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3881/2023 г. на РС – Перник; - Д. Д. Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 12.50 лв.

(дванадесет лева и петдесет стотинки) - разноски за заповедното производство, и сумата 287.50 лв. (двеста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки) - разноски за исковото производство; - Е. Д. Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата 12.50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки) - разноски за заповедното производство, и сумата 287.50 лв. (двеста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки) - разноски за исковото производство; - решението е постановено при участието на Г. В. И. от ***, с ЕГН:********** в качеството й на трето лице помагач на страната на ответниците.

Жалбоподателките считат обжалваното решение за неправилно и постановено при нарушение на материалните и процесуалните правила. Излагат съображения, че след 2010 г. не са живели, ползвали или пребивавали на адрес ***, с оглед на което нямало как да са били потребители на услуги свързани с ползване или потребление на топлинна енергия, т.е. не било налице валидно облигационно отношение между тях и „Топлофикация – Перник“ АД.

Поради това, молят окръжния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Топлофикация – Перник“ АД чрез юрисконсулт А.С. е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и по изложените съображения моли окръжния съд да потвърди изцяло обжалваното решение.

Третото лице помагач на страната на ответниците Г. В. И. не е изразила становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. Въззиваемата страна „Топлофикация – Перник“ АД е подала молба, с която поддържа въззивната жалба и направените с нея искания и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски съобразно приложен към молбата списък по чл. 80 ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС 2

№ 3352/14.02.2024 г., подадена от „Топлофикация – Перник“ АД срещу Д. Д. Б. и Е. Д. Б., с която се претендира да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца, както следва: 1) Д. Д. Б. дължи: сумата 144.25 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; както и сумата 22.47 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед № 2201/15.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3881/2023 г. на РС - Перник и 2) Е. Д. Б. дължи сумата 144.25 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 22.47 лв., представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед № 2201/15.08.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3881/2023 г. на РС Перник. Претендира се и присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия.

Ответниците в качеството им на потребители на топлинна енергия, дължали по 1/6 част от начислената стойност в размер на 1 000.33 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имота за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., и от лихвата за забава върху главницата по всяка фактура, възлизаща на 134.84 лв. за периода 08.07.2021 г. - 18.07.2023 г. Тъй като същите не заплатили дължимите суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която постъпили в срок възражения от длъжниците.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че не живели в процесното жилище от 2010 г. и не били потребители на топлинна енергия за него през процесния период.

Едноличен ползвател на имота била съсобственика Г. В. И., във връзка с което молят последната да бъде конституирана като трето лице-помагач на тяхна страна в производството по делото. Молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Г. В. И. – конституирана с определение № 1110/01.04.2024 г. като трето лице помагач на страната на ответниците, оспорва исковете.

Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, в каквато 3 връзка следва да бъде отбелязано следното:

От писмените доказателства по приложеното ч. гр. дело № 3881/2023 г. на РС – Перник се установява, че заповедното производство е образувано по заявление от 14.08.2023 г. на „Топлофикация – Перник“ АД срещу К. В. М., Г. В. И., Е. Д. Б. и Д. Д. Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е било уважено като е издадена заповед № 2201/15.08.2023 г., съгласно която длъжниците са осъдени да заплатят на заявителя при квоти по 2/6 части за първите две и по 1/6 част за последните, следните суми: сумата 865.49 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 14.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 134.84 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г., както и са присъдени разноски в полза на заявителя.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К. В. М. при отказ на 06.11.2023 г., а на Г. В. И. - по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 20.10.2023 г., които не са депозирали възражение в законоустановения срок, поради което спрямо тях заповедта е влязла в сила и въз основа на разпореждане № 1642/31.01.2024 г. е издаден изпълнителен лист за припадащите им се части от задълженията.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Е. Д. Б. на 22.12.2023 г. и на длъжника Д. Д. Б. на 19.01.2024 г., които са подали възражения на 12.01.2024 г. Указанията на съда по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя на 01.02.2024 г., който е депозирал исковата молба на 14.02.2024 г., с оглед и на което се налага извод за допустимост на така предявените с нея искове.

Относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че са налице Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в.

„Съперник“ на 29.04.2008 г. (приложени в заверен препис към заповедното производство), а с определение № 1110/01.04.2024 г., постановено в исковото производство, първоинстанционният съд съобразно чл. 155 ГПК е обявил на страните, че на съда е служебно известно, че на 30.04.2008 г. Общите условия са публикувани и във в. „Новинар“ (национален ежедневник).

На 20.12.1990 г. с договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, А.Б.И. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***, идентичен на имота по сега действащия административен адрес: ***, видно от удостоверение изх. № ***, издадено от „Перник Инвест“ ЕООД.

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от Община Перник, А.Б.И. е починала на *** като е оставила за свои наследници по закон К. В. М., Г. В. И. и С.

4

В. И., починала на *** и заместена от своите дъщери – ответниците по делото Е. Д. Б. и Д.

Д. Б..

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.

З.З., съгласно която процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия от подписването на договор № 205/09.05.2001 г. между фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия и СЕС. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, уреждащ отношенията между тях. Съгласно заключението топломерът е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че количеството топлинна енергия е определяно правилно съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020 г., касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.