Решение № 11864 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11864 гр. С-ИЯ, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА АНГ.

ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА

ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110134040 по описа за 2021 година Производството е образувано по искова молба, подадена от Л.З.С.-А. срещу В. Р. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 86 ЗЗД и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В хода на производството, с протоколно определение от 27.04.2023 г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №..., находящ се в гр. С-ИЯ, ж.к. „З.-... – №...“, БЛ.№..., ВХ. ..., ЕТ. №... Твърди, че същият е притежаван в съсобственост с ответницата, в качеството й на наследник на В.З.С.-Б., която била собственик на 5/6 идеални части от процесното жилище. Сочи, че имота се е ползвал от сестра й – В.С.-Б. и нейното семейството, поради което ищцата била лишена от възможността да осъществява фактическа власт върху притежаваната от нея 1/6 идеална част от имота. В тази връзка, с нотариална покана, връчена на сестра й на 03.05.2010 г. същата била поканена да заплаща в полза на ищцата обезщетение за лишаване от правото й да ползва имота съобразно притежаваната от нея идеална част. В отговор на обективираното с поканата искане, В.С.-Б. отказала да заплаща дължимото обезщетение при твърдение, че същата била едноличен собственик на процесното жилище. В хода на образувано по искане на ищцата делбено производство за прекратяване на съсобствеността на процесното жилище бил оспорен представен от В.С.-Б. констативен нотариален акт, като било установено с влязло в сила Решение от 02.05.2012 г. по гр.д. № .../... г., по описа на Софийски районен съд, 77 с-в, че ищцата е собственик на 1/6 идеална част от имота. Навежда доводи, че във втората фаза на 1 делбата обективирала искане за изплащане на дължимото обезщетение от В.С.-Б. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което същата била осъдена да й заплати стойността на пропуснатите ползи за периода 21.03.2011 г. – 21.03.2016 г., ведно с мораторната лихва върху главницата, начислена за периода 21.03.2013 г. – 21.03.2016 г. Твърди, че макар фактически да не е ползвала имота е била осъдена за заплащането на консумативните разходи за отоплението му. Посочва, че с влязло в сила Решение по гр.д. № .../.. г., по описа на Софийски районен съд, 42 с-в, била осъдена да заплати в полза на „Топлофикация С-ИЯ“ ЕАД сума на обща стойност 1342,21 лева. Твърди, че със заплащането на задълженията към топлопреносното дружеството във връзка с доставената топлинна енергия в имота в рамките на периода 01.11.2013 г. – 30.04.2015 г. е налице неоснователно разместване на имуществени блага. Поддържа, че вземанията на „Топлофикация С-ИЯ“ ЕАД е следвало да бъдат заплатени от В.С.-Б., доколкото тя е ползвала имота и е потребила доставеното количество топлинна енергия. Сочи, че същата се е обогатила неоснователно за нейна сметка предвид обстоятелството, че са й били спестени средства във връзка с погасяване на вземанията за доставената топлинна енергия. Счита, че неоснователно е заплатила и дължимите в полза на дружеството разноски. Предвид факта, че ответницата е приела наследството на починалата В.С.-Б., счита че е надлежен ответник по предявените искови претенции. Моли съда да осъди В. С. да й заплати дължимото обезщетение за лишаването от правото й да ползва имота съобразно припадащата й се 1/6 идеална част от него в периода 15.06.2016 г. – 15.06.2021 г. , в общ размер на 9161,80 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.06.2021 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира мораторна лихва, дължима върху стойността на всяка от незаплатените главници, считано от пето число на текущия месец, начислена за периода 01.06.2018 г. – 15.06.2021 г., в общ размер на 1055,33 лева. Обективира искане за осъждане на ответницата за възстановяване на заплатените от нея суми в полза на „Топлофикация СИЯ“ ЕАД по гр.д. № .../.. г., по описа на Софийски районен съд, 42 с-в, ведно със законната лихва върху стойността, считано от датата на извършеното от нея погасяване на дълга към дружеството до окончателното възстановяване на вземането й. Претендира извършените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. Г., е подала отговор на исковата молба.

Потвърждава, че е законен наследник на майка й В.С.-Б., починала на 16.06.2020 г. Взема становище относно неоснователността на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

I. По отношение на иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС:

Безспорно по делото е, че ответницата е законен наследник на В.С.-Б., поради което по силата на универсално правоприемство е придобила в съсобственост с ищцата собствеността върху 4/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №..., находящ се в гр. С-ИЯ, ж.к. „З.-... – №...“, БЛ.№..., ВХ. ..., ЕТ. №... В тази връзка, в тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е била лишена от правото й да ползва 2 припадащата й се част от имота в размер на 1/6 идеална част, поради което е отправила писмена покана за заплащане на обезщетение за пропуснатите ползи, както и техния размер.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже правоизключващите отговорността й факти.

Видно от представената от ищцата Нотариална покана, връчена на В.З.С.-Б. на 03.05.2010 г. е налице писмено искане за заплащане на обезщетение за лишаването от правото й да полза имота съобразно припадащата й се част от него, като е посочено искане вземането й да бъде изплащано ежемесечно до пето число на текущия месец. С Решение № .../... г. по гр.д.

№ .../... г. по описа на Софийски районен съд, 77 с-в., В.С.-Б. е била осъдена да заплати на ищцата обезщетение за ползването на имота за периода 21.03.2011 г. – 21.03.2016 г., като посоченото обстоятелство не се оспорва от ответницата. Съгласно Решение № 491/28.06.2010 г. по гр.д. № 363/2009 г., ВКС, ІV г.о с приемането на наследството, наследниците поемат и вече възникналото задължение на наследователя им за плащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС без да е необходимо отново да бъда отправяно ново писмено искане. Веднъж отправено, то има действие докато трае ползването на съсобствения имот само от част от съсобствениците, без да е необходимо за всеки следващ период да се отправя нова писмена покана. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че В.С.-Б. е починала на 16.06.2020 г., като е оставила единствен наследник по закон нейната дъщеря – ответник в настоящото производство. Относно предпоставките за основателност на претенция с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС е постановено Тълкувателно решение № 7/2012 от 02.11.2012г. по тълк. дело № 7/2012г. на ВКС, ОСГК, съгласно което лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Съобразно изложеното в решението, когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, който препятства достъпа на друг съсобственик да ползва вещта, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично общата вещ по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял в съсобствеността и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично 3 обезщетение. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Във връзка с изложеното, настоящият съдебен състав приема, че искането за заплащане на обезщетение за лишаването от правото на ищцата да полза имота от страна на наследодателя на ответницата е основателно за периода от 15.06.2016 г. до настъпването на смъртта на Вася Станчева - Бонева на 16.06.2020 г. От събраните в хода на производството доказателства не се установява по безспорен начин, че ответницата, като наследник на ползващия се съсобственик, е препятствала възможността на ищцата да ползва имота в периода от 16.06.2020 г. до 15.06.2021 г. Във връзка със събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетеля на ищцата – И.И.-Д. се установи, че много отдавна са правени опити от ищцата да посети процесното жилище, до което не й е бил осигурен достъп, като липсват данни относно предприети от ищцата действия за посещаване на имота след смъртта на Вася Станчева - Бонева. Претенцията за обезщетение по чл. 31 ал.2 от ЗС е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това : 1/ той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й за задоволяване на свои/лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 2/ той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/; 3/ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. От разпита на свидетеля Виктория С. се установява, че след смъртта на баба й В.С.-Б. имотът е стоял празен, като при изследване на събраните гласни доказателства съдът отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор. Във връзка с изложеното и липсата на убедителни доказателства свързани с недопускането на ищцата до имота от страна на ответницата след придобиването на правото й на собственост върху жилището, съдът счита че не следва в тежест на ответницата, да бъде възложено изплащането на обезщетение за лишаване от правото на ищцата да ползва имота съобразно припадащата й се част в периода 16.06.2020 г. - 15.06.2021 г.

Обезщетението, предвидено в чл. 31, ал. 2 ЗС по своя характер представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от неупражненото право на съсобственика да ползва съсобствената вещ, когато това е пряка и непосредствена последица от поведението на ползващия вещта друг съсобственик – ответника по иска, който е лишил или е създал пречки за неползващия съсобственик да ползва вещта съобразно правата си. Стойността на дължимото обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно трайно установената съдебна практика, се определя въз основа на средномесечния пазарен наем на имот със същите/ подобни характеристики и предназначение. Във връзка с определянето на пазарния наем на съсобствения имот в рамките на процесния период, по делото е допусната до изслушване съдебно – техническа експертиза. Съгласно данните, изложени в заключението на вещото лице, при съобразяване на квотата на ищцата в 4 съсобствеността в размер на 1/6 идеална част, се установява че стойността на дължимата наемни вноски са както следва: за 2016 г. – 112,33 лева; за 2017 г. – 126,67 лева; за 2018 г. – 168,50 лева; за 2019 г. – 167,50 лева; за 2020 г. – 166,50 лева; за 2021 г. – 160,17 лева. В тази връзка, съдът определя стойността на дължимото обезщетение за лишаване на ищцата от правото й да ползва имота в периода 15.06.2016 г. – 16.06.2020 г. в размер на 7197,94 лева, като иска по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде отхвърлен за стойността над уважения размер до пълно предявения на обща стойност 9161,80 лева.