Решение № 1701 от 03.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1701 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100103279 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Г. Я. Ж., с която са предявени срещу В. К. Ж. искове, както следва: главен положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК за установяване правото на ищеца на собственост върху: 1).

81,51/100 ид. ч. от Апартамент № 10, идентификатор ***, находящ се в град София, район „Лозенец“, кв. „Витоша“, ул. ****, на трети жилищен етаж, в жилищна сграда „А“, кота +8,43 м., с площ от 159,60 кв.м., вследствие на извършено частично преобразуване на лично имущество, и върху 2). недвижим имот, представляващ Подземен гараж № 8, находящ се в сграда с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул. ****, находящ се в сутерена на Жилищна сграда, на кота - 2,85 м., със застроена площ от 16,80 кв.м., вследствие на извършено пълно преобразуване на лично имущество; и предявен при условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака общо имущество в размер на 85,21 %.

Ищецът твърди по предявения главен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК, че продажната цена в общ размер на 79 584 евро, равняваща се на 155 652, 77 лв. по фиксинга на БНБ към 2016 г., за процесния апартамент, 1 придобит от него и ответницата по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 175, том I, рег. № 9548, дело № 147 от 2016 г., при нотариус С.С., район на действие – Районен съд – гр. София, вписана в регистъра към нотариалната камара под рег. № 107, вписан в Служба по вписванията гр. София под дв. вх. рег. № 32293 от 02.06.2016 г., акт № 128, том LXXIV, дело № 23369/2016 г., е заплатена по следния начин: плащане в размер на 43 793, 57 евро от предварително акумулирани средства (самоучастие) и плащане в размер на 35 790, 43 евро от „ЮроБанк България“ АД по силата на Договор за банков кредит № HL 75817. Твърди, че сумата за заплащане на т. нар. самоучастие е събирана от наследства и дарения от родителите му, а задълженията по банковия кредит са били погсявани със средства от неговото трудово възнаграждение, поради което счита, че е налице частично пробразуване на лично имущество. Относно процесния гараж ищецът посочва, че заплащането на разходите за обзавеждането на апартамента и закупуването на гаража е ставало от суми, получавани периодично от приятели, чийто общ размер е 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), които са погасени изцяло към момента, чрез взимането на нов банков кредит от датата 16.09.2020 г., сключен с Юробанк България АД.

Твърди, че на датите 02.06.2016 г., 13.07.2016 г., 17.09.2016 г., 07.11.2016 г., 23.01.2017 г., 04.05.2017 г., 28.12.2017 г. и 13.06.2017 г. последователно е получавал дарения от майка си, респективно в размер на 5 000 лв., 20 000 лв, 2 000 лв., 5 000 лв., 4 000 лв., 5 000 лв., 2 500 лв., 5 000 лв. и 3 000 лв., сумите от които е внасял за предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит, както следва: на 12.08.2016 г. плащане в размер на 20 000 лв.; на 15.11.216 г. плащане в размер на 10 000 лв. и на 12.09.2017 г. плащане в размер на 8 000 лв. Представя платежни нареждания и извлечения от банкови сметки, съдържащи данни за всичи движения по сметките, включително получаването на трудово възнграждение. Поддържа, че от същите може да бъде установено, че задълженията по кредита са погасявани от него със суми от дарения и заплати.

По отношения на предявения евентуален иск с правно основание чл.

29, ал. 3 СК твърди, че доходите му по време на брака са многократно повисоки от тези на ответницата. Излага аргументи, че е осигурявал финансовите средства, както за задоволяване нужди на семейството и за задоволяване на лични потребности на ответницата, така и за нейното 2 обучение и кариерно развитие. Твърди, че след раждането на общото им дете е наета детегледачка, която заедно с майката на ищеца го гледала, тъй като ответницата не полагала достатъчно грижи за детето. Възнаграждението на осигурената детегледачка са покривани изцяло от личните средства на Г. Ж., тъй като ответницата не е работила и е имала доходи, с изключение на получаваните от отдаване под наем на личен имот.

С подадения в законоустановения срок отговор на искова молба ответницата оспорва исковете. Твърди, че заедно с ищеца са били титуляри на банковата смета, по която са събирани сумите, заплатени по договора за продажба на процесния апартамент. Отрича същите да са с произход - от патримониума на бившия ѝ съпруг по силата на наследствено правоприемство или договор за дарение. Сочи, че сумите, постъпили по депозитната сметка от майката на ищеца К.И. Ж., са преведени след сключване на договора, съответно не биха могли да са част от „самоучастието“ при покупката на жилището. Твърди, че и двата имота са закупени с брачни средства, че банковият кредит е отпуснат на двамата съпрузи като кредитополучатели и е погасяван с техни общи брачни средства. Оспорва твърденията, че доходите на ищеца по време на брака надхвърлят тези на ответницата. Твърди, че по време на брака им е полагала труд по граждански договори и е получавала възнаграждение, съпоставимо с това на ищеца, че се е грижила за семейството и общото им дете, като нефинансовият й принос по време на брака е значително по-голям от този на ищеца, тъй като последният не е участвал в грижите за детето и домакинството, тъй като е бил постоянно служебно ангажиран, прибирал се е късно от работа, често е отсъствал заради командировки в чужбина. Твърди, че е допринесла за семейството и чрез влагане на лични средства в имот на ответника, който е бил семейно жилище преди закупуване на апартамента на ул. Братя Чакрин 12.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения главен положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал.1 и 2 СК:

3

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че бракът им е сключен 06.05.2007 г. и е прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство с Решение № 20122023 от 21.05.2021 г., постановено по гр.д. №34951, по описа на СРС, 86 с-в, влязло в сила на 07.07.2021 г. Безспорни са и обстоятелствата, че страните са прдобили по време на брака си недвижими имоти - апартамент и гараж.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №26, том I, рег.№2438, дело №25/2009 г. от 03.04.2009 г. страните са закупили ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ /паркомясто/ № 8, находящ се в сутерена на сграда на ул. „****, със застроена площ от 16.80 кв.м. за цена от 10000 лева, платена на продавача от купувачите преди подписване на нотариалния акт.

