Решение № 2464 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2464 гр. Варна, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110109051 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по предявен от Г.ф., със седалище и адрес на управление: * срещу С. А. С., ЕГН **********, с адрес: *, специален положителен установителен иск с материалноправно основание по чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на 1 367.00 лева /хиляда триста шестдесет и седем лева/, представляваща изплатено зА.хователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2020 г., при което С. А. С., управлявайки л. а. „О. А., с рег. № *, без действаща зА.ховка „Гражданска отговорност”, нарушава правилата за движение по пътищата и причинява имуществени вреди на л. а. „С. Б.“ с рег. № *, собственост на Б. Й. Б., като от Г.ф. на 25.06.2021 г. е заплатена сумата в размер на 1 367.00 лева, включваща сумата от 1 330.00 лева – обезщетение за имуществени вреди на Б. Й. Б. и сумата от 37.00 лева – ликвидационни разноски по обработка на претенцията, за увреждания при ПТП, по претенция № 20110331/02.10.2020 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1008/27.02.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 2231 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се в исковата молба, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ ищецът изплатил по щета № * г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 330.00 лева на Б. Й. Б. – собственик на л.а. „С. Б.“ с рег. № *, увреден на 16.08.2020 г. при ПТП настъпило по път I-9 с посока на движение – гр. Б.. Сочи се, че виновен за настъпване на вредите е ответникът, който като водач на л. а. „О. А.“ с рег. № *, поради неспазване на дистанция, застига и удря отзад движещия се пред него „С. Б.“ с рег. № *, като така причинява процесното ПТП.

Твърди се, че възстановителната стойност на увредения автомобил надхвърля със 70% действителната му стойност, поради което и на пострадалото лице е изплатена средната пазарна цена на увреденото МПС.

В нарушение на чл. 260 КЗ /отм./ сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал 1 увреждащия автомобил без да има за него действаща към датата на ПТП задължителна зА.ховка „Гражданска отговорност“. Излага се, че с регресна покана било поискано от ответника да възстанови платеното, ведно с ликвидационните разноски, но и до днес лицето не е погасило дори част от задължението си. Поради изложеното се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори по делото, а и е видно от присъединеното ч. гр. д. № 2231 по описа за 2024 г. на РС-Варна, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, която е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 422 от ГПК е предявил искове за установяване съществуването на вземанията му, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Видно от представения протокол № 1129 от 16.08.2020 г., ответникът на същата дата е участвал в ПТП като водач на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, рег. № В *, за който към датата на зА.хователното събитие не е сключен валиден договор за зА.ховка на гражданската отговорност на автомобилистите. Протоколът не е оспорен от ответника и същия е в унисон с описаният от ищеца механизъм на ПТП.

От изисканата административнонаказателна преписка от ОДМВР-гр. В. /л. 99 и следв./ се установява, че срещу ответника са издадени НП № 20-0442-000692/11.09.2020 г. и НП № 20-0442-000694/11.09.2020 г., с които на последния са наложени санкции на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2-ро; чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1-во от ЗДвП.

По делото е представена и справка от базата данни на Информационен център към ГФ, от която е видно, че договорът за зА.ховка на ГО на втомобилистите относно процесния лек автомибл с ДНК № * е прекратен на 21.03.2020 г.

Видно от представеното уведомление за имуществени вреди на 02.06.2021 г. увреденото лице Б. Й. Б. е завел пред ищеца щета по повод на настъпилото на 16.08.2020 г. зА.хователно събитие.

От доклада по щета № 20110331/02.10.2020 г. се установява, че размерът на дължимото обезщетение, изчислен по методиката, възлиза на 1 330.00 лева.

От представеното преводно нареждане за кредитен превод по несъмнен начин се констатира, че на 25.06.2021 г. ищецът е заплатил в полза на увреденото лице Б. Й. Б. сумата в размер на 1 330.00 лева.

По делото се установи още, че с регресна покана изх. № 240/14.04.2022 г. ищецът е поканил ответника в едноседмичен срок от получаване на поканата да му заплати процесната сума.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд /ГФ/ за плащане на обезщетения по задължителна зА.ховка "ГО на автомобилистите" са настъпване на ПТП, МПС-то причинило процесното ПТП обичайно да се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от зА.хователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ отм. /чл. 519, т. 1 от КЗ/, като най-често това са причинени вреди от собственик или 2 ползвател на МПС, който няма сключена задължителна зА.ховка "ГО" на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен извършител.

След изплащане на зА.хователното обезщетение по задължителната зА.ховка "ГО" на автомобилистите, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на обезщетението – чл. 558, ал. 7 от КЗ.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин при условията на пълно и главно доказване настъпването на зА.хователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от ответника ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в правната сфера на трети лица в твърдения размер, плащане от Г.ф. на обезщетение към увреденото лице.

Ищецът следва да установи и претенцията си по размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По делото от ангажираните и неопровергани писмени доказателства, се установи по несъмнен начин наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото зА.хователно събитие на 16.08.2020 г. по вина на ответника, като ползвател /водач/ на МПС, за което към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна зА.ховка "ГО на автомобилистите“, както и плащане на обезщетение за причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.

За пълнота следва да се посочи, че макар да не е елемент от фактическия състав на предявения иск, доколкото вземането на ищеца възниква от момента на удовлетворяване интереса на кредитора, налице и редовно уведомяване на ответника с регресна покана да погаси предявените граждански притезания.

С оглед изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан по размер. Основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни вземания за обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 27.34 лева, представляваща заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В хода на заповедното производство ищецът не е претендирал разноски и такива не са присъдени с издадената заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал .1, т. 2 от ГПК вр. чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, в отношенията между страните, че С. А.

С., ЕГН ********** дължи на Г.ф., със седалище и адрес на управление: * сумата в размер н а 1 367.00 лева /хиляда триста шестдесет и седем лева/, представляваща изплатено зА.хователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2020 г., при което С. А. С., управлявайки л. а. „О. А., с рег. № *, без действаща зА.ховка „Гражданска отговорност”, нарушава правилата за движение по пътищата и причинява имуществени вреди на л. а. „С. Б.“ с рег. № *, собственост на Б. Й. Б., като от Г.ф. на 25.06.2021 г. е заплатена сумата в размер на 1 367.00 лева, включваща сумата от 1 330.00 лева – обезщетение за имуществени вреди на Б. Й. Б. и сумата от 37.00 лева – ликвидационни разноски по обработка на претенцията, за увреждания при ПТП, по претенция № 20110331/02.10.2020 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1008/27.02.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 2231 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. А. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.ф., със седалище и адрес на управление: *, сумата в размер от 27.34 лева, представляваща сторени по настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Присъдените суми следва да се преведат по следната банкова сметка: IBAN *;

BIC *, титуляр Г.ф..

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4