С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 175, том I, рег. № 9548, дело № 147/2016 г. от 02.06.2016 г. страните са закупили АПАРТАМЕНТ №10, находящ се в София, район „Лозенец”, ул. „Братя Чакрин” №12 със застроена площ от 159,60 кв.м., за цена от 79 584,00 EUR, от които, съгласно удостовереното в нотариалния акт, сумата в размер на 7 958,40 EUR продавачът е получил от купувачите на 23.03.2016 г., сумата в размер на 35 835,17 EUR, представляваща самоучастие, следва да бъде изплатена чрез банков превод от купувачите след подписване на нотариалния акт и сумата в размер на 35 790,43 EUR следва да бъде изплатена чрез банков кредит, отпуснат на купувачите от “Юробанк България” АД.

По силата на чл. 23, ал. 1 и 2 СК, вещни права, придобити по време на брак при законов режим на имуществена общност с лично имущество, независимо дали изцяло (пълно преобразуване) или отчасти (частично преобразуване), остават лично имущество. Лично имущество по смисъла на закона е това по чл.22 СК - придобито преди брака или по време на брака по наследство или по дарение, движимите вещи за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят или вещните права на едноличния търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие, като хипотезите са изчерпателно посочени (В този смисъл Решение № 69 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г., г. к., І Г. О. на ВКС).

Правните последици настъпват незабавно по силата на закона и придобитите при условията на чл. 23 СК вещни права не стават част от съпружеската имуществена общност. За да бъде уважен искът, ищецът следва да докаже при 4 условията на пълно и главно доказване, че средствата, с които са придобити спорните вещни права, представляват лично имущество. Меродавен за преценката за принадлежността на трансформираното имущество е моментът на придобиване на правата, предмет на делото – т.е. за всяка вещ се преценява произходът на средствата към момента на придобиването й.

Ищецът е представил с исковата молба Банково удостоверение изх. № 0254-64-011092 от 30.10.2020 г. и приложеното към него извлечение, съдържащо информация за банкова сметка с IBAN **** за периода от 23.12.2014 г. до 31.12.2019 г., заверено от „УниКредит Булбанк“ АД. От същите се установява, че действително по описаната банкова сметка са били натрупани средства в размер на минимум 98 104,99 лв., които впоследствие на 02.06.2016 г. са преведени по банкова сметка на ответницата с IBAN **** с посочено основание „покупка на имот“, както се установява от представеното по делото платежно нареждане. От представените банкови извлечения обаче не може да бъде направен извод относно произхода на средствата.

Извлечението от банковата сметка с IBAN **** установява, че по сметката са постъпили три последователни парични превода от 29.02.2016 г., с които са преведени съответно сумите в размер на: 34 131, 20 лв. с основание „захранване на сметка“, 34 356, 80 лв. с основание „прехвърляне на средства“ и 34 393, 75 лв. с основание „прехвърляне на средства“ (л.95). Видно от Банково удостоверение с изх. № N0201-65-010201 от 16.05.2022 г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД (л.169), ответницата и ищецът са били съвместни титуляри на банкова сметка с IBAN ****. Ето защо следва да се приеме, че предоставените парични средства, постъпили по сметката, дори и да представляват дарения, направени от трети лица по съвместната депозитна банкова сметка на страните, следва да се считат за направени в полза и на двамата съпрузи, а не само на единия, доколкото не са ангажирани доказателства, с които да бъде установена точната воля на дарителя. Ето защо неоснователни са доводите на ищеца в писмените бележки, че банковият превод на сумата от 98 104,99 лв., извършен от ищеца от банковата сметка с **** по сметка на ответницата за плащане на част от цената за процесния имот, представлява лично имущество, доколкото преводът е извършен от обща на страните банкова сметка (съвместна депозитна сметка). При това положение настоящият състав приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно доказване, че средствата, послужили за заплащане на 5 нефинансираната от банка част от продажната цена за процесния апартамент, са му дарени или представляват друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК.

Както бе посочено по-горе, релевантен за преценката дали е налице преобразуване на лично имущество е моментът на придобиване на спорните права. Последващи действия, включително такива по погасяване на задължения по заемно правоотношение, със средства от което е финансирано придобиването, нямат отношение към квотите в съсобствеността. По делото се установява, че за закупуването на жилището страните са сключили договор за кредит за сумата в размер на 70 000 лв. Доколкото процесният имот представлява семейно жилище (така – решението за прекратяване на брака), то задължението по договора за кредит е поето за нуждите на семейството и за същото ищецът и ответницата отговарят солидарно по аргумент от чл. 32 СК. Ето защо е без знание по какъв начин впоследствие страните са погасявали задълженията си към банката - със средства от дарения или от трудови възнаграждения на ищеца, доколкото това няма отношение към придобиване на имуществото, съответно - не води до преобразуване на лично имущество